С Божията благодат и по Неговата неизказана милост ние сме родени от вярващи родители и възпитани в християнски дух. На тях отдаваме благодарност, както и на своите благочестиви учители, които са се погрижили да ни научат на истините на вярата.

Те не са ни оставили да гладуваме духовно и да погинем без Бога, под предлог, че когато пораснем, ще можем сами да изберем своята вяра. Знаели са, че ако ни оставят да избираме сами, това вече означава да ни оставят да се лутаме по опасната пътека на съмненията, по дяволската пътека на неверието. Нашите родители са ни кръстили още като деца и от най-ранна възраст са ни водили към Църквата.

Благодарни сме им, задето не са постъпили като онези либерали, които, ако не поради ясно осъзнато неверие и атеизъм, то поради престъпно нехайство оставят Божиите деца некръстени. Наистина, много от тях казват, че трябва да уважаваме свободата на детето и да не му налагаме своето мнение. Но нали същите тези родители, без да питат децата си, ги водят на лекар, когато е необходимо?

Те с голямо внимание се грижат за телесното здраве на децата си, но проявяват учудващо нехайство към тяхното психическо и духовно здраве и развитие, което е невъзможно без присъединяването на детето към тайнството на живота на Богочовека Христа.

Така ние с цялото си сърце и душа благодарим на своите благочестиви родители и учители, и на всички, които са ни водили към Христа, и се молим Бог да ги удостои с духовна награда тук, на земята, и със спасение в Неговото Царство.

Но ние сме християни не само защото сме израснали в християнско обкръжение и от ранна възраст са ни водили в църква и са ни давали Свето Причастие, и сме били учени на "Божиите неща". Всичко това са безценните Божии дарове в нашия живот, Божията милост, "за която не сме достойни".

Ние сме станали християни, защото с Божията благодат сме търсили, чели сме книги, задавали сме си въпроси и сме разговаряли за това коя е правилната вяра, били сме убеждавани, борили сме се и накрая сме достигнали вътрешен мир.

В своя живот сме преминали през съмненията на младостта и противоречията на зрялата възраст, през човешката немощ и невъзможност да се приеме "безсмислеността" на евангелския закон, докато накрая Бог ни е дарил Своя мир.

Ето защо ние сме станали християни и - с Неговата помощ - оставаме такива.

Научили сме за другите религии, за множество философски системи, теории и идеологии и някои от тях са привличали вниманието ни за известно време. Стремели сме се да бъдем в крак с времето и сме следвали някои от тях, но нищо не е могло да ни даде истинско удовлетворение.

Ние сме останали християни преди всичко защото сме били убедени от личен опит. Били сме убедени от своето лично участие във великото, неизразимо с думи тайнство на Живия Бог, на Спасителя Христа, колкото и недостойни да сме за това.

Но също така сме били убедени и по пътя на логиката, че вярата ни в Христа е единствената вяра, която не е някакво човешко откритие и творение, но се разкрива на хората от Самия Бог.

Били сме убедени, защото само Христос, историческият Иисус от Назарет, водачът на нашата вяра, е Единственият Истинен Бог, Който

"...раздели Историята надве..."

"...Кой друг някога е дръзвал да проникне в отношенията между хората и Бога и да каже:"Всеки, който обича баща, майка или деца повече от Мене, не е достоен за Мене"?

Кой друг с такава увереност е казал за себе си, че човек трябва да Го обича дори повече от своя собствен живот? Никой и никога. Единствен Бог би могъл да направи това.

Кой друг е дръзвал да каже АЗ СЪМ истината и АЗ СЪМ животът? И Той не се е спрял само до това, което е казал - Той го е подкрепил с множество чудеса, извършени от Него:

слепите са проглеждали;

парализираните са ставали да ходят;

с две риби и пет хляба Той е нахранил пет хиляди мъже и много жени и деца;

заповядвал е на природните стихии и те са Му се покорявали;

възкресявал е мъртви, един от които е бил Лазар, след като трупът му вече бил започнал да мирише..." (О. Епифаний Теодоропулос, цит. съч., стр.12)

Но още по-дълбоко духовно удовлетворение и радост изпитваме, когато четем написаното от моя духовен отец, моя Старец:

"Има един Бог, Отец, Всемогъщ и Творец. Този един Бог съществува като една субстанция в три лица: Отец, Син и Свети Дух. Отец е родил Сина преди всички векове. Синът е роден от Отца. Светият Дух изхожда от Отца. Синът, поради Неговата любов към човеците, се въплътил и станал Човек. Така Той има две съвършени естества, божествено и човешко, съединени в една личност, в личността на Иисуса Христа. Именно в Бога има три Лица, но една субстанция, и следователно един Бог, така в Христа има две естества, но една личност, един Христос.

Иисус Христос е Богочовек. Това е уникално явление, непостижимо за нашата логика. Ако Той не е Богочовек, Той не би могъл да ни спаси.

След грехопадението на Адам човешкото естество отпада от Бога и наследява вечната смърт. Христос като Бог се въплъщава чрез Света Богородица, приемайки падналото, отделено от Бога човешко естество и го въз-кресява, оживотворява и съединява с Бога. Така Той го спасява.

Ние сме спасени не просто защото следваме моралните принципи, които проповядва Христос, но защото се съединяваме с Бога, ставаме едно с Него и така нашето отделено от Бога, подвластно на смъртта човешко естество отново се изпълва с живот, възстановява връзката си с Бога, става безсмъртно и божествено.

В това е, накратко, тайнството на нашето спасение..."

(Архимандрит Георги, "Нашата Православна вяра и заблудите на "Свидетели на Йехова", Атон, 1993, стр. 30-31)

Нравственото учение на Христа стои несравнимо по-високо от която и да е друга етика и философия. Християнството е единствената вяра на любовта.

Освен това никоя друга религия или идеология не ни дава един толкова съвършен поглед към целта и смисъла на човешкия живот, такива, каквито ни ги открива Христос: единението с Бога и освещаването на човека чрез Божията благодат.

Христос е говорил не просто за издигането или за нравственото усъвършенстване на човека, но за неговото оживотворяване и превръщането му в част от божествения живот. Той ни е дал Своя изключителен пример за нравствено съвършенство и чистота и ни е спасил чрез Своята смърт и Своето Възкресение.

Според светите отци "Словото Божие се е въплътило, за да можем и ние да бъдем обожествени". (Бог Слово е станал Човек, за да можем и ние да станем богове.) (Св.Атанасий, "Слово за въплъщението", Солун, 1973, стр. 366)

Неповторимостта на нашата вяра и фактът, че тя стои над всички други теории и философски системи, се състои в това, че Христос е спасил човека не просто защото е проповядвал една нова нравственост и начин на живот.

Христос като Богочовек (съвършен Бог и съвършен Човек) ни е дал възможността да приемем в себе си Неговото свято Тяло и да станем членове на Неговата Църква, да участваме в Неговото божествено Преображение и Възкресение, и така да постигнем целта на своя живот - единението с Бога.

Ние сме православни християни, защото сме вкусили истинността на православната вяра, единствено правилната вяра в Христа, вярата на апостолите, мъчениците и светиите, чистата вяра на светите наши отци.

Ние не се хвалим със своите собствени добродетели, нито със своята собствена святост, а с Христа-Бога на нашата вяра, единствената истинна вяра в истинния Бог.

Чувстваме се като окаяни просяци, които държат в недостойните си, грешни ръце своето велико, безценно съкровище: чистата вяра в Христа, единствения, Когото Сам Бог е пратил тук, на земята, към Когото нищо не може да бъде прибавено, нито отнето.

В действителност единствено православната вяра в Христа се е запазила непокътната. Тя с нищо не се е променила, към нея нищо не е било прибавено, нито отнето, от времето на първите християни и на Седемте Вселенски събора до днес.

И точно в това е предпоставката Божията благодат да живее във вярващите.

Христос вярно е казал: "И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно." (Мат. 5:19)

Ние не сме доверчиви и наивни, ние внимателно изследваме и търсим истината в другите религии и философии, в другите "християнски" деноминации, без да можем да получим отговор, който да ни удовлетвори.

Нещо повече: виждаме техните уязвими, слаби страни. Откриваме за себе си техните сложни, но празни системи и мъгляви теории, които повече от всичко объркват човека. Някои от тях преценяваме като неясни, на други гледаме с насмешка като на митове, на лишени от правдоподобност детинщини и безсмислици. Трети убедително отхвърляме като фалшиви и несъстоятелни, неспособни да отговорят на въпросите на съвременния човек и да утолят неговата духовна жажда. Всички тези философии, религии и т.н. са крайно недостатъчни за него, измъчения от собственото си неправилно мислене и поведение, чиято душа жадува за чистата, свята вода на Истината.

След всичко това ще кажем:

Нищо не е в състояние да ни даде истинско удовлетворение, да изпълни цялото ни същество. Нищо, с изключение на нашата православна вяра в Христа.

И също така нищо, дори и най-малкото и незначителното, не е в състояние да събуди в нас съмнение по отношение на Православната църква. И нищо не може да ни "предаде" или да отслаби в нас вярата в истинността на Православната църква, единствената Божия Църква.

 

Всички неща, свързани с нашата свята вяра, свидетелстват за изключителността на този Божи дом:

Неизчерпаемото богатство и красота на богослужението.

Мистичният живот в молитвата.

Общението със светиите.

Целият истинен опит на нашата благословена борба за очистване от страстите и единение с Бога.

Църквата е мястото, където осезаемо присъства Светата Троица, където Бог се явява в цялата Си Слава и където съществуват истинските дарове на Духа, където всичко е съвършено, защото "божествените Отци са поставили всичко в присъщия му порядък". Те са били водени от Всевиждащия Бог и "са си припомнили цялото знание на душата" и в пълнота са ни предали "великото тайнство на благочестието". Не фалшивото благочестие, разбирано според собственото мнение на всеки от нас, а истинското благочестие на Църквата.

Ние, православните християни, в своята благословена борба всеки ден умираме за ветхия човек вътре в себе си и всеки ден преминаваме от чудо към чудо, от радост към радост. Постъпваме така, сякаш вече сме взели кръста си, всеки от нас своя собствен, въпреки своите човешки немощи и страсти.

Признаваме, че сме напълно недостойни да бъдем на това свято място на Бога - Църквата. Не се опитваме да съдим за него, нито да го описваме, защото всичко това надхвърля човешките ни възможности.

В скръбта си ние можем само да викаме към Бога и да се молим: "Господи, прости ми, задето не съм достоен за блаженството да бъда призован от Тебе в Твоето Царство. Бъди търпелив към мене. Промени постепенно моята греховна същност, само не ми отказвай да бъда Твое дете."

Съзнаваме, че сме християни, но не за да живеем в удобства тук, на земята. Радостта за вярващия идва не от липсата на изкушения и скърби, а от неговата принадлежност към Христовото Тяло, когато взема Христовия кръст с вяра и търпение.

Борбата за очистване от страстите е болезнена, понякога дори до смърт. Христос не ни обещава живот без болка. И ние, смирените, които сме вкусили това и признаваме: този, който с цялата си душа и сърце избере да последва Христа, той ще трябва да понесе болка.

Той ще трябва да носи:

Кръстовете, преди всичко в опита си да се избави от своите собствени страсти и слабости.

Кръстовете в стремежа си да превъзмогне светското разбиране за живота.

Кръстовете, които са от дявола и от неговите нападения.

Но с Христовия кръст и с Неговата помощ, болката бива облекчена. Страстта на егоизма и себелюбието бива изкоренена и човек получава духовно здраве. Той вдишва свежия въздух на божествения живот, на божествените утешения. Познава вкуса на вечния живот, неподвластен на смъртта.

Какъв смисъл има животът без много усилия, без борба и лишения, но и без големи надежди, без радости?

Ние не искаме мрачния, безрадостен, лишен от любов живот - живот, в който липсва смисъл и божествена красота, живот без Бога, пропит с разяждаща болка, с безутешна скръб и въздишки. Искаме онази болка, която ще ни преобрази и ще се превърне в неизразима, божествена радост. Търсим онези усилия, след които ще последва истинска лекота и освобождение, борбата, която ще ни изпълни с дълбоко удовлетворение.

Така ние, православните християни, водени от Божията благодат и Църквата, поемаме пътя на тази свята борба. Въставаме срещу "ветхия човек" в себе си, който винаги се стреми към удоволствията на плътта, и това укрепява душите ни.

Жертваме себе си заради братята, и това ни дарява много повече радост.

През нощта стоим будни на молитва, и всичко наоколо изглежда просветлено от Христовата светлина, която озарява смирените сърца на тези, които Го обичат.

Постим, понасяме скърби и страдания заради Христа и получаваме Неговата щедра награда - мир и просветляване на ума и сърцето.

 

Онези, които са стигнали далече в тази борба, са успели да се приближат до Него, след като са пожертвали много заради Неговата любов и са дали всичко от себе си, за да бъдат с Него. Те са станали Негови най-близки приятели, Негови братя, наследници на Неговата благодат още тук, на земята.

Те са Божиите светии.

Те не просто вярват в Бога. Те живеят в Бога и Бог живее в тях. Ето защо и в най-тежки моменти, когато всички ние губим надежда и падаме духом, те не престават да се надяват.

Те остават твърди и непоколебими дори когато всичко около тях се обърква.

Те са изпълнени с небесна радост дори когато навсякъде около тях има само мъка.

Те имат мир в себе си дори когато навсякъде около тях цари смут и ужас.

Силният студ ги стопля, както 40-те мъченици в леденото езеро в Севастия.

Горещата вълна ги освежава, както тримата отроци във вавилонската пещ.

Природните стихии и животните им се покоряват, както дивите зверове са се покорявали на светите мъченици по арените, когато християните са били преследвани от римляните.

Всички тези необикновени явления в живота им изглеждат толкова невероятни, че ни звучат като приказка. В действителност не-малко хора не вярват в тях и дори се присмиват на разказаното в житията на светиите. За тези хора наистина е изключително трудно да разберат онези, които са превъзмогнали своята човешка природа, и да достигнат свръхестественото. За тях е трудно да ги разберат и да им повярват, защото те самите отдавна са престанали да се грижат за очистването на душите си.

Така със своя живот светиите са станали солта на земята, светлината на света. Но бидейки дълбоко смирени, те не са се стремели към това - то им е било дадено.

Те "идат от голяма скръб" и кръвта на Агнеца е избелила дрехата на душата им (вж. Откр. 7:14), и стрелите на дявола са безсилни да им сторят зло.

Светиите пламтят с огъня на Духа, обвити от щита на вярата. Укрепили са се с Христовото безстрастие, с Неговото животворно смирение и любов. Така те са станали Божии синове, утешители чрез единствения Утешител, Светия Дух.

Дори днес по земята се срещат хора, които са всецяло отдадени на божественото, "които имат тяло и живеят в света", но "които не са от този свят". Те са живели и живеят сред нас, но малцина от нас ги познават. Но хората, които са ги открили, са онези, които разбират думите на Църквата: "Вкусете и вижте колко е благ Господ."

Човекът, който е далече от Бога, е склонен да подражава на певци, актьори, футболисти и политици.

Той следва примера на хора, които в голямата си част са далече от Христовата нравственост: празни, егоистични и горделиви, жадни за слава, която погубва душата.

Подражава на хора, лишени от вътрешно съдържание и мир, от всякаква духовна красота.

Има за пример същества, изцяло обладани от греха. Хора с объркано мислене и повърхностни, несъстоятелни идеи, със странно, дори глупаво поведение и нечовешки, диви инстинкти.

Харесва техните отблъскващи, зли лица, които свидетелстват за непрогледния мрак в душите им.

Подражава на изкривените образи на божествения първообраз, които почти с нищо не напомнят за своя небесен произход.

А ние имаме пред себе си други примери за живот.

След Христа, ние имаме Света Богородица, древните светии и отците на Църквата и светиите на днешното време.

Техните лица са озарени от истинската светлина.

Това са свети лица, чисти и просветлени, с мек, кротък поглед, изпълнен със съчувствие към скърбите на този свят.

Сдържани и смирени.

Излъчващи братска любов към всички.

Вдъхновяващи с усмивката си.

Всяко тяхно движение е внимателно, леко.

Речта им е винаги мъдра, поучителна, утешителна.

Те познават човешката душа в цялата й дълбочина.

Те са като учени-изследователи, просветлени с Божията премъдрост.

Пророци, които с любов изпитват човешката съвест, без някой да бъде в състояние да изпита тяхната.

Необозрими висоти на Духа.

Закрилници на целия свят.

Тайни молитвени застъпници за нас пред Бога.

Нашите светилници и водачи, нашите отци.

Ние усърдно прибягваме към тях и се надяваме. Те, след Бога, укрепяват духа ни. Отварят духовните ни очи и разбираме, че"Иисус Христос е същият вчера и днес, и вовеки". (Евр. 13:8)

Убеждават ни, че ние, смирените, можем, макар и не в същата степен, да живеем така, както те са живели, че дори и днес, както винаги в Православната Христова църква, хората могат да се съединят с Бога и да станат свети.

Със своя пример светиите ни учат да устояваме да не бъдем повличани от духа на света. Те изпитват всички онези, които със своите греховни претенции твърдят, че "днес, в ХХ век, подобни неща не съществуват", и че "днес не се срещат хора, които да живеят според евангелските заповеди", и карат да замлъкнат всички онези, които се хвалят със своята "ученост" и "мъдрост".

Светиите се тръбите, на които свири Бог, чрез тях разбираме, че Неговият закон е непоклатим, неизменен, вечен - за разлика от човешките закони.

Светиите на днешното време са приемници на славното, божествено събрание на древните светии на Църквата - майка на своите първи чеда, "чиито имена са записани на небето". Те са нашата свята традиция, нашето наследство, нашата радост в Бога!

Всички ние сме призвани да бъдем като тях. Да се борим като тях в своя живот, за да се радваме с тяхната радост и да бъдем истински щастливи, така както те са били.

И това не са само думи, лишени от смисъл и съдържание, нито празни мечти и илюзии, а една осезаема, постижима реалност. Светиите, древните и тези на нашето съвремие, тълкуват, обясняват и доказват тяхната истинност.

Ето защо за нас е неизразимо блаженство да бъдем достойни да срещнем светии в своя живот!

Милостивият Господ ни е създал - нас, Неговите смирени чеда - достойни да срещнем Неговите светии в живота си. Като имаме пред себе си своя опит, ние искаме нашите братя също да отворят сърцата си за истината.

Искаме да изповядаме всичко това на глас пред братята си, за които по една или друга причина е трудно да приемат Христа в живота си, че нашата православна вяра е единствената истинна вяра в Христа, която днес, в наше време е ж и в а повече от всякога. Това е вярата:

която е проповядвана от апостолите;

която е прославена от мъчениците;

на която са учели светите отци и учителите на Църквата;

която е излъчвала светлина чрез живота на светите подвижници;

която е постигнала велики победи в живота на нашите воини на духа;

която и в наши дни ни просветлява и укрепява чрез примера на днешните светии.

Тези свети хора (апостолите, мъчениците и т.н.) бащински се обръщат към нас, днешните православни християни, като ни карат да осъзнаем, че:

Не е честно да отхвърляме цялата тази велика традиция, преди да сме я изучили добре.

Не е разумно да бъдем отдадени на неща, които са пагубни за душите ни.

Напълно лишено от благоразумие и мъдрост е да внасяме в живота си чужди философски учения и системи, варварски нрави и обичаи. Всички те погубват доброто, което сме наследили от нашите славни отци и предшественици.

Защото ние сме призвани да ги следваме.