Те са Божиите светии.

Те не просто вярват в Бога. Те живеят в Бога и Бог живее в тях. Ето защо и в най-тежки моменти, когато всички ние губим надежда и падаме духом, те не престават да се надяват.

Те остават твърди и непоколебими дори когато всичко около тях се обърква.

Те са изпълнени с небесна радост дори когато навсякъде около тях има само мъка.

Те имат мир в себе си дори когато навсякъде около тях цари смут и ужас.

Силният студ ги стопля, както 40-те мъченици в леденото езеро в Севастия.

Горещата вълна ги освежава, както тримата отроци във вавилонската пещ.

Природните стихии и животните им се покоряват, както дивите зверове са се покорявали на светите мъченици по арените, когато християните са били преследвани от римляните.

Всички тези необикновени явления в живота им изглеждат толкова невероятни, че ни звучат като приказка. В действителност не-малко хора не вярват в тях и дори се присмиват на разказаното в житията на светиите. За тези хора наистина е изключително трудно да разберат онези, които са превъзмогнали своята човешка природа, и да достигнат свръхестественото. За тях е трудно да ги разберат и да им повярват, защото те самите отдавна са престанали да се грижат за очистването на душите си.

Така със своя живот светиите са станали солта на земята, светлината на света. Но бидейки дълбоко смирени, те не са се стремели към това - то им е било дадено.

Те "идат от голяма скръб" и кръвта на Агнеца е избелила дрехата на душата им (вж. Откр. 7:14), и стрелите на дявола са безсилни да им сторят зло.

Светиите пламтят с огъня на Духа, обвити от щита на вярата. Укрепили са се с Христовото безстрастие, с Неговото животворно смирение и любов. Така те са станали Божии синове, утешители чрез единствения Утешител, Светия Дух.

Дори днес по земята се срещат хора, които са всецяло отдадени на божественото, "които имат тяло и живеят в света", но "които не са от този свят". Те са живели и живеят сред нас, но малцина от нас ги познават. Но хората, които са ги открили, са онези, които разбират думите на Църквата: "Вкусете и вижте колко е благ Господ."

След Христа, ние имаме Света Богородица, древните светии и отците на Църквата и светиите на днешното време.

Техните лица са озарени от истинската светлина.

Това са свети лица, чисти и просветлени, с мек, кротък поглед, изпълнен със съчувствие към скърбите на този свят.

Сдържани и смирени.

Излъчващи братска любов към всички.

Вдъхновяващи с усмивката си.

Всяко тяхно движение е внимателно, леко.

Речта им е винаги мъдра, поучителна, утешителна.

Те познават човешката душа в цялата й дълбочина.

Те са като учени-изследователи, просветлени с Божията премъдрост.

Пророци, които с любов изпитват човешката съвест, без някой да бъде в състояние да изпита тяхната.

Необозрими висоти на Духа.

Закрилници на целия свят.

Тайни молитвени застъпници за нас пред Бога.

Нашите светилници и водачи, нашите отци.

Ние усърдно прибягваме към тях и се надяваме. Те, след Бога, укрепяват духа ни. Отварят духовните ни очи и разбираме, че"Иисус Христос е същият вчера и днес, и вовеки". (Евр. 13:8)

Убеждават ни, че ние, смирените, можем, макар и не в същата степен, да живеем така, както те са живели, че дори и днес, както винаги в Православната Христова църква, хората могат да се съединят с Бога и да станат свети.

Със своя пример светиите ни учат да устояваме да не бъдем повличани от духа на света. Те изпитват всички онези, които със своите греховни претенции твърдят, че "днес, в ХХ век, подобни неща не съществуват", и че "днес не се срещат хора, които да живеят според евангелските заповеди", и карат да замлъкнат всички онези, които се хвалят със своята "ученост" и "мъдрост".

Светиите се тръбите, на които свири Бог, чрез тях разбираме, че Неговият закон е непоклатим, неизменен, вечен - за разлика от човешките закони.

Светиите на днешното време са приемници на славното, божествено събрание на древните светии на Църквата - майка на своите първи чеда, "чиито имена са записани на небето". Те са нашата свята традиция, нашето наследство, нашата радост в Бога!

Всички ние сме призвани да бъдем като тях. Да се борим като тях в своя живот, за да се радваме с тяхната радост и да бъдем истински щастливи, така както те са били.

И това не са само думи, лишени от смисъл и съдържание, нито празни мечти и илюзии, а една осезаема, постижима реалност. Светиите, древните и тези на нашето съвремие, тълкуват, обясняват и доказват тяхната истинност.

Ето защо за нас е неизразимо блаженство да бъдем достойни да срещнем светии в своя живот!

Милостивият Господ ни е създал - нас, Неговите смирени чеда - достойни да срещнем Неговите светии в живота си. Като имаме пред себе си своя опит, ние искаме нашите братя също да отворят сърцата си за истината.