Може би съм говорил неразумно, като човек, който нарушава дълбоко присъщото на монаха мълчание, и съм казал неща, които мнозина вече знаят.
Веднъж един млад човек отишъл при един подвижник в пустинята и го попитал за нещата, над които размислял в продължение на години. Старецът го изслушал с голямо внимание и изпълнен със съчувствие и любов към него, дълги часове му говорил за Божието слово на спасението.
Накрая, след като видял, че младият човек все още се колебае да приеме думите му с цялото си сърце, отецът му казал:
"Чедо, това е първата ни среща, а може би и последната. Когато дойдеш отново, аз може би вече няма да бъда между живите. Казах ти всичко това, защото съм загрижен и ме боли за тебе, говорих ти за твое добро. Не искам нищо от тебе.
Христос също така не иска нищо от тебе. Съвършеният Бог не се нуждае от нищо, единственото, което желае, е да бъдеш щастлив, ти и всички твои братя. Той те обича и иска да се приближиш към Него, така както светият отец обича своето чедо.
Въпреки това Той ти дава правото дори да Го отричаш като свой Отец и Творец, и прави това, тъй като високо цени твоята свободна воля. Той с нищо не те принуждава да се приближиш към Него, защото иска да го направиш не като роб, а като свободно чедо на Неговата благодат, като Негов брат и близък приятел.
Ако ти Му отвориш вратата на своя живот, Той ще влезе и ще се радва заедно с тебе, и ще остане да живее в тебе. Тогава ще изпиташ такава радост, от която очите ти ще се изпълнят със сълзи, такова щастие, каквото никога не си си представял, че съществува. Ще изпиташ велика благодарност към Него и с цялото си сърце и душа ще Го прославиш.
Но ако се отречеш от Него (О!), Бог ще приеме това с огромна болка и тихо ще се оттегли от тебе. Той не таи злоба към никого. Докато страниш от Него, Той ще скърби за твоята болка и страдание. Бог ще стои пред вратите на твоята душа и ще чака да се покаеш - и тогава ще влезе и отново ще те посрещне с отворени обятия.
Така, чедо мое, приеми това, което ти говорих за твое добро, и ако можеш, съхрани думите ми в сърцето си."
Нека и моите смирени думи бъдат възприети в този дух.
Това са думите, които съм взел от живота и опита на светите отци, с благословението на моя Старец, защото аз нямам нищо, което в действителност да е мое.
Нека всичко това бъде моят малък принос към голямата болка на Светата ни Църква за нейните чеда по целия свят.
Нека Бог, като Благ и Човеколюбец, бъде милостив към всички нас. Нека ни направи достойни членове на Неговото свето семейство, нашата Православна църква, да прости греховете ни, по молитвите на Пречистата Своя Майка и на всички Свои светии. Амин!
