"Кой е дяволът? Какъв е неговият чин? Какво достойнство има? И защо всъщност се нарича сатана?
- Защото е противник на доброто. Такова е значението на еврейската дума, както знаем от книга Царство. "И Господ въздигна на Соломона противник - идумееца Адера, от идумейски царски род" (3 Цар. 11:14). Дявол е затова, защото бива и подстрекател, и обвинител в нашите грехове, радва се на гибелта ни и изкарва на присмех нашите деяния. А природата му е безплътна според думите на Апостола: "Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината" (Еф. 6:12). Мястото на началстването му е във въздуха, както говори същият Апостол: "Князът на въздушната власт, сиреч на духа, който сега действува в синовете на неверието" (Еф. 2:2). Затова и се нарича княз на тоя свят, защото началството му е в надземните области. Тъй и Господ казва: "Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън" (Иоан. 12:31). И още: "Иде князът на тоя свят и в Мене той няма нищо" (Иоан. 14:30). Когато се говори за войнство на дявола, че това са "поднебесните духове на злобата" (Еф. 6:12), трябва да се знае, че Писанието обикновено нарича небето въздух, например "птиците небесни" (Мат. 6:26) - и "възлизат до небесата" (Пс. 106:26), тоест издигат се високо във въздуха. Затова и Господ видял "сатаната как пада от небето като светкавица" (Лук. 10:18), т. е. свален от своята власт, съборен долу, за да го победят уповаващите на Господа. Защото Той е дал на учениците Си "власт да настъпват на змии и скорпии и на всяка вражеска сила" (Лук. 10:19).
Доколкото лукавото му потисничество е победено и земята е пречистена чрез спасителните страдания на Умиротворителя на "всичко, що е на Небесата и що е на земята" (Кол. 1:16), то на нас се проповядва вече Царството Божие. Тъй Иоан говори: "Приближи се Царството небесно" (Мат. 3:2), и Господ навсякъде проповядва "Евангелието на Царството" (Мат. 4:23) и отнапред възгласяват ангелите: "Слава във висините Богу, и на земята мир" (Лук. 2:14), и радостните заради влизането на нашия Господ в Иерусалим възклицават: "Мир на небето и слава във висините!" (Лук. 19:38). Изобщо хиляди са победните гласове, свидетелстващи за окончателното поваляне на врага; затова, за да не остава никаква борба и никакъв подвиг във висините, никой не се противи и не ни отклонява от блажения живот, но спокойно можем да вървим напред, за да се наслаждаваме вечно на дървото на живота, да се приобщим към което ни пречеше отначало коварството на змията, защото "Бог постави Херувим и пламенен меч... за да пазят пътя към дървото на живота" (Бит. 3:24). Като завършим този път безпрепятствено, да влезем в благодатта на Иисус Христос, нашия Господ, Комуто слава и владичество навеки!
Амин!
Печата се по изд.: Творения Василия Великого, архиепископа Кесарии Кападокийской. Изд. 4, ч. 4. Свято Троицкая Сергиева Лавра, 1901.
Св. Василий Велики (330-378)
