Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2014 20:42 - ДЪНОВИЗМЪТ – ПРИКРИТ САТАНИЗЪМ*
Автор: ellahikari Категория: Лични дневници   
Прочетен: 693 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 31.07.2014 21:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Иеромонах Висарион ПЪЛЗЯЩИЯТ САТАНИЗЪМ Вече няколко години българската общественост се опитва да въведе православно вероучение в училищата. Само че „българската общественост“ не е хомогенно понятие. Сред нас има хора, които искат децата им да изучават други религии и това е тяхно право. Но ПОВЕЧЕТО БЪЛГАРИ искат поколенията да познават основата на вярата, която е запазила българското име! Как да докажем това ли? Достатъчно е да припомним, че според статистически проучвания от няколко години Българската Православна Църква има най-високото доверие на гражданите на Република България!imageПрез тези няколко години един ректор на най-уважавано висше учебно заведение изрази желание да премахне „религиозните символи“ на територията на това огнище на просветно знание, което на всичко отгоре носи името на св. Климент Охридски Чудотворец – създателят на първото такова училище у нас в далечния девети век! Един министър на образованието пък заяви, че ще премахне „религиозните символи“ от всички български училища. Възпря го фактът, че кръстът, като религиозен символ, присъства в герба на нашата държава точно шест пъти, а този герб задължително се изобразява в дипломите на завършилите. Примерите от подобно естество са много и няма защо да ги изброяваме. Не можем да очакваме действащите лица в тях да се засрамят. Цинизмът в цялата ситуация е в това, че докато с най-непочтени методи се блокира всякакъв опит Словото Божие да стига до тези деца, чиито родители желаят то да им се преподава, учебните заведения от най-висок калибър у нас преподават… дъновизъм и други форми на „езотеризма“. А езотеризмът, както и да се преподава, все е поклонение на рогатия враг на човешкото спасение! През учебната 2011-2012 година Педагогическият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ предлага в бакалавърския курс на желаещите да следват т.нар. специалност „неформално образование“ предмета „Езотерични системи за духовно развитие на личността“! Искат – не искат, студентите трябва да изслушат в продължение на 60 часа в подробности как се служи на сатаната, а след това трябва да се явят на изпит. Ако не го направят, няма да вземат диплома! Съгласен съм, че всеки може да учи това, което иска, но Софийският университет е държавен! Следователно неговите образователни норми по никакъв начин не могат да нарушават правата на православните граждани на нашата държава! Най-малкото, което би могло да се направи, е вярващите православни християни, следващи тази специалност, да могат да избират да изучават „Катехизис“, иначе казано – учението за православно духовно развитие на личността. Тази възможност не само не им се дава, но в рамките на същия курс, те трябва да изучават и изобретения от Петър Дънов танц „паневритмия“! След като изслушат „лекциите“ студентите трябва да направят задължителните упражнения, а накрая – да напишат и курсова работа[1]! Както показва в книгата си за Петър Дънов иеромонах Висарион от светогорската света обител „Св. Георги-Зограф“, дъновизмът обмислено и упорито трови съзнание на подрастващите още от детската градина. Но това добре маскирано сатанистко движение също така организирано надава вой срещу всеки опит да се обсъжда възможността в училищата да се изучават основите на светото Православие. По тази причина помолихме отец Висарион да ни разреши да публикуваме в настоящата брошура няколко откъса от неговата вече добре известна книга „Петър Дънов – анализ на едно лъжеучение.“ Руси Ст. Русев ЗАЩО ДЪНОВИЗМЪТ Е САТАНИЗЪМ? Бог да просвети всички, които четат този малък, но православен труд, и те да се освободят от оковите на фалшивото, теософско-окултно „християнство“. В наши дни, когато християнство и Църква са изложени на тънък или открит присмех, и когато се правят непрестанни опити за подмяна на основни духовни понятия, отново е настъпила необходимост от апология на истинското християнство. Актуален е въпросът накъде отива, в духовен план, съвременното българско общество. Въпреки, че формално все още се самоопределяме като православни християни[2], все по-широко сред нашите съвременници се разпространява култът към екстрасенси, езотерици, контактьори, астролози, теософи, окултисти, магове, йоги, гурута, врачки, учители по рейки и псевдохристияни от рода на Петър Дънов и Ванга. За последните двама и досега се пишат хвалебни книги и статии, правят се телевизионни предавания и документални филми. Понастоящем П. Дънов е считан за най-четеният (или поне най-издаваният) български автор – броят на книгите с негови беседи, издадени след 1990 г. надхвърля 500, а публикациите за Ванга в последните 10 години са повече от 800, като част от тях са толкова истерични и духовно-опасни, че незабавно би трябвало да предизвикат съответната реакция. Според Божието Слово, християнската вяра е веднъж завинаги предадена на хората и тя е неизменна (срв. Иуда 1:3). Следователно ние не трябва да очакваме нови учения и откровения от абсолютно никого (а това включва и „нашите“ Дънов и Ванга). Както казва св. апостол Павел, и ангел от небето да ни известява нещо по-различно от вече предаденото ни учение, анатема да бъде (вж. Гал. 1:8)! А за това, че все по-малък ще става броят на истински вярващите в Божието Слово, сам Господ Иисус Христос ни предизвестява: „но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?“(Лук. 18:8). И така, нека не се смущаваме нито от новите, все по-грандиозни „откровения“, чудеса и личби на лъжеучителите, нито от обвиненията на модерните „ню-ейдж“ хора, които обвиняват православните християни в закостенялост и фанатизъм. Всичко това е предречено от Бога, че ще стане, и ето, вече става. Като помним думите на апостол Павел: „не участвайте в безплодните дела на мрака, напротив, изобличавайте ги“(Ефес. 5:11), ние имаме за цел, въз основа на Православното учение, да покажем чрез достоверни факти истинската същност на многобройните лъжеучения на Дънов и на псевдодуховната дейност на Ванга и по този начин да спомогнем за разобличаването на все по-нарастващите духовни заблуди като теософия, езотерично „християнство“, окултизъм, контактьорство и екстрасенство. Тъй като, както вече споменахме, повечето съвременни хора имат неясни и често пъти изопачени представи за духовност, святост, и въобще – християнство, затова ще посочим истинските християнски критерии за духовност и святост, а освен обективно изследване на фактите относно П. Дънов и Ванга, ще направим и богословска оценка къде се намират те двамата спрямо тези истински критерии. За да успеем успешно да разграничим истина от лъжа, въпросите ще бъдат разгледани в светлината на Богооткровеното православно християнско учение. Защото ние твърдо изповядваме, че Господ Иисус Христос е Пътят, и Истината, и Животът и никой не дохожда при Отца, освен чрез Него (вж. Иоан 14:6), а Църквата, която Той основа, е стълб и крепило на истината (1 Тим. 3:15) и портите адови няма да ѝ надделеят (Мат. 16:18). Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 г. в с. Хадърча (сега Николоевка), Варненско. Бил е трето дете в семейството на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. За свещеник Константин Дъновски (1830-1919) се знае, че е бил активен участник във възрожденските процеси и радетел за българска църковна независимост. След смъртта на гръцкия митрополит Порфирий в град Варна през 1864 г., той прекратил връзките си с гръцката митрополия, а на 17 февруари 1865 г. в храма „Св. Арх. Михаил“ отслужил св. Литургия на славянски език, като вместо името на вселенския патриарх, поменал това на Иларион Макариополски. След Освобождението отец Константин започнал редовно да служи в храма „Св. Архангел Михаил“ и следващите 10 години прекарал в активно пастирско служение. През 1898 г. бил пенсиониран поради старост, но останал да живее при този храм. Последната обществена изява на отец Константин била възложената му от българското правителство благотворителна акция в полза на населението в Македония по време на Балканската война (1912­-1913). Макар и на преклонна възраст, той изпълнил това поръчение и раздал парични помощи на бедстващите българи в новоосвободените земи. На 13 ноември 1919 г. о. Константин починал на 89-годишна възраст в сан свещеноиконом и бил тържествено погребан в църковния двор на варненския храм „Св. Арх. Михаил“. Даниил Ласков (+1922), редактор на „Църковен вестник“ и преподавател в Софийската семинария пише следното: „Поп Константин Дъновски, когото аз познавах лично, бе сам по себе си добър свещеник, но той е имал семейното нещастие на библейския първосвещеник Илий да бъде посрамен от лошото поведение на своите деца, които (…) минали в протестанството, въпреки молбите на бащата свещеник, който по тоя случай е имал не малко неприятности, както от своите енориаши, така и от своето духовно началство.“[3] П. Дънов е завършил основно училище в с. Хадърча (Варненско), петокласна мъжка гимназия във Варна и американско протестантско (методистко) училище в Свищов (през 1886 г.). Влияние от протестантството продължава да се чувства и през по-късни периоди от живота му, най-вече във враждебното му отношение към всякаква църковност. Бил е учител в с. Хотанца (Русенско) за около една година, а през 1888 г. 24-годишният Дънов заминава за САЩ и там започва да учи в протестантската (методистка) семинария в град Медисън (Ню Джърси), която завършва през 1892 г. От есента на 1892 г. до юни 1893 г. посещава занятията на теологическия факултет на университета в Бостън, където защитава дипломна работа на тема „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране“, а след това, отново за период от около една година, посещава и занятията в медицинския факултет в същия университет. През 1895 г. Дънов се завръща в България и живее във Варна, като отказва предложението да служи в методистката „църква“. През 1896 г. издава първата си книга „Науката и възпитанието“, участва в създаването на читалище „П. Р. Славейков“ и е негов библиотекар, а през 1897 г. става съучредител на „Общество за повдигане религиозния дух на българския народ“ (заедно с известният тогава теософ Г. Миркович[4]). Същата година той издава брошура със заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил“, започва да изнася сказки и беседи и постепенно застава в центъра на общност с подчертано окултен характер, която в началото е наричана „синархическа верига“ (1906 г.), а впоследствие – „Всемирно бяло братство“(1918 г.) Пред своите най-близки ученици той започва да се представя за тъждествен на Бога: „между Мене и Бога разлика няма да правиш“[5], „Съдбата на света минава през Мене“[6], „Моите крака мислят по- добре от вашите глави“[7], „Аз имам власт да възкресявам, да лекувам, да променям човешки съдби, да променям политически събития, и да направлявам съдбините на човечеството“[8]и други подобни. Съществуват стотици добре документирани Дънови претенции за божественост. Имало е спорове дали Дънов се е представял за Христос, и те се пораждат от това, че Дънов говори двусмислени неща по този въпрос, понякога дори сам си противоречи. Всъщност много от учениците му са считали Дънов за повече от Христос, а и в наши дни се появяват дъновистки писания, че Христос е Синът, а Дънов бил Отец! Ето и конкретен пример за подобно богохулство: „Днес дойде Отец. Дойде Бащата. Дойде в България. Бог дойде чрез Бащата чрез Всемировия Учител Беинса Дуно.“[9] Тези твърдения, недопустими за истински християнин, се основават на думи на самия Дънов, че е „Отец“. Неслучайно в някои статии на Църковен вестник от 1922 г. Дънов е наричан не само „лъжеучител“, но и „антихрист“[10]. През месец октомври 1898 г. Дънов изнася във Варна беседата „Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско“. Това е и моментът, когато Дънов официално се представя за бъдещ „вожд“, призван да предаде на българите (а и не само на тях) новото окултно учение, че „вие (българите) скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове“[11]. Това призвание (въпреки някои нравствени изисквания за по-морален живот) като цяло носи окултно-екстатичен характер, като в него дори има наличие на открити заплахи към непокорните: „Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави…“[12], а накрая е подписано от Дънов като „Елохил, ангел на Завета Господен“. Впоследствие Дънов открито ще започне да проповядва и за скоро идващата „шеста раса на Синовете Божии“[13]. Необходимо е още сега да поясним, че всички тези теософски словоизлияния за бъдещата духовна еволюция на хората открито противоречат на Божието Слово, което недвусмислено предсказва за една все по-голяма нравствена и религиозна деградация на човечеството (срв. 2 Тим. 3:1-5 и Лук. 18:8), която деградация логично ще доведе и до Второто Пришествие на Спасителя и Страшния Съд. Във връзка с Дънов и други теософи, нека си припомним, че Божието Слово предупреждава и за появата на множество лъжепророци и лъжехристи (вж. Мат. 24:5-12). От 1901 г. до 1904 г. Дънов пътува по цяла България като изнася сказки, осъществява широки контакти, провежда френологични „изследвания“[14]. През 1904 г. се установява в София, на ул. „Опълченска“ 66. Там и на различни места изнася беседи в неделни, а после и в други дни от седмицата. На 16 март 1914 г. Дънов произнася в София първата официално стенографирана неделна беседа „Ето Човека“, с която слага начало на сериите „Сила и живот“. В тях Дънов излага основните принципи на своето теософско-окултно учение, което нарича „новото учение на Всемирното бяло братство“. През 1917-1918 г., по време на Първата световна война, правителството на В. Радославов го интернира във Варна, заради това, че с беседите си разколебава бойния дух на войниците на фронта. Той остава във Варна до края на 1918 г., след което се завръща в София. На 24 февруари 1922 г. в София Дънов открива школата на „Бялото Братство“ и сформира два класа: общ окултен клас и специален (младежки) окултен клас, които се провеждат ежеседмично, всяка сряда (общия клас) и петък (младежкия), в продължение на 22 години, до декември 1944 г. Според запазени списъци от октомври 1923 година, общият окултен клас се състои от 52, а младежкият окултен клас – от 45 ученика. На 7 юли 1922 г., виждайки все по-нарастващата епидемия на духовна зараза сред обществото, Българската Православна Църква предприема решителни мерки срещу Дънов, който основателно бива определен като човек, който дръзко е възстанал против Господа Иисуса Спасителя и основаната от Него Св. Църква[15].Поради това Архиерейският събор официално обявява П. Дънов за самоотлъчил се от Църквата, а заблужденията му са квалифицирани като богопротивно и гибелно лъжеучени[16],което е еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал[17]. Това, обаче, ни най-малко не смущава Дънов, който подобно на всички големи еретици от древността – Арий, Македоний, Аполинарий, Несторий, Диоскор и други, до самата си смърт пребивава непоколебим в заблужденията си. Около 30-те години Дънов възприема идеята за окултен танц („паневритмия“) от антропософа Р. Щайнер (който през 1912 г. създава окултния танц „евритмия“), и през 1934 г. създава цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и танцувални движения. Малко по-късно към тях Дънов добавя упражненията „пентаграм“[18] и „слънчеви лъчи“. Една от най-верните му ученички, М. Тодорова, си спомня, че нехристиянският пентаграм е бил един вид „посвещение на учениците“: „Това е онзи Пентаграм, който Учителят беше дал на първите братя от Синархическата верига; той го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя. Това беше посвещението на ученика“[19] След комунистическият преврат на 9 септември 1944 г. Георги Димитров лично се разпорежда върху Дънов и последователите му да не се осъществяват никакви репресии. Благодарността на комунистическия вожд се дължи на това, че Дънов няколко пъти му помагал да се укрие от полицията, докато Г. Димитров бил преследван. На 27 декември 1944 г. Дънов умира от пневмония. Тялото му е положено в градинката на кв. „Изгрев“, някогашното лозе на братството. Много от последователите му чакат „учителя“ да възкръсне на третия ден, но надеждите им остават напразни. Христос е един, а лъжехристите – много. Въпреки неблагоприятната обстановка на войнстващ атеизъм, още през 40-те години Дънов вече е имал някои свои влиятелни последователи в Русия, а това е и една от причините на 23 януари 1948 г. българското Министерството на външните работи да признае „Всемирното бяло братство“ за верска общност. Друга причина е, както вече споменахме, покровителственото отношение на Г. Димитров към Дънов и последователите му, което се признава и от самите последователи[20]. През октомври 1956 г., след смъртта на Г. Димитров, Министерството отменя решението си от 1948 г. Каква връзка има между Дънов и създаденото от него „Бяло братство“? Ако се вгледаме по-внимателно в отношенията между „учителя“ и неговите последователи, ще забележим, че влиянието на Дънов върху тях е типично за сектантските общества с харизматичен лидер; една негова дума е решавала житейската съдба на мнозина от учениците му. Въпреки че Дънов на думи учи за „абсолютна свобода във всичко“[21], той самият напълно ограничава свободата на учениците си с наставления как точно са длъжни да мислят, чувстват и действат. На практика се получава, че Дънов ги „развързва“ от всички християнски норми, за да ги „свърже“ със себе си. Има и трагични случаи, показващи влиянието на дъновизма върху по- слабите психики (включително и типичните за съвременни секти случаи на убийства и самоубийства). Те са добре документирани и впоследствие ще бъдат описани. В книгата си „Нравственото и социално-политическото учение на Дънов и дъновистите пред съда на Божието слово“ големият руски богослов М. Калнев пише следното: „Нека дъновистите обяснят на българското общество няколко ужасни случаи в „Бялото братство“, станали почти едновременно: Завчера (окт. 1926 г.) младежът Александър Стоянов, дъновист, изпаднал в анормално състояние, се опитал да убие родителите си. Успял само да ги нарани и бил заловен и обезоръжен („Мир“, окт. 1926 г. № 7898). Вестник „Русь“ препечатва от българските вестници следното съобщение под заглавие „Изгонване дявола чрез самоубийство“: „Преди няколко дни от София изчезнала дъновистката Димитрица Урулова, 49-годишна, прислужница в дома на доктор Пинкас. Вчера в село Симеоново е намерен висящ на едно дърво трупа на Урулова. В оставеното от нея писмо Урулова съобщава, че в нейното тяло се вселил дяволът, който трябвало да прогони чрез самоубийство. В писмото си до нотариуса самоубийцата завещава спестените си 7000 лева .на окултното „Бяло Братство“, на улица „Опълченска“, където живее и сам Дънов. Делото се намира при следователя“. Вестник „Зора“ дава съобщение под заглавие „Опит за самоотравяне“; отново „учителят“ Дънов зад кулисите на трагедията. „Доскоро – казва вестникът – словослагателката Йорданка Иванова (20-годишна, от София) била много жизнерадостна, но от около един месец насам тя започнала да посещава редовно беседите на „учителя“ Дънов и се увлякла твърде много в това ново учение. Недоразуменията, които имала с родителите си по повод посещаването събранията на Дънов и късното връщане в дома, както и любовта с някакъв юноша, създали у словослагателката убеждението, че нейният живот е излишен и, че тя не трябва да живее. Двама работници насила я накарали да погълне кисело мляко. Доведена в болницата на „Червен Кръст“ Иванова а тук отказва да пие противоотровите лекарства, но лекарите я заставили насила да стори това. Животът на младата работничка не се намирал в опасност, но отровата -забелязва вестникът – щяла да остави сериозни следи върху организма ѝ.“ („Зора“, бр. 2224, 1926 г.) М. Калнев продължава: „Ние още ще попитаме дъновистите: а побоя, който нанесоха техните едноверци на един руски бежанец след беседите на „великият техен учител“ Дънов в Търново, дали и това е проява на проповядваната от тях „божествена любов“, или може би е проява на „абсолютна свобода, в нейните догматични и морални установления, в чувствата и действията?“ А ужасното събитие в Стара Загора, което поразява ума и сърцето: интелигентната жена, която усвоила учението на Дънов и в името на своето духовно единение с дъновистите заклала мъжа си и трите си деца – за какво свидетелства този факт? Пак ли за „божествена любов“ и „абсолютната свобода“, проповядвани от Дънов?! А самоубийството на доцента от Софийския университет Сапунджиев, увлечен в дъновизма, очевидно разочарован от него и изгубил смисъла на живота си, не лежи ли като неизличимо петно на съвестта на Дънов и дъновистите?“[22] Накрая Калнев заключава: „Като говорят постоянно за любов към всички хора, дъновистите разпространяват своята любов изключително върху своите едноверци – „Белите братя“, а към всички, които не принадлежат към тяхното общество и особено към тези, които изобличават техните заблуждения, те хранят открита злоба, която се изразява в такива противонравствени дела като побой над несъгласните с тяхното учение и дори в чудовищно зверско убийство на роднини.“[23] http://draganbachev.wordpress.com/2012/02/26/%D0%B4%D1%8A%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D1%8A%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82-%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC/



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ellahikari
Категория: Лични дневници
Прочетен: 371754
Постинги: 595
Коментари: 0
Гласове: 279
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031