За най-известните наши екстрасенси са написани безброй статии и книги, тези хора откровеничат пред радиото и телевизията. Като правило, обаче, възхитените репортери не вникват в природата на техните сили, методи и резултати от лечението им. А това е опасно невежество!

Да продължим разговора за Джуна. По сведения на А. Г. Спиркин:„Джуна е асирийка, родeна около Армавир. Нейните баща, майка и баба също се занимавали с целителство, така че този дар – дяволската сила на „биополето” й, тя притежава по наследство. Хора като нея, обладаващи свръхестествени възприятия, (т. нар. сенситиви), които виждат нейното поле визуално, казват, че честотата му е друга в сравнение с тази на обикновения човек.” Както виждаме, Джуна се явява потомствена магьосница, получила своята дарба (или с други думи „благотворящи” бесове или бесове-помощници със съдействието на които магьосникът извършва своите магически действия) по наследство. Неотдавна, на последния конгрес на магьосниците, състоял се в САЩ през 1990 г.[1], тя произвела фурор със своите чудеса. Днес Джуна практикува широко, внедрявайки заразата на демонизма в душите на лековерните хора.

А. Мартинов, издал книгата „Исповедимый путь”[2], като практически учебник за начинаещи екстрасенси, казва, че не вярва в личния Бог Христос, но затова пък изповядва наличието на „определени космически сили”, които дават космическа енергия. Неотдавна в изказване по радиото, той претендираше за ролята на месия, предлагайки вместо Евангелието своята нова книга „Благовест”. Тук сатанизмът се проявява в явен и неприкрит вид: Мартинов отрича Божеството на Христа и се проявява като нов „месия” със свое учение. Сбъдват се пророческите слова на Евангелието от Матея, че ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните (24:24). Защото човек се спасява само чрез Христа, чрез Неговите кръстни страдания и смърт за изкупление и спасение на човечеството. Именно благодарение на това, че Иисус Христос е Богочовек, сатаната бе победен и от него е отнета властта над тези от човешкия род, които са повярвали и кръстили. Ето защо когато на човек се отнеме вярата в Христа, той отново става покорен слуга на демоничните сили. А до това, както се вижда, се домогва и А. Мартинов.

Към мене се обърна един млад човек, пострадал след като посещавал сеансите на екстрасенса Руцко, където отишъл за да оправи зрението си. Зрението си не поправил, но затова пък придобил следната „дарба”- в определени часове на денонощието, против желанието си, започвал да прави неволни движения с ръце, крака и с цялото си тяло, подобни на удари от кунг-фу, или просто се гърчел и биел до припадък. Наложи се да изпратя нещастния християнин при свещеник, имащ дарбата да изгонва нечисти духове, за да му чете заклинателни молитви.

А какво казват „лечителите” сами за себе си? Ще се обърнем към беседата с Юрий Тарасов: „Аз съм четвърто поколение магьосник”[3]. На въпроса на кореспондента: „Ето, аз видях, че правехте магии над болен от остеохондроза с помощта на вашето биополе, мануална терапия и психотерапия. Всичко това е широко известно, ние добре познаваме някои представители на нетрадиционната медицина – Джуна, Кашпировски... А вие сте един в три лица! В какво се състои вашата магическа способност?”, Тарасов отговорил: „Във вашия въпрос се съдържа и отговорът. Защо аз не наричам себе си екстрасенс? Защото екстрасенсът умее да върши примерно една десета част от това, което умее всеки един магьосник от средна ръка. Същото може да се каже и за хипнотизаторите, лечителите, психотерапевтите... Всяко едно от тези направления е само върхът на айсберга.” 

Казано е пределно ясно. „Върхът на айсберга”, чиято основа се намира в преизподнята.

На въпроса за съществуването на черна и бяла магия, Тарасов отговорил: „на последния конгрес в Испания към черния и белия се добавиха още два цвята – червен и зелен. Но защо хората трябва да знаят тези неща? Това са, така да се каже, наши работни цветове, за служебна употреба. „Знанието” само по себе си е неутрално. Цялата работа е в това кой го владее.”

С други думи, „знанието” (т.е. магическата способност да се въздейства на окръжаващия свят, според Тарасов), има един и същи източник, както при черната, така и при бялата магия. А вече към коя страна (добрата или злата), магьосникът ще приложи дадената му сила, зависи само от него. Знайно е обаче, че чрез Светия Дух не може да се причинява зло. Праведникът, надарен с Божията сила, не може да причинява зло. Защото той върши единствено Божията воля, която изначално е насочена да устройва всичко за спасението на човека.

А ето че някакви „космически сили” или по православному просто бесове, с радост помагат на продалия им се човек. Ето какво четем в Номоканона[4] (свод с правилата и постановленията на светите Апостоли и Вселенските събори): „Влъхвите са такива хора, които призовават и„благотворящи” бесове, така че дори да извършат нещо добро, все едно – те всички по своето произволение са скверноубийци и измамници.”

Тарасов не е единственият на това мнение. Друг магьосник, някой си Г., в личен разговор с мой познат, откровено заявява: „Екстрасензорните дарби са само първото стъпалце по пътя към черната магия”.

Психотерапевтът Кашпировски в изказването си по телевизията от 24 ноември 1989 г., излъчено след полунощ, просто цитира извадки от книга по черна магия, позовавайки се на нея като на напълно приемлив и положителен източник. Демоничният характер на въздействието на Кашпировски се проявява най-вече по време на неговите сеанси, доказателство за което, например, са данните на доктора на психологическите науки В. Лебедев[5]. Тук ще приведем само някои от тях: „Изследвани са 2015 ученици, 93% от които са участвали в сеансите на Кашпировски. По време на сеансите се забелязват натрапчиви движения, истерични реакции, поява на халюцинации и други психични нарушения”, т.е. налице са всички признаци за овладяване на човешкото тяло от нечисти духове. Неконтролираните движения, независещите от волята на човека крясъци, усещания и истерия са явни признаци на бесноватост. „42% изпадат в хипнотичен сън. След сеансите, при 7 % от тях, се появяват различни форми на психична дезадаптация. Ясно се забелязала тенденция към повишаване на внушаемостта и увеличаване на истеричните реакции. При учащите се в средно училище № 49 в Ташкентската област, по време на сеансите, се развила групова истерична реакция, която продължила две седмици, като по този начин дезорганизирала работата в училище. В резултат на телесеансите, някои деца изпаднали в състояние на каталепсия (каталепсия - болестно състояние, характеризиращо се с моментна загуба на чувствителността и волевата свиваемост на мускулите. Тялото на болния става пластично като размекнат восък и запазва положенията, които му се придават без видима умора. Някои кризи на каталептичен сън, по време на които пациентът може да изглежда като мъртъв, траят с часове и дори с месеци – бел. ред.) само при вида на снимка на Кашпировски. Това означава, че при тях бил разрушен механизмът на психологическа защита и те станали по-податливи към внушения, в това число и въздействия от страна на възрастни и младежи с престъпно поведение. Освен това, след сеансите, се наложило много деца с различни нервно-психически разстройства да бъдат хоспитализирани”[6].

В. Лебедев проучил 6228 писма от зрители на сеансите на екстрасенса-магьосник. Ето резултатите: „Шестдесет и три процента отчели рязко влошаване на заболяването. Следващите изследвания показали, че при 15%, които уж били излекувани, след сеансите почти при всички заболяването силно се обострило. Освен това, при редица болни настъпило влошаване на състоянието веднага след сеансите”[7]. Що се отнася до нравствените качества на този екстрасенс, достатъчно е да се приведе телеграмата на Леси Юршова до главния прокурор на СССР:„Кашпировски ме въвлече с рекламна цел в хирургическа операция без упойка, която се излъчваше по телевизията без мое знание. По време на операцията изпитвах дива болка, което впоследствие рязко влоши моето здраве. Кашпировски показваше рекламния филм, монтиран в изгоден за него вариант, показвайки голото ми тяло, което публично унижи моето човешко достойнство... Тъй като сега се намирам в болницата и от 18 месеца съм без средства за съществуване, то моля да помогнете да се образува дело в съда срещу Кашпировски.”[8]

И така, екстрасенсите-магьосници, използвайки стремежа на хората да се излекуват на всяка цена, често ги довеждат до още по-тежко състояние, превръщат ги в бесновати и погубват душите им.

Но вие може да възразите, че има също и бели магьосници–екстрасенси, които ходят в църква и лекуват хората сякаш с Божията сила. Да, само че тази сила съвсем не е Божия. Всъщност, без сами да подозират, те се намират във властта на демонични сили, които осигурявайки им привиден успех, разпалват в тях тщеславие и гордост, и по този начин погубват душите им, правейки ги послушни оръдия в своите ръце. 

Някои вярващи недоумяват, как ако екстрасенсите са свързани с демонични сили, сами понякога ходят в храма и изпращат некръстени да се кръщават и понякога дори да се причастяват в Православната църква. 

Да, това е така. Екстрасенсите сами ходят в храма и другите изпращат за „глътка”, както обичат да се изразяват те, „светла енергия”. На много вярващи им се е случвало да виждат как дълго стоят пред иконите, разперили ръце и напрегнато взиращи се в тях, в опитите си да се презаредят с енергията, „излъчвана” от иконите.

Някои от екстрасенсите дори се причастяват и изпращат за същото и други хора. Това обикновено са начинаещи екстрасенси, не стигнали още до дълбините сатанински, и намирайки се още в стадия на заслепение от своето мнимо богоизбранничество. Те се причастяват, но това е за да се заредят с положителна енергия. Този акт ги кара да смятат, че имат връзка с Бога и са на прав път. Като правило те никога не се изповядват истински, а избират само тези църкви, в които се извършват общи изповеди, и където е достатъчно, без нищо да кажеш, да наведеш глава под епитрахила, а после с чувство за изпълнен дълг, да пристъпиш към Светата Чаша. Но колко са далеч от Христа! Приетото причастие още не се явява гаранция за спасение. Всичко зависи от начина, по който пристъпваме към Св. Чаша, както и от нашето покаяние.

Св. ап. Павел казва: „Защото, колчем ядете тоя хляб и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той. Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня ... Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне” (1 Кор. 11:26-27, 29). От духовната практика е известно, че мнозина духовно прелъстени хора, (изпаднали в самомнение и гордост), често се причащават, но това съвсем няма да ги спаси.

Още веднъж ще подчертаем, че спасението в Тайнството Причастие и благодатта, дарявана в него, зависят от сърдечното разположение на човека, от покайното чувство и съзнанието за собствено недостойнство, от желанието за вечен живот и любов към Христа, с които той пристъпва към Св. Чаша. Докато при екстрасенсите такива чувства липсват. На тях не им е нужен Спасителят Христос, те не искат да заживеят в Христа, те просто искат да се „заредят с енергия”.

От казаното по-горе се вижда, че демонът често подстрекава екстрасенсите да ходят в храма, за да може той да се поругае над светините, което му доставя най-голямо удоволствие. Не бидейки в състояние сам да участва в тайнствата и да пристъпва към иконите, той изпраща в храма предалите му се хора и за техните светотатствени действия (дори извършени несъзнателно), ги награждава с нова порция бесовска енергия и усилване на екстрасензорните дарби.

Понякога питат, а защо екстрасенсите изпращат хората да се кръщават, а с некръстени някои отказват да работят. Това съвсем не е от грижа за спасението на хората и желание те да придобият вечен живот. Просто с кръстените, според тях, се работело по-леко. Както вече споменахме по-горе, енергията на екстрасенса е индивидуална и при работа с болния се осъществява взаимодействие[9]; душата на некръстения човек е широко отворена за въздействията на нечистите духове и съществува голяма вероятност лечителите да се натъкнат на тези духове, а начинаещите екстрасенси още не могат да работят с тях, т.е. не умеят да се „договорят” с бесовете. Ето защо изпращат хората първо да се кръщават, защото при Тайнството Кръщение става изгонване на нечистите сили и така екстрасенсите си мислят, че могат да работят по-добре. Но по този начин обикновено постъпват начинаещи или не съвсем напреднали екстрасенси. Такива като Кашпировски обаче сами не са кръстени и не пращат никого да се кръщава. Дори напротив, по време на своите сеанси, те настояват хората да се снемат от тялото, особено от гърдите си, всички метални предмети, а всъщност светия кръст.

В нашата страна широка популярност получиха така наречените секции за саморегулиране, където по думите на техните ръководители, човек може да се научи да управлява себе си, да приведе в ред своята психика, да подобри здравето си. И мнозина отиват в тези секции, желаейки да постигнат обещаното. Но какво става там в действителност?

Като пример ще разгледаме санктпетербургските групи за саморегулиране под ръководството на Антонов. От съобщенията на бивши негови ученици и хора, ръководили такива групи, но впоследствие покаяли се и отрекли се от това учение, става ясно, че тази методика за саморегулиране включва в себе си няколко етапа. 

На първия етап хората се учат да владеят своето тяло и емоции, като за целта се занимават със специални физически и психически упражнения на основата на йога. 

На втория етап се занимават с изостряне на своите чувства и емоции, като пренастройват психиката си в извънтелесната, невидима, по думите им, астрална област на битието. 

На третия етап, с помощта на учител, влизат в контакт с някакви„космически сили” и с тяхна помощ получават тези екстрасензорни дарби, за които говорихме по-горе. После всеки ученик се отделя от своя учител и създава собствена група, с помощта и под ръководството на отвъдните сили.

От приведеното по-горе се вижда, че подготвяйки на първия етап своето тяло, учениците изострят психиката и чувствата си на втория, така че да могат да влизат в контакт с демоните, и вече на третия етап, с помощта на учителя, осъществяват непосредствен контакт с падналите духове, от които вече получават сили и способности да вършат така наречените ”чудеса”. 

На четвъртия и последен етап, тези нещастни хора се стараят да придобият навика да пребивават в отвъдното, т.е. да се слеят с демоничния свят, за да могат след смъртта да се чувстват добре, пребивавайки във вече позната за тях среда. Безполезно занимание! Никой няма да избегне Божия съд. Защото, както е казано в Евангелието, „ще изпрати Син Човечески Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби”(Мат. 13:41-42). Що се отнася до тяхното упование на помощта на дявола, то тук ние имаме най-вярното слово - това на Откровението: „а дяволът, който ги лъстеше, биде хвърлен в огненото и жупелно езеро, дето е звярът и лъжепророкът; те ще бъдат мъчени денем и нощем вовеки веков” (Откр. 20:10).

Връщайки се към темата за секциите за саморегулиране, виждаме че тук, зад блестящата примамка за здраве и овладяване силите на собствения организъм, се крие зловещ капан – контакт и общение с демоничните сили. При това на първите два етапа на ученика нищо не се казва за крайната цел на заниманието, за да не се изплаши. Едва след пренастройването му на нужната вълна, му се откриват следващите цели. Това пренастройване се извършва така. По време на обучението преподавателят се стреми да внедри в душата на ученика частица от своето „аз”, да насочи развитието му по предварително зададен план. Човек се настройва на определен лад, организира живота си по определен начин, поставяйки в центъра упражненията и медитацията, и дори ако се обърне към Православието и започне да посещава храма, за него вече е много сложно да преустрои живота си според Христовото учение, защото е необходимо да отхвърли всичко научено преди, полагайки нова християнска основа, тъй като новата му духовна насока ще бъде вече диаметрално противоположна на старата. Този, който отива в такива секции, може и да ходи на църква, но той ще търси там не Христа, а „светли енергии”; гледайки иконата, ще вижда не Бога, а източник на „захранване”. И по такъв начин върху такива хора се сбъдват думите на Христа: „Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря” (Иоан. 12:40).

 предишна || следваща

Люди и демоны, Образ исскушения современного человека падшими духами.

Превод: Светла Георгиева

Бележки:

[1] Вж. ст. ”Конгресс в Афинах”, Сп. ”Правда”, 14 май, 1989.

[2] Мартынов А. Исповедимый путь., М., „Прометей”,1990.

[3] Сп. „Сельская новь”, №7, 1990, с. 35-37.

[4] Требник, М., 1904, с. 195, Правило 16 (превод от църковнославянски на автора на статията).

[5] Вж. ст. Лебедев В. „Бесовство”, Сп. ”Труд”, 8 януари, 1991.

[6] Пак там.

[7] Пак там.

[8] Лебедев В. Телемиражи, Вестник „Труд”, 8 февруари, 1991.