Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.12.2014 01:17 - Исусовата молитва е любовно преживяване
Автор: ellahikari Категория: Лични дневници   
Прочетен: 523 Коментари: 0 Гласове:
1



 Автор: архим. Андрей Конанос

image

Господи Иисусе Христе, помилуй ме! Пребройте! Пет думи. Иисусовата молитва съдържа пет думи, но тези пет думи те отвеждат по петте континента на земята, пет думи, които те развеждат по целите небеса, по цялата длъж и шир на света, пет думи, с които стигаш до Божия трон, пет думи, които влагат Христос в теб и те приближават до Христос. Господи Иисусе Христе, помилуй ме!  Днес бих искал да поговорим за тази молитва, днес искам и нещо по-дръзко, да отправим тази молитва, да се молим, да казваме молитвата и не просто да говорим за нея, а едновременно, защо не, да я казваме.  Ако можеш там, къде си, я казвай. Ако не правиш нещо, което изисква изключителна съсредоточеност, и ти я казвай в себе си. Опитай.  Господи Иисусе Христе, помилуй ме! Казвам я много пъти, защото някои не са чули добре, не знаят как да се молят с тази молитва, или знаят нейния по-широк вариант, който е: Господи Иисусе Христе, Сине и Слово Божие, помилуй ме, грешния! Други я казват по-накратко, други казват само: Господи, помилуй!, други само: Иисусе, помилуй ме!,други казват само: Иисусе мой! Каквото искаш кажи, както искаш го кажи, стига само да казваш това име и то да се издълбае в твоето сърце, името на нашия Господ Иисус Христос.

 

Сега, когато слушаш, не е трудно да казваш вътре в себе си тази молитва, така че времето да тече като поток и ако предаването свърши и продължиш с останалите неща от деня, постоянно да я казваш. Тя е много силна, св. Козма Етолийски я препоръчвал: там, където отивал и заставал, понеже я научил от Света Гора в манастира Филотей, където живял, казвал на хората: и вие казвайте молитвата,  вземайте една броеница, която не служи за това да мине времето ни в кафенето, а  всеки възел означава слово, и кое слово се казва в тази молитва? – името на нашия Господ Иисус Христос. Когато призоваваш името на Господ, викаш Самия Христос до тебе. Силата на тази молитва е огромна. Ние не абсолютизираме никоя молитва, а абсолютизираме молитвата сама по себе си и най-вече Личността, към която се отправя молитвата – нашия Христос, Който е абсолютното Благо, Той е Всичко, Христос е Всичко, но молитвата е много сигурен, пряк, силен, красив път, който те кара да се хванеш здраво за Христос и да останеш съединен с Него. Молитвата съединява човека с Христос и затова казваме, че тя има много голяма сила. Всяка една молитва, каквото искаш кажи, както искаш, но говори на Христос. Искаш да казваш Отче наш? Царю Небесни? Давидовите Псалми?  Молебния канон към Света Богородица?  Богородичния акатист? Всичко е хубаво, но Иисусовата молитва, тези думи Господи Иисусе Христе, помилуй ме! –  пак го казах, тежи ли ти да го чуваш? Нека не ти тежи, нека не ти тежи да слушаш името на Христос, името на твоя Творец, Създател, Този, Който те е възлюбил и умрял за тебе, Който сега мисли за теб и е близо до теб, грижи се за теб и може да даде решение на всички твои проблеми. Всичко, което те занимава, всички решения се намират в тази личност, в Иисус Христос. Нека не тежи да слушаш името на Христос, да Му говориш, да Го обичаш. Това е много мощна молитва! В „Наръчника с духовни съвети” – която е книга, в която се говори за опазване на петте чувства, т.е. как човек да се защити и да бъде духовно буден с петте си сетива, Св. Никодим Светогорец  казва: съветвайте хората в света, вярващите да казват Иисусовата молитва, тя не е само за монасите, а за всички.

 

Хубаво е всички да казваме тази молитва, хубаво е да знаеш, че човекът, който е отсреща и те слуша, има обща точка с теб, има името на Самия Господ и тази обща любов, която ни обединява. За Него говорим, днес на Него говорим, на Иисус Христос и казваме: Господи Иисусе Христе, помилуй ме!

 

Монасите я казват по цял ден, най-малкото един добър монах, за да бъде наистина монах, не трябва да бъде монах, тоест сам, а винаги да бъде в компания – в компанията на молитвата и най-вече на Иисусовата молитва, винаги да носи своята броеница в ръката и най-вече в сърцето си. Всеки възел е едно въжделение, всеки възел е една любов, всеки възел е едно прошение, славословие, призоваване на това свято и всемогъщо име, Господнето име. Монахът през целия ден се моли. Къде отиваш, казваше някой на един калугер на Света Гора, който видял да тръгва от манастира, но без да  вземе броеницата си, нима войникът отива на война без оръжие? Къде отиваш без броеницата си? Това е твоето оръжие – броеницата,  винаги я дръж в ръка и от ръката тя да влезе в ума, а от ума  в сърцето. След това ще отпадне и  броеницата и ще живееш неизказани преживявания и уникални неща.

 

Нека ти кажа нещо – не съм забравил. Какво ли? Не съм забравил, че говоря на хора, които живеят в света. Днес не говоря на монаси, знам, малко се унесох, разбира се, и мислиш, че . . . не, на теб говоря и за твоите проблеми, знам, че и ти имаш проблеми, разходи, дете, болест, въпроса с брака, ти, някои се подготвят, някои мечтаят, някои живеят своята болка и радост, различни техни проблеми, всеки има по нещо и някой казва: добре, хубаво ни говореше друг път за актуални, наши, съвременни въпроси, които ни засягат, а сега ни говориш за Иисусова молитва, за молитва на ума, която е за калугерите?! Каква връзка има това с мене? Има. Има и с теб, защото това е начинът да вложиш Христос в тук и сега на твоя живот. Именно защото твоят живот е многоизмерен, с много грижи, ти си раздробен и разпокъсан, от сутрин до вечер трябва да свършиш много неща и не успяваш да направиш нещо за Бога, да се помолиш правилно. Затова я има тази молитва, която се нарича монологична, което означава, че съдържа едно слово, един израз, едно кратко изречение,  което и на малко дете да го кажеш, пет думи е, ще го научи. По този начин се съсредоточаваш и така нямаш оправдание, както казваш понякога: искам да се помоля, но не сварвам, не зная какво да кажа, нямам какво да кажа. Ти имаш какво да кажеш! Готвиш ли? Казвай молитвата! Бъркаш тенджерата и приготвяш ядене? Всеки път, когато бъркаш с лъжицата,  казвай Господи Иисусе Христе, помилуй ме!,  и заедно с яденето, което приготвяш, вътре влиза и Божията благодат, влиза цялото благоухание на това име, влизат живителните  сокове на това име, Иисусовото име е пълно с живителни сокове, благословение, сила. Тази молитва е много силна. Ех, да се молехме с нея, да я живеехме и да се наслаждавахме на усещането за Христово присъствие чрез нея! Знаеш ли какво означава да изричаш постоянно Нечие име? Да казваш постоянно Господи Иисусе Христе, помилуй ме!, да призоваваш Някой да дойде близо до теб? Когато например кажеш Иисусе мой!  Пресвета Богородице! Помогни ми! Святий Ангеле! Св. Нектарие! Те няма ли да дойдат? Ще дойдат. Когато извикаш някой по име, името изразява присъствието и живото усещане за този, когото викаш. Ще ти го кажа от обратната страна, от тъмната страна – маговете, за да направят своите магии, призовават имена на зли духове, и те имена призовават и духовете идват. Така и Господ, когато извикаш Бога, когато призовеш името на Христос, Той идва там, където си. Когато имаш някакъв проблем и кажеш Иисусе мой!, Господи Иисусе! и Го извикаш, Христос идва. Е, това не е малко, не е малко днес да говорим за тази тайна, която доближава далечния Бог толкова близо до нас. Ако Христос дойде там, където си сега, в твоята стая  и тя се изпълни с Неговото присъствие, ще разбереш, че до теб не е само леглото, масата,  бюрото, кухнята, тенджерите, телевизора и всичко, което имаш там, а и Някой Друг. Кой ли? Този, Когото си извикал. Съществува тази заповед в Стария Завет, където Бог казва – внимавайте! Не изричай напразно името Господне!, тоест без да уважаваш, благоговееш, обичаш, без да „обожаваш” Бога,  както  казват някои – трябва да си измиеш устата, преди да изречеш Божието име. Страшно е да изричаш Неговото име. Защо? Защото Неговото име е Неговото присъствие: викаш Христос и Той идва: това е много велико. Той идва. Помисли си във вас да дойде Христос, да Го призовеш, Сам Той го казва – Преди да Ме призовеш, Аз ще ти отговоря, ти ще Ме извикаш, и Аз веднага ще ти кажа: ето, дойдох! Какво искаш? Кажи ми какво искаш да направя за теб!  Кажи ми какво искаш да ти дам! И ти Му казваш – Господи Иисусе Христе, помилуй ме!  Това е. Искам  да ме помилваш.

 

Можем да кажем изключително много неща за молитвата, за съжаление нищо наше, всичко е чуждо, и ако казвахме молитвата, нямаше да правим предаване за молитвата, а щяхме да я живеем и нямаше да говорим за нея, а щяхме да отправяме молитва и благодатта на молитвата щеше да отива навсякъде без да правим предаване. Това, което правят отците на Света Гора, това, което правили великите светци, които много малко говорили, насила говорили, само и само за доброто на другите и не искали да излязат от това наслаждение, което чувствали и от тази велик принос към човечеството. Когато се молиш с Иисусовата молитва, помагаш много на света, изпълваш света с ангели, с Божията благодат, с небесната милост.

 

Да ти го кажа малко грубо – ние сме дълбоко замръкнали, всички ние, не знаем изключително много неща от нашата Църква, ако знаехме  какъв хляб има това нещо в себе си, което се нарича молитва на ума.   Св. Никодим Светогорец се обръща към Христос в Акатиста към Иисус Христос и постоянно казва: Иисусе мой! Иисусе мой! И различни неща на Христос; той казва: Иисусе, благодаря Ти, че ме удостои с това велико благодеяние и дар на молитвата на ума. Това е велико нещо, велико изкуство.  Ти казваш: е, не можем да направим много неща в света. Имаш право, но, ето, сега слушаш, вършиш и други работи и можеш да се помолиш. Мислиш, че Бог няма да го оцени? Малкото, което можеш в този живот, ще го направиш.

 

Хубаво нещо е да казваш Иисусовото име. Ако обърнем внимание, ще видим, че и в св. Литургия постоянно това правим – казваме  Господи помилуй! Молим се За мира свише;  две думи – Господи помилуй! Боже, помогни ни! Дай ни Твоя милост! Смили се над нас! Помогни ни! Стани  това, от което всеки има нужда! Помилвай ни! Имаш ли броеница? Не я носи, а я дръж в ръката си. Изтъркай я, похаби я от дългата употреба, превърни я в перце от многото пъти, които ще я използваш без обаче – внимавай – някой да го забележи. Когато държиш броеницата и се молиш, само ти, Бог и твоят духовник трябва да знаете това.  Какво правиш, как го правиш, дали си почувствал нещо, дали плачеш, дали имаш моменти на умиление, боговидение, усещане за Божието присъствие, дали чувстваш, че излизаш от този свят и живееш това, което ми каза една баба преди няколко дена – молих се и казах: вземи ме, Боже, да умра! Сега искам да умра! В него момент казах нека умра!, но всичко това не трябва да се вижда. Всичко това става скришно, Иисусовата молитва е тайнствена и скришна молитва, тя е любовно преживяване и както всяка любов, тя се преживява в  скришните стаи на човешката душа. В нея има скришна стая, има градина в дъното, която е само за Бога. Там не трябва да влиза нищо друго, никой не трябва  да знае какво правим, а само нашият духовник  и Бог. Броеницата не трябва да се показва, тя не е за показ, не е за изтъкване, нито да се правим на велики, а както се казва: когато се молиш, влез в твоята стаичка,  затвори вратата и твоят Отец, Който вижда на скришно, ще ти въздаде  наяве. Помоли се скришно, вложи в ума си, дълбоко в твоята душа това име, издълбай вътре в това име, Иисусе мой, Христе мой, това е най-хубавото печат, и след това не се страхувай. Някои питат какво ще стане с Второто Пришествие, с Антихриста, с печата. Нашият печат обаче нека бъде това име, да го издълбаеш в сърцето си, в ума си, в душата си, казвай в себе си Иисусе мой, Христе мой, Боже мой, Господи мой, не формално, не технически, не методически, не хладно, не монотонно, не като някакъв метод и  тактика, а отдай сърцето си, защото молитвата иска сърце, молитвата иска любов, иска мерак, иска влюбени хора в Христос, в истината, в светците, в Църквата, в небесния свят. Така стоят нещата, днес говорим за трудни неща, но казахме, че ще направим малкото, което можем, това, което можем. Толкова ли е трудно да направиш това, за което говорим сега?!

 

Тази кратка молитва е много силна, независимо дали си го разбрал, т.е. и ти направи нещо, ти, който нямаш време да кажеш Шестопсалмието, да прочетеш Молебния канон, можеш постоянно да казваш  Иисусовата молитва. Трудно ли е? Кое е трудно? Да кажеш Господи Иисусе Христе, помилуй ме!? Другите неща  - за умилението, за усещането на Бога,  когато дойде Божията благодат, дали ще я почувстваш или не,  това не е твое, а от Бога. Това ще го даде Бог когато Той иска, както иска, колкото иска, ти обаче можеш – нямаш ли устни? Имаш. Нямаш ли език? Имаш. Да кажа обаче и другото – и ням да си, нямаш ли ум, нямаш ли сърце, нямаш ли душа в теб, тази душа трябва да говори, тази душа трябва да се размрази, защото е замръзнала като ледниците, които сега също се топят, и те се топят, душата ни не трябва ли да се стопи? Е, чрез това име и тя лека – полека ще се топи. Това име е толкова горещо, толкова пламенно, толкова превъзходно, че стапя всеки лед, – Иисусе Мой, Христе мой, Творче мой, Боже мой! Най-великата молитва, най-мощната молитва!

 

превод от гръцки

 



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ellahikari
Категория: Лични дневници
Прочетен: 371671
Постинги: 595
Коментари: 0
Гласове: 279
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031