Архимандрит Теофил (Переян) е роден на 3 март 1929 година в градчето Сибиу, в семейството на обикновени селяни. Още като младенец той ослепява, вследствие на болест. През август 1942 година 13- годишният Йоан (това е светското име на отец Теофил) идва в манастира Бринковяну Симбета де Сус, където на умна молитва го учи йеромонах Арсений (Бока). През 1948 година, завършвайки училището за незрящи, той постъпва в Синиуския богословски институт, защитавайки през 1953 г. диплома на тема „ Спасението на Новия Завет”, той веднага постъпва в скъпия на сърцето му манастир Бринковяну Симбета де Сус. Но наставникът му вече не е там: отец Арсений вече 5 години откакто служи в друг манастир. В същата година Йоан приема монашески подстриг, а през 1960 г. е ръкоположен за йеродякон и едва след 23 години – за йеромонах; през 1986 г. той става протосингел, а през 1988 г.- архимандрит. Започвайки от 1922г. до края на живота си, отец Теофил неуморно изнася проповеди както в Румъния, обикаляйки почти всички градове на страната си, така и извън нея, а също по радиото и телевизията. Вярващите се отнасят към него с изключително благоговение, хвърляйки в краката му своите дрехи, за да може той, настъпвайки ги, да ги освети. Любимата аудитория на архимандрит Теофил били младежите, сърцата на които той можел винаги да покори. В своите проповеди учел младите хора на вяра, молитва, духовен живот и вярност на Православието – вярата на предците. Цяло поколение млади хора, хиляди членове на „ Асоциацията на студентите – православните християни на Румъния са израснали с проповедите на отец Теофил (Переян). За младежите той написва повече от 30 книги, радващи се на голямо търсене, сред които са: „От съкровищата на моето сърце”, „Елате и приемете радостта”, „Мислете красиво”.
Архимандрит Теофил се представя пред Бога на 29 октомври 2009 година на 80-годишна възраст, от които 56 отдадени на служение на Бога в един и същи манастир.
- Отче архимандрите, колко важно е да искаме прошка от ближния, и какво означава да простим на ближния?
- Да простим на ближния е въпрос на християнски живот. Христос Бог ни е оставил молитвата , за да се обръщаме с нея към Небесния ни Отец, и сред прошенията в молитвата „ Отче наш” има едно, което е формулирано от Христа нашия Господ по следния начин: „ И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си.” Така че, Христос Бог изисква от нас да прощаваме греховете един другиму, давайки прошка на хората, съгрешаващи против нас. От това как е формулирано това прошение, следва, че Бог ни прощава, ако и ние прощаваме, когато прощаваме и както прощаваме, т.е. Той ни задължава да прощаваме. Завършвайки молитвата „Отче наш”, както ни е представена в Светото Евангелие от Матея, в гл.6:14-15 Христос Бог отново се връща само към едно от прошенията и казва , че ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. Прошка е нужно да даваме от душата си, и това разбираме от притчата на Спасителя, която четем в светото Евангелие от Матея, гл.18, където Христос Бог отговаря на въпроса на св. апостол Петър: „Колко пъти да прощавам на брата си, когато съгрешава против мене?” така: ”Не ти казвам до седем , а до седемдесет пъти по седем”, а след това разказва притчата за двамата длъжници. Накрая Той прави извода от притчата , че прошка е нужно да даваме от сърце, а ако не прощаваме от сърце, то и Бог не ще прости нам прегрешенията ни. Преди началото на Великия пост, в неделята, която предхожда началото на поста, се четат от Евангелието от Матея, глава 6, следните думи: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да ви прости съгрешенията ви”, значи ние започваме подготовката към светото Възкресение с дълга да прощаваме. А в самия ден на Възкресението и през цялата Светла седмица, в храма се пее песен, част от която гласи: „Ден на Възкресение е, да присияем от тържеството на празника и един други да се прегърнем. На тези, които ни ненавиждат да кажем: братя! И всичко да простим заради Възкресението и така да възкликнем: “Христос възкръсна от мъртвите, със смърт смъртта победи. И на тия, които са в гробовете, Живот подари”. Тези думи са и за наша проверка, защото в началото на поста сме били настроени да прощаваме, а сега проверяваме себе си, взели ли сме присърце този дълг да прощаваме, и изпълнили ли сме го; в състояние ли сме да обичаме и да прощаваме на онези, които съгрешават по отношение на нас. Така, че през Светлата седмица ние трябва да прощаваме всичко заради Възкресението. Прошката е нещо, което е нужно да помним не само на Възкресение, не само през Светлата седмица и не само по време на поста, но и през всички дни на нашия живот.
- Преподобни отче, ние знаем, че Бог е любов. Как любовта, която изливаме върху онези, които съгрешават по отношение на нас, или върху враговете ни, действа в тях?
- Скъпи мой, има закоравели хора, които не може да покори нито човек, нито Бог! Но ето го и предимството на нашето положение: ако ние обичаме онези, които са ни причинили зло, онези, които съгрешават по отношение на нас, онези, които враждуват с нас, то ползата е на наша страна, не толкова на тяхна, колкото на наша: ние се наслаждаваме на любовта, която се излива, и колкото повече обичаме, толкова по-щастливи сме! Христос Бог ни е дал заповедта да се обичаме – даже враговете си да обичам е- за наша полза, за наше благо, за наше удовлетворение, за наше щастие, което се достига чрез любовта.
- Отец Теофил, що е това жажда за Бога, как се ражда тя и как става така, че човек може да се храни с жаждата за Бога?
- Скъпи мой, жаждата за Бога е реалността на човешкото битие: Бог е създал човека така, че той да има жажда за Бога – човек не я достига, Бог я дава. Човек използва това качество, търси Бога, стреми се да се приближи до Него, да изпълнява волята Му според своето разбиране, според силата си, и така се осъществява възрастването му и в любовта към Бога, и в приближаването към Бога – чрез жаждата за Него.
- Как да достигнем познанието за Бога? Кой път на духовното познание е най-високият?
- Познанието за Бога ние можем да достигнем чрез чистотата на сърцето. Христос Бог е казал: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” И ние трябва да се стремим да имаме чисто сърце, за да познаем Бога, трябва да изтръгваме от сърцето си, от съществото си всичко негативно и да поощряваме всеки добър помисъл.
- А как да очистим сърцето си от страстите?
- Скъпи мой, много просто. Сърцето се очиства от страстите чрез контрола над помислите, контрола над ума. Това означава, че ние трябва в съзнанието си да имаме хубави мисли, да имаме в душата си светлото желание да служим на Бога. В „Добротолюбие”, книга с духовни наставления, се казва: „Както огънят не ще пребъде във вода, така и злият помисъл не ще пребъде в сърце, любещо подвиг.” Та, ако душата се стреми към доброто, злото няма сила. А ако тя не се стреми към добро, човекът може да бъде обсебван на пристъпи от всяко зло. Кой е висшият дар, който е нужно да принесем на Бога? -Нашето съществуване.
- Коя добродетел, Вие отче Теофиле, считате за най-велика?
- Скъпи мой, не съществува „най-велика” добродетел, а и не може да се каже коя добродетел е най-велика, защото всяка добродетел е хубава, когато е на своето място. Едни казват, че молитвата е добродетел, други – любовта, трети – смирението. А в действителност, най-великата добродетел е делото, което можеш и вършиш в името на Бога.
- А любовта?
- Любовта е богословска добродетел, една от най-непоклатимите добродетели, така че от нас се иска само да насочваме любовта – към Бога, към ближния, към нас самите.
- Може ли човек да се спаси без смирение?
- Не може да се спаси, защото не се уподобява на Бога. Ако Синът Божий стана Човек, смирявайки себе си, то никой не може да се уподоби на Сина Божий, ако не се смирява.
- Защо някои свети отци наричат човека”нов ангел”?
-Човекът е новият ангел, защото има склонност и към ангелския живот, но и към земния също.
- Как християнинът може да се избави от самолюбието, егоизма и високомерието на нашите дни?
- Братко, от това не можем да се избавим, не можем да се спасим по друг начин, освен с Божията помощ, чрез молитвата, усърдието, чрез отстраняване на негативното от душата и чрез искрено желание да служим на Бога.
- Кой от монасите е по-близко до Бога, отче Теофиле? Онзи, който безмълвно се подвизава в пустинята?
- Свети Йоан Златоуст казва: ”Адам, бидейки в рая, падна, а Лот в Содом се спаси. Саул не се спаси в царския дворец, а Йов се спаси на купчина боклуци.” А това означава, че ако човек отсече своята воля и желания, ще се случи волята Божия и за него не ще се намери вече място, нито дело, което да попречи на спасението му.
- Къде отиват душите на умрелите след смъртта?
- В онова място, което са си приготвили през живота си.
- Може ли Църквата да помогне на душите на вярващите след смъртта им?
- С молитва и милостиня.
- Какво е нужно да правим ние християните, за да получим милост в деня на Страшния съд?
- Самите ние да имаме милост.
- Какви наставления давате на вярващите, отче, за да ги укрепите в трите богословски добродетели: вяра, надежда и любов?
- Скъпи мой, този въпрос не е простичък, защото вярата, надеждата и любовта са нещо, което се случва не на мига, а във времето. А тогава, всичко укрепващо вярата са делата на вярата, които я умножават. Върши дела на вярата, за да преуспяваш в нея! Който има вяра, той трябва да я проявява чрез живота, който води. Ако ходи в храма – проявява своята вяра, ако пости – проявява своята вяра, ако е доброжелателен – проявява своята вяра, ако съчувства на немощите на другите – той проявява своята вяра и с това сам възраства в нея. Що се касае до надеждата, тя винаги е свързана с вярата, защото който вярва, той се надява. Молитвата пък, както казва св. Йоан Лествичник, е „изтребление на отчаянието и проява на надеждата”. Човек проявява надеждата си, когато се моли, когато вярва, че Бог ще приеме молитвата му, когато се устремява към доброто. А любовта е най-всеобхватната добродетел и тя трябва да се укрепява с дела на любовта. Св. апостол Павел в първото послание до Коринтяни, в 13 гл. описва добродетелите, които се градят върху любовта, а имено казвайки: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада…” – по този начин, всяка от тези добродетели се съдържа в любовта, укрепва я! Така че, аз убеждавам вярващите, да търсят добродетелите, да ги придобиват, да ги имат, да живеят чрез тях и да ги проявяват.
Превод от руски език: Йоанна Калешева
Сп.”Амвон”,бр.1 (год. 8) април, 2012
