Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.01.2015 15:07 - Духът Божий и духът на този свят - старецът Паисий
Автор: ellahikari Категория: Лични дневници   
Прочетен: 470 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 01.01.2015 15:10


 Духът Божий и духът на този свят Светско образование и знание Знанието без божествено просвещение е пагубно Нека науката се използва в духовния живот Светият Дух не низхожда с помощта на машини Да осветим знанието си “Знанието възгордява” (1 Кор. 8:1) Да използваме разума си правилно

"Вътрешната чистота на истинския човек краси и неговата вътрешност"

Светско образование и знание

 

Истински умен е очистилият се човек

Когато човек не изостря ума си по Бога, а го изостря в лукавството, предава себе си на дявола. Такъв по-добре да си изгуби ума, та в деня на Страшния Съд да има смекчаващи вината обстоятелства.

- Отче, отличава ли се простотата от лукавството?

- Да, както лисицата от чакала. Ако чакалът види нещо и го поиска, ще отиде смело да си го вземе. Докато лисицата ще приложи някое лукавство, за да го вземе.

- Отче, може ли човек да счита лукавството за съобразителност?

- Да, може, но ако изследва себе си, ще разбере кое е лукавство и кое съобразителност. Има в себе си таблицата за разпознаване. Кои са дарованията на Светия Дух: “любов, радост, мир...” и т.н. (вж. Гал. 5:22, 23). Има ли близост с тези дарования? Ако няма близост с тях, ще има нещо сатанинско, някакви качества на дангалака. Истински умен е очистилият се човек, онзи, който се е освободил от страстите. Истински умен е този, който е осветил своя разум. Ако умът не бъде осветен, съобразителността и остротата му не принасят полза. Ето на, журналистите, политиците все са умни, но понеже умът на мнозина от тях не е осветен, заедно с умните приказки говорят и безсмислици. От голямото си остроумие говорят големи глупости! Ако човек не оползотвори добре ума си, използва го дяволът. Ако не употреби остроумието си за добро, дяволът го използва за вършене на зло.

- Значи, понеже не е оползотворил съобразителността си, с това е дал право да я ползва дяволът ли?

- Ако не я оползотворява, правата се дават от само себе си. Когато човек не се труди духовно, той преиначава и опорочава доброто и сам върши зло, без да се намесва дяволът. Някой си например е умен човек, но не използва ума си, а лентяйства. Когато не използва ума си, каква полза, че е умен?

- Възможно ли е човек, който е умен, но е овладян от страсти, да има правилна преценка за нещата?

- Първо трябва да внимава да не вярва на своя разум, защото, ако е духовен човек, ще изпадне в прелест, а ако е светски, ще полудее. Не трябва да вярва на помислите си. Нека пита, нека се съветва, нека освети разума си. И въобще човек трябва да освети всичко у себе си. Когато разумът се освети, това помага на човека да придобие духовна разсъдителност. Ако един човек с остър ум не освети себе си, не може да има духовна разсъдителност. Ако човек е прост по природа, може да счете за светец някого, който е изпаднал в прелест, а някого по-женствен да счете за благоговеен. Докато, ако умният се очисти, придобива голяма духовна разсъдливост.

- Отче, по какъв начин се очиства разумът?

- За да се очисти, човек не бива да приема “телеграмите” на лукавия, нито да разсъждава лукаво, но да върши всичко с доброта и простота. По този начин идва духовната бистрота, божественото просвещение, и тогава човек вижда вътре в сърцата на хората, а не прави умозаключения по човешки.

- Отче, духовната разсъдителност има ли връзка със знанието?

- Разсъдителността идва от божествено просвещение. Човек може да чете светите Отци, да знае правилно някои неща, да се подвизава, да се моли. Разсъдителността обаче идва от божественото просвещение, което е съвсем различно нещо.

- Отче, преди време светът бил ли е по-добър?

- Не че е бил по-добър, но някогашните хора са имали простота и добри помисли. Днес хората гледат на всичко с лукава мисъл, защото измерват всичко само с разсъдъка си. Европейският дух стори голямо зло. Той осакати хората. Сега хората биха били в много добро духовно състояние, защото повечето, малко или много, са образовани и с тях би могло да се достигне до взаимно разбиране. Но сега ги научиха на безбожие, на всичките тия сатанински неща и ги направиха негодни, тъй че с тях не може да се достигне до взаимно разбиране. Едно време не можеше да се разбереш с човек, ако той нямаше благоговение, а също и образование. Помня, когато един неграмотен монах чу при литургията на преждеосвещените Дарове да поменават свети Григорий папа Римски [106] , помисли, че поменават римския папа и изпадна в съблазън. “Не го очаквах, каза. Нима станахте паписти?!”и стана и си излезе от църквата! Ето, виждаш ли какво прави невежеството! Невежеството е нещо страшно. Най-голямо зло вършат ония, у които благочестието е съчетано с умствена повреда. Създават проблеми, без изобщо да са изследвали нещата.

Знанието без божествено просвещение е пагубно

Ако хората позабавеха малко скоростта на мислите си, тогава и разумът им би бил по-свеж, а и Божията благодат би ги приближавала лесно. Знанието без божествено просвещение е катастрофа. Когато човек работи над себе си духовно, когато се подвизава, тогава бива просвещаван от Бога. Тогава има божествено просвещение и божествен опит, а не своя разсъдъчност и затова може да вижда надалече. Онзи, който има късогледство, вижда близките предмети добре, но не може да вижда надалече. А онзи, който няма късогледство, пак не може да види кой знае колко по-далече. Телесните очи са две, а духовните са много.

Ония, които се отдалечават от Христа, биват лишени от божествено просвещение, защото като безумни оставят осветените от слънцето места и отиват към мрачните. Затова е естествено те да са духовно простудени и болни. Виждам, че ако човек не се очисти, ако не дойде божественото просвещение, колкото и правилно да е неговото човешко знание, то си остава една човешка разсъдъчност и нищо повече. И ако липсва божественото просвещение, това, което човек ще каже или ще напише, няма да принесе полза. Виждате ли Псалтира, който е написан с божествено просвещение, какъв дълбок смисъл има! Събери, ако искаш, всичките богослови, всичките филолози и ще видиш, че не могат да съчинят и един псалом с такава дълбочина. А Давид бил неук, но човек ясно вижда, че го е водел Духът Божий.

В днешно време и Църквата ни страда, понеже липсва божественото просвещение и всеки прави това, което му скимне. Човешкият елемент се намесва силно, пораждат се страсти, а после дяволът вършее. Затова хора, над които властват страстите, не трябва да се стремят към власт.

- С други думи, отче, хората трябва настоятелно да търсят божественото просвещение?

- Да, защото иначе решенията, които приемат, са плод само на разсъдъка. От това произлизат бъркотии. А после - съвещания, заседания... И лошото е, че тези хора предварително не са познали себе си. Защото всичките знания на света не струват колкото едничкото познание на себе си. Човек, който смирено познава себе си, бива признат и от хората. Ако някои познаваха себе си, щяха да видят на какъв хал са и изобщо нямаше да говорят.

Веднъж един ми каза: “Няма нито един православен, който да представлява Православието зад граница, на конференциите и т.н.” Говори, говори, сума ти неща изприказва, за да ме убеди, че всичко е свършено. Казвам му: “Когато Бог попитал свети пророк Илия: “Какво търсиш тук на планината Хорив?” - той му отговорил: “Останах сам!” Тогава Бог му казал: “Седем хиляди не са преклонили колене пред Ваал”. Още седем хиляди били верни, а пророк Илия казвал: “Останах сам!” (вж. 3 Царств. 19:13-18). Та и ти сега говориш, че всичко е свършено, а има още толкова верни!... Какъв е нашият Вседържител? Нима е като Вседържителя, изписан на свода на някой купол, който се напуква от земетресения и се чудим какво да направим, за да го спасим и викаме на помощ реставрационната служба, за да го укрепят?” “Там, в Америка, казва ми, нямаме никого”. “Та само аз познавам толкова много вярващи в Америка”, казвам му. “Да, но католиците действат лукаво”. “Какво говориш, католиците се погнусиха от папизма и сега се обръщат към Православието. Та нима не знаеш, че когато патриарх Димитрий отиде в Америка, самите католици викаха: “Патриархът е истински християнин, а папата е търговец?” Нима католиците не викаха това с негодувание? Какво ми говориш, че те с хитрост искат да превземат Православието, за да го преиначат и т.н.? Та Бог къде е? Нима дяволът може да има успех?”

За съжаление западният рационализъм е оказал влияние и върху източните православни управници и те само телесно са в Източната Православна Христова Църква, а всъщност с цялото си същество са на Запад, който в техните очи властва над целия свят. Ако можеха да видят Запада по духовен начин, чрез светлината на Изтока [107] , чрез Христовата светлина, тогава биха могли да видят духовния залез на Запада, който постепенно губи светлината на умното Слънце - Христа и върви към дълбок мрак. Събират се на конференции и отварят безкрайни разисквания на теми, които нямат нужда от обсъждане, които дори светите Отци през всичките векове не са разисквали. Всичките тия дейности са от лукавия, за да объркат и съблазнят вярващите и да подтикнат едни към ереси, други към схизми, а дяволът да печели територии. Ах, ах... как мъчат и объркват народа тия хора!

И всичко това откъде тръгва? От там, че човек не се труди духовно, а има мнение за себе си, че е духовен човек и после говори безсмислици. Едно дете с естествената чистота на ума си и с малкото знание, което има, ще ти каже правилни неща. И напротив, някой много образован, но с ум, изсушен от демоничното въздействие, на което е подложен, би говорил най-мерзките богохулства.

Онзи, който постоянно изостря ума си със знания, а живее далеч от Бога, прави от ума си двуостър нож - с едната страна постепенно заколва сам себе си, а с другата съсича хора с нетърпящите възражения решения на човешкия си мозък. Когато човешкото знание се освети, когато стане божествено, тогава може да принесе полза. В противен случай си остава човешко действие, светска логика на мозъка. Разсъдъкът сам по себе си, без божествената благодат, е като метален прът, който няма магнит в края и когато удря металните предмети, те не се привличат от него, но биват смачкани.

Такъв е днешният свят. Хората гледат на всичко чрез сухата логика. Такава логика обаче е катастрофална. Нали е казано: “Знанието възгордява?” (1 Кор. 8:1). Ако човек няма божествено просвещение, знанието е негодно, довежда до погибел.

Нека науката се използва в духовния живот

Цялото зло тръгва от разсъдъка, когато той се върти само около науката и е съвсем отдалечен от Бога. Затова такива хора не намират вътрешен мир и равновесие. А когато умът е насочен към Бога, човек може да използва и науката за вътрешното си усъвършенстване и за доброто на целия свят, защото тогава умът е осветен.

- Отче, означава ли това, че науката не е в помощ на човека?

- Науката много помага, но също толкова много размътва ума на човека. Познавам хора с много бистър ум, макар че са по-малко грамотни. Ако тези, които са помътнили ума си чрез науката, успеят да го избистрят с Божията благодат, тогава естествено биха имали повече средства за духовна работа. А когато не са осветени средствата за работа, т.е. не са осветени знанията, тогава те могат да бъдат използвани само за светска работа, но не и за духовна. А тези средства бързо се освещават, ако у човек се пробуди доброто безпокойство. Тези, които дават предимство на вътрешното си образование, образованието на душата, и използват и външното образование за вътрешното, бързо се преобразяват духовно. Ако пък се и подвизават духовно, тогава могат да помогнат и на много хора, защото извеждат мнозина от агонията на адските мъки и ги водят към райското веселие. Много често тези Божии човеци може да имат по-малко дипломи, но да принасят по-голяма полза, защото имат много благодат, а не много дипломи. Светът се изпълни с грехове и това, от което се нуждае, е молитва и личен живот по Бога. Многото писания са като хартиени пари, чиято стойност зависи от това, доколко са действително обезпечени. Следователно нужен е труд в “рудника” на душата.

Спомням си, в Есфигменския манастир имаше един старец с такава душевна простота, че почиташе и Възнесението [108]за една от светиците [109] . И той ѝ се молеше по броеницата, казвайки: “Света угоднице Божия, моли Бога за нас”! Веднъж един от братята в манастирския приют заболя, а този старец нямаше какво да му даде, за да го подкрепи. Тогава той слезе бързо по стълбите, отвори прозореца, който гледаше към морето, простря ръцете си и каза: “Светице моя Възнесенио, дай ми една рибка за болния брат”. И ето ти чудо! - веднага една толкова голяма риба скача от морето право в неговите ръце. Другите, които го видяха, останаха смаяни. Той ги погледна и се усмихна, сякаш казваше: “Какво чудно виждате?”

Ние имаме всякакви познания, знаем кога се празнува даден светия, как е пострадал друг, кога е станало Възнесението и къде е станало, и как е станало, но въпреки това нито една ей такава рибка не можем да имаме! Това са особеностите на духовния живот. И те не могат да бъдат схванати от логиката на онези интелектуалци, които имат в себе си своето “его”, а не Бога и затова тяхното светско знание е безплодно, заразено от светската духовна болест и лишено от Светия Дух.

Светият Дух не низхожда с помощта на машини

Словата, които излизат от разсъдъка, не извършват изменения в душата, защото са плътски, материални. Божието слово, което се ражда от Светия Дух, има божествена енергия и изменя човешките души. Светият Дух не низхожда с помощта на машини, затова и богословието няма нищо общо със стерилния научен дух. Светият Дух низхожда Сам, когато намери у човека духовните предпоставки за това. Духовна предпоставка е човек да почисти от ръждата духовните си проводници, да стане добър проводник, за да приеме духовния ток на божественото просвещение. По този начин той става учен в духовната наука, става богослов. Когато казвам “богослов”, имам предвид тези богослови, чиято титла има богословско покритие и дипломата им има стойност, а не тези, които имат само хартиен документ без покритие и дипломата им е подобна на парите по време на окупацията.

Много често хората напрягат ума си по цели години, за да научат един-два чужди езика. В наше време повечето хора знаят чужди езици, но понеже тези езици нямат нищо общо с езиците от светата Петдесетница, изживяваме най-голямото вавилонско стълпотворение. Ссухото разсъдъчно богословстване е велико зло още повече когато представяме разсъдъка си за Светия Дух. Това се нарича “мозъкословие” и то ражда Вавилонски стълпове, докато в богословието има много езици, много дарования, но всички езици са в хармония помежду си, защото един е техният Разпоредител - Светият Дух, слязъл на Петдесетница; и тези езици са огнени.

- Отче, в тропара се казва, че Светият Дух е “Подател на всичко...” [110]

- Да, всичко подава, но там, където може да бъде приет. Ако не намери място, как да даде нещо? По-голяма стойност имат словата на един смирен човек с личен духовен опит, които излизат с болка от дълбините на сърцето му, отколкото цял куп езикословия на един външен човек, които скорострелно излизат от шлифования му език, но не се докосват до душите, защото този език е плътски, а не огнен език от Светата Петдесетница.

Да осветим знанието си

Добро нещо е знанието, добро е и образованието, но ако те не бъдат осветени, тогава са безполезни и водят човека до погибел. Веднъж в колибата дойдоха няколко студенти, натоварени с книги и ми казват: “Отче, дойдохме да поговорим върху Стария Завет. Бог забранява ли знанието?” “Кое знание, питам ги, това, което се придобива чрез разсъдъка ли?” “Да”, казват ми. “Ами това знание, казвам им, може да те отведе до Луната, но до Бога не може да те въздигне”. Добро нещо са силите на интелекта, които с помощта на милиарди, изразходвани за гориво и т.н., издигат човека до Луната, но несравнимо по-добро нещо са духовните сили, които въздигат човека до Бога, което е и неговото предназначение, и то със съвсем малко гориво - с един сухар. Попитах веднъж един американец, който беше дошъл в колибата: “Вие като сте такава голяма държава, какви постижения имате?” “Стъпихме на Луната”, отговаря ми. Питам го: “Колко е далече от тук?” “Да речем около половин милион километра” - отговаря ми. “Колко милиона изхарчихте, за да стигнете до Луната?” “От 1950 г. досега сме изхарчили цели реки долари”. “А до Бога стигнахте ли? - питам го. Колко далече е Бог?” “Бог, казва ми, е много далече”. “Ние обаче, казвам му, с един сухар стигаме до Бога!”

Естественото знание спомага да придобием духовно знание. Когато обаче човек остане само до естественото знание, остава си в природата и не се издига до небето. Иначе казано, остава си в земния рай, който бил напояван от реките Тигър и Ефрат и се радва на красивата природа и животните, но не възхожда до небесния рай, за да се порадва заедно с ангелите и светиите. За да възлезем до небесния рай, е необходима вяра в Домовладиката на рая, та да Го обикнем, да признаем греховността си, да се смирим, да Го познаем и да беседваме с Него в молитва и да Го славим и когато ни помага, и когато ни изпитва.

- Отче, необходимо ли е човек, който обича поклоните, поста, духовните подвизи, да изучава и догматика, богословие и т.н.

- Когато човек има едно елементарно образование, богословските познания му помагат. Но не бива да се стреми към знание, имайки за цел да помага на другите или да говори умни неща [111] , но за да помогне сам на себе си. Ако човек се постарае да освети това, което Бог му е дал, тогава идва благодатта и тя го просвещава. В нея са и догматиката, и богословието, защото тогава човек изживява опитно Божиите тайнства. А друг пък може да е прост по душа и да не желае да учи повече, но да се задоволява с каквото Бог му даде.

- А какво значи, когато вече сме в манастира, но желаем да придобием и светско знание?

- Означава, че нямаме никакво знание. “И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” (Иоан. 8:32). Когато човек се смири и просвети, тогава се освещава и разумът му, и силата на умствените му способности, а преди да се освети, е само една плътска енергия на разсъдъка. Ако някой в егоизма си, макар че е неграмотен, започне да тълкува догмите и да чете Откровението, отеческите писания и т.н., умът му се помрачава и в крайна сметка стига до безверие. Божията благодат се оттегля от него, защото действа от егоизъм. Виждате ли, смирението помага във всичко, то е, което дава сили на човека. И най-мъдрата мисъл, която ще измисля, и най-мъдрото решение, което ще намеря, са най-голямо безумие, когато съдържат в себе си егоизъм, докато смирението е истинската мъдрост. Затова духовната борба трябва да се води с любочестие и с голямо смирение. Иначе вместо да принесе полза, има противоположни резултати. Умът се помрачава и човек започва да богохулства, защото е действал от егоизъм. Предприел е нещо, което надхвърля неговите сили. Дори и човек да е образован, ако тръгне да тълкува догмите, има опасност да си навреди. Колко по-голяма ще бъде вредата, ако някой невежа тръгне да се задълбочава в светоотеческия дух, без да притежава нужното духовно състояние! Защото ако имаше поне в малка степен духовно състояние, не би направил това. Би си казал: “Ако нещо ми е необходимо, Бог ще ме просвети. Нека изпълня това, което разбирам; то е твърде много!”

- Значи, отче, когато човек тълкува неправилно Евангелието, то е, защото няма смирение и благоговение, така ли?

- Да, защото, когато липсва смирението, тълкуванията, които прави, са плод на неговия разсъдък, на логиката му и са лишени от божествено просвещение.

- По-добре ли е, когато човек не разбира нещо, да го остави за по-нататък?

- Да, по-добре е. Нека си каже: “Нещо хубаво пише тук, но аз не го разбирам”. Аз също така постъпвах. Когато бях малък и четях Евангелието, ако нещо не разбирах, не се опитвах да си го тълкувам. Мислех си: “Нещо хубаво иска да каже, но аз не го разбирам”. И забелязвах как по-късно, когато ставаше нужда от това, хоп, тълкуванието само идваше, но пак си казвах: “Нека попитам и някого другиго, как се тълкува това”. И се оказваше, че е точно както съм го разбрал. Защото е голяма дързост човек да се опитва да тълкува Евангелието и особено когато не разбира. Затова, когато четете, не тълкувайте прочетеното с разсъдъка си, но привеждайте на помощ добри помисли, докато дойде божественото просвещение на истинската разсъдителност и тълкуванието се извърши от само себе си.

- Може ли, когато човек достигне по-добро духовно състояние, да разбере нещо в по-голяма дълбочина?

- Не в по-голяма дълбочина. В една божествена мисъл може да има много божествени смисли. Някои от тях може да разбере сега, а някои по-късно. Човек може да чете - да чете, да научи много, но въпреки това да не навлезе никак в духа на Евангелието. А друг може да не чете много, но да има смирение, борбен дух и тогава Бог го просвещава и той разбира смисъла. Онзи, който желае да чете повече, може да иска това от тщеславие или за удоволствие. Той е като човек, който гледа една борба и не внимава в това как се борят, за да получи и той полза и да стане борец, но непрекъснато си гледа часовника, за да успее да проследи и друга борба, и трета, и така не става борец, но си остава зрител.

- Отче, често за някого, който е образован, казват: “Този е развит човек”. Винаги ли е така?

- Когато казваме, “този е развит човек”, имаме предвид духовно развития, духовно зрелия човек. Забелязал съм, че има и неграмотни, но много горделиви хора, както и неграмотни, но много смирени; има и образовани, но много горделиви, а също и образовани, но много смирени. Т.е., цялата основа е във вътрешното усъвършенстване. Затова и свети Василий Велики казва: “Най-важното е да заемаш високо място и да имаш смирено самосъзнание”. Човек, който заема някакъв пост, дори да има малко гордост, има някакво оправдание. Но онзи, който не заема някакво по-високо място, а е горделив, няма никакво оправдание. Основата на всичко е усъвършенстването на самите себе си, вътрешното усъвършенстване. Ако човек е така усъвършенстван и освен това е образован и има и смирено самосъзнание - това е най-доброто. Обаче за човек, който не е много образован, е изключително пагубно да има високо мнение за себе си.

“Знанието възгордява” (1 Кор. 8:1)

В повечето случаи външната образованост по-скоро вреди, понеже развива у човека голямо самомнение. Това само-мнение става преграда, която не позволява на Божията благодат да го приближи. А когато човек отхвърли това лъжливо самосъзнание за себе си, тогава добрият и богат наш Отец го обогатява с божествените Си светоносни знания. Когато обаче клетият човек има високо мнение за себе си и поддържа това мнение в мозъка си, тогава си остава с плътски разсъдък и не познава Божията благодат, Светия Дух. Т.е. съществува опасност многото знания да издуят главата и да я направят като балон, застрашен или да се пръсне във въздуха (от шизофрения), или да падне на земята (от гордост) и да стане на парчета. Затова знанието ще трябва да следва страха Божий и да бъде съпътствано от дела, за да има равновесие. Когато това го няма, знанието е вредно.

Когато говоря от егоизъм, за да ми се възхищават, понеже съм измислил нещо по-добро от другите, тогава се задействат духовните закони, за да се осъзная. Когато обаче това се случва постоянно, то нанася вреда на човека. Ако едно косъмче от миглата влезе в окото, то се раздразва малко. Ако обаче влиза постоянно, предизвиква голямо възпаление. По същия начин и тук се получава духовно възпаление. Когато човек прояви изобретателност и върши работата си по-лесно, подобава да се разтапя пред Бога и ден и нощ да Му благодари, че му е дарувал такава съобразителност и върши работата си по-лесно, без да се уморява. Остава само и да не Му благодари!

- А когато, отче, човек си мисли, че в нищо не успява?

- В такъв случай дангалакът го изкушава от противоположната страна. Попитали камилата: “Изкачването ли предпочиташ или спускането?” А тя отговорила: “Защо, да не се е свършил равният път?”

Тези, които не са умни, са в по-добро положение. На нас ни се дава разум, за да сме по-добре, но какво правим ние? Ще ни бъде поискана сметка за това. Как Бог устройва всичко! Тези, на които не им сече пипето, са весели, а в другия живот също ще бъдат по-добре. А онези, които са много умни, много се измъчват.

- Отче, в другия живот умствено изостаналите здрави ли ще бъдат, няма ли да са непълноценни?

- В крайна сметка и многото разум, и малкото разум ще станат на прах. Там, на небето ще бъдат разумни. Относно познаването на Бога светите богослови няма да са в по-добро положение от ония, които приживе са били умствено изостанали. Може би дори на вторите справедливият Бог ще даде нещо в повече заради това, че тук, на земята, са живели лишени от ум.

Да използваме разума си правилно

- Но защо, отче, често казвате, че образоваността е добра предпоставка за монашеството.

- Виж, един образован човек може да вземе и да прочете нещо светоотеческо да го разбере и с по-малко усилия и бързо да напредне. Един неграмотен човек ако няма и благоговение, трудно ще напредне. Един неграмотен ще трябва първо да достигне до там да придобие личен опит в божественото, придружен от божествени събития [112] и чрез тези свои преживявания да разбира това, което чете.

Докато образованият, ако положи малко усилие, бързо ще напредне, стига умът му да работи и да не бъде завладяван само от теорията на нещата, защото тогава бива ограбван. С това не казвам да се стреми да познае Божиите тайнства с разсъдъка си.

- С други думи, отче, да използва разума си срещу страстите?

- Не само това, но и изобщо. Да вижда Божиите благодеяния, да съзерцава цялата вселена и да прославя и благодари на Бога. Както виждаш, първо Авраам потърсил Бога и след това Бог Авраама.

- Как точно?

- Авраамовият баща бил идолопоклонник, служел на идолите. Авраам виждал красотата на вселената и недоумявал как в същото време служели на бездушните идоли, и разумът му заработил: “Не може, рекъл си, тия идоли, тия парчета дърво, да са богове и да са сътворили този свят. Кой е сътворил небето, звездите, слънцето и т.н.? Трябва да намеря истинския Бог и в Него ще повярвам, на Него ще се поклоня”. Тогава Бог му се открил и му казал: “Излез от твоята земя, и от твоя род” (Бит. 12:1) и го завел до Хеврон и той станал любимо Божие чедо. Образованият човек, дори и да не е благоговеен, но тъй като може лесно да разбере, с малко смирение и малко подвиг ще напредне. Ето примерно, когато бях в свързочните войски. Когато ме разпределиха там, трябваше да се знаят и някои английски символи. Които бяха образовани и знаеха английски, веднага ги схванаха. Ние, останалите, се затруднявахме. Но и при теоретичното обучение, което провеждахме, другите по-лесно разбираха, защото знаеха някои неща, докато ние отново се затруднявахме.

Човек трябва да познае Божиите благодеяния, да разбере какво му е дадено. Защо Бог ни е дал разума? За да изследваме, да изучаваме, да наблюдаваме себе си и т.н. Бог не е дал разум на хората, за да бъдат погълнати постоянно от това как да измислят по-бързо превозно средство за отиването от една държава в друга, но за да бъдем погълнати от най-важното - как да постигнем предназначението си, да бъдем близо до Бога, в страната на истината, в рая.

Какви благодеяния вършел Бог за израилския народ! Какви знамения пращал! Колко чудеса извършил! Обаче, когато Моисей закъснял да слезе от планината Синай с плочите, на които били написани десетте Божии заповеди, народът дал златните си украшения, за да бъде направен един златен телец и да му се поклонят (Изх. 32:1-6). В наше време няма човек с такъв... телешки разум. Затова за един образован човек няма оправдание да не разбира кое е правилното. Бог е дал разум на човека, за да намери той своя Творец. Европейците замъглиха умовете си, изпаднаха в умопомрачение и вървят към пропастта, защото отстраниха Бога от живота си.

Има и някои, които, макар че имат всички предпоставки за напредъка си - разум, съобразителност и т.н., не внимават върху това, което им говориш. Едва си отвориш устата, и ти казват “разбрах, разбрах”, и бързат да ти довършат изречението. На Света Гора идват много умни хора. Изглежда сякаш веднага схващат това, което им казваш, но нищо не схващат, защото не внимават. Докато други хора с по-малки умствени възможности внимават, благоразумно изчакват да чуят всичко до край и това, което чуват, остава в ума им. Други разбират много неща, събират знания от тук и от там, пълнят си главите, но нищо не постигат. Правят негоден разума, който Бог им е дал; съвършено изглупяват. Гордостта им не позволява на Божията благодат да ги осени. А други, които не са толкова умни, много се смиряват. Казват си: “Не го схващам това” и питат отново: “Какво значи това, което каза?”, и се опитват да изпълнят и приложат в живота си това, което са чули. По този начин получават благодат и напредват духовно. Обикновено смиреният човек знае много неща, докато егоистът, понеже не се смирява да попита, няма познания. Свети Арсений Велики бил най-образованият човек във византийската империя. Теодосий Велики го наел за учител на своите синове Аркадий и Онорий. Обаче когато отишъл в пустинята като монах, заселил се близо до авва Макарий, който бил неграмотен и казвал: “Дори и азбуката на този не зная!”

- Отче, как може да бъде постигнато това, човек да не изследва нещата само с разума си?

- Човек трябва да борави правилно с разума си. Да се труди над изследването на Божието величие, за да намери Бога, а не да превръща своя ум в бог. Които са надарени с разум, трябва да бъдат духовно напреднали. Достатъчно им е да хвърлят един поглед и разбират. Когато човек развива разума си, може да помогне и на другите, в противен случай може да им навреди. Зная такива случаи със светски хора. Познавам едно момче, което заедно с трите си братчета беше останало сирак откъм баща, а майка му се бе омъжила отново. Сираците не знаеха обич нито от майка си, нито от доведения си баща. Когато горкото това момче порасна, отвори си магазин и започна да работи. След време чу, че някой си починал и оставил трите си деца сираци. Заболя го за децата и каза на вдовицата: “Искаш ли да се оженим и да заживеем като брат и сестра, за да отгледаме тия деца?” Тя прие и сега водят духовен живот, четат житията, Добротолюбието, ходят по манастири, имат си духовен наставник. Този човек бе размислил правилно и така и постъпи, поради което получи Божията благодат. А иначе дангалакът можеше да му шушне: “Сега и ти мъчи тия деца, както и ти сам си бил мъчен”. Той обаче не потърси със злоба възмездие за собствените си злочестини, а с доброта. Едни използват разума си за добро и все намират начин да вършат добрини, а други го използват за погибел. И дангалакът им “помага”.

Това виждаме и в случая с Каин и Авел (вж. Бит. 4:2-5). Нима Бог по различен начин е направил Авел и по различен Каин? Обаче Авел използвал правилно разума, който Бог му дал. Помислил си: “Бог ми е дал цяло стадо, аз едно агне ли да не Му дам?” И взел и заклал най-хубавото агне като жертва Богу. Каин взел жито заедно с плявата и го принесъл в жертва на Бога. Единият принесъл най-доброто агне, а другият негодната плява. Добре, не желаеш да принесеш в жертва агне, вземи поне и принеси чисто жито. За съжаление, обаче принася жито заедно с плявата. Вижте какво принася единият и какво другият! Жертвата, която принесъл Авел, била благоугодна Богу. Каин завидял за това на Авел и го убил. Така Авел си спечелил рая, а Каин се лутал като див звяр из горите. Естествено Бог дал свобода и на двамата, но Авел я употребил разумно.



[106Свети Григорий Двоеслов папа Римски (540-604 г.) е светец на Православната Църква и преждеосвещената Литургия е съставена от него. Паметта му се празнува на 12 март - б. изд.

[107В понятията на Православната Църква “изток” (т.е. “изгрев”) се свързва с истинската светлина на Христа - Слънцето на правдата - б. пр.

[108Гр. Ανάληψη - възнесение; окончанието на думата е типично за имена от женски род - б. пр.

[109Съборният храм в Есфигмен е в чест на Възнесение Христово - б. пр.

[110Самогласна стихира на празника Петдесетница.

[111Тъй като този стремеж е основан на егоизъм и тогава знанията няма да дадат плодове - б. пр.

[112Под “божествени събития” Старецът разбира такива обстоятелства и случаи в живота на човека, при които той пряко се среща с Божиите сили и в които пряко вижда действието на Божия промисъл, например явяването на някой светия, изпълването на душата и тялото с божествена благодат и светлина и т.н. - б. пр.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ellahikari
Категория: Лични дневници
Прочетен: 371915
Постинги: 595
Коментари: 0
Гласове: 279
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031