През последните години все по-често явление става трудещите се в България да работят в събота, неделя и на празници, като така се лишават от правото на почивка и личен живот – време, което е отредено да се посветят на Бога и своите близки и да възстановят своите духовни и физически сили. Празничните дни са отредени за Господа, за богослужение в храма и молитва, за да се укрепим духовно. В тези дни отдаваме мислите си на Бога, Който е любов, на добротворство, на хората, с които Бог ни е обградил – съпрузи, деца, родители и близки.

В България е въведена петдневна работна седмица, а нормалната продължителност на работното време е до 40 часа (чл.136 КТ). Но в действителност, чрез така нареченото „сумирано отчитане на работното време” (чл. 142 КТ) много работодатели ангажират своите работници и служители в неделните и празничните дни. Считаме, че чрез тази тенденция, следвайки интересите на бизнеса, се неглижират физическото и духовното здраве на трудещите се и се накърняват пълноценните отношения с техните семейства и близки, което неминуемо се отразява пагубно както на отделните личности, така и на обществото като цяло.

За християните денят за почивка е неделята – денят на преславното Христово Възкресение, както и големите християнски празници.

Призоваваме държавните институции да предприемат нужните мерки, практиката да се работи в тези дни да бъде ограничена само до сферите и отраслите, които не позволяват прекъсване на трудовия процес, и те да бъдат ясно регламентирани.