Постинг
15.07.2015 15:49 -
Добър ден, Христе мой
През 1922г. заедно с други бежанци от Мала Азия в Гърция дойде едно момче сираче на име Симеон. Установи се да живее в Пирея, сам, в една барака, където и порасна. Беше хамалин и имаше една количка, с която принасяше товари на пристанището в Пирея. Беше неграмотен и не знаеше много неща за духовния живот, но имаше блажена простота и искрена вяра. Когато му дойде времето, се ожени и му се родиха две деца. Тогава се преместиха да живеят в Никея. Всяка сутрин отиваше до пристанището на Пирея да извади хляба си, и всяка сутрин се отбиваше през църквата на свети Спиридон. Влизаше вътре, заставаше пред иконостаса, сваляше шапката си и казваше: “Добър ден Христе мой, аз съм Симеон. Помогни ми да извадя хляба си.”
Вечер, когато свършваше работа отново минаваше през църквата, отиваше пред иконостаса и казваше: “Добър вечер Христе мой, Симеон съм, Благодаря Ти, че ми помогна и днес”
Така минаваха годините на благословения Симеон.
Някъде около 1950г. жената и децата на Симеон заболели от туберкулоза и починали в Господа. Симеон, останал сам, продължил безропотно работата си и не престанал да минава през храма на свети Спиридон, да поздравява Христа и да му благодари.
Когато остаря, Симеон се разболя и влезе в болница, оставайки там около месец.
Веднъж една от завеждащите отделението медицински сестри го запита:
-Дядо, толкова време си тук и никой не идва да те види, нямаш ли си роднини?
-Детето ми, всяка сутрин и вечер Христос идва и ме утешава.
-И какво ти казва, дядо?
-Добър вечер Симеоне, аз съм Христос, потърпи.
Сестрата се учуди и покани своя духовник, отец Христодул, да дойде и да види да не би Симеон да е паднал в прелест.
Отец Христодул го посети, започна да разговаря с него, зададе същите въпроси, които бе му задала неговата духовна дъщеря, и получи същите отговори. В същите часове, сутрин и вечер, когато Симеон отиваше в храма и поздравяваше Христос, сега Христос поздравяваше Симеон.
Духовникът го попита:
-Да не си фантазираш?
-Не отче, не съм фантазьор. Христос дойде и днес.
-Дойде?! – и какво ти каза?
-Добър ден Симеон, Аз съм Христос. Потърпи, след три дена ще те взема при Мен рано-рано.
Духовникът всеки ден отиваше в болницата и разговаряше със Симеон за живота му. Разбра, че пред себе си има благочестив човек. На третия ден отново рано-рано отиде да види Симеон и да се увери действително ли ще се сбъдне предсказанието му.
И наистина по време на техния разговор Симеон внезапно извика: “Христос идва!” И заспа праведния си сън.
Вечер, когато свършваше работа отново минаваше през църквата, отиваше пред иконостаса и казваше: “Добър вечер Христе мой, Симеон съм, Благодаря Ти, че ми помогна и днес”
Така минаваха годините на благословения Симеон.
Някъде около 1950г. жената и децата на Симеон заболели от туберкулоза и починали в Господа. Симеон, останал сам, продължил безропотно работата си и не престанал да минава през храма на свети Спиридон, да поздравява Христа и да му благодари.
Когато остаря, Симеон се разболя и влезе в болница, оставайки там около месец.
Веднъж една от завеждащите отделението медицински сестри го запита:
-Дядо, толкова време си тук и никой не идва да те види, нямаш ли си роднини?
-Детето ми, всяка сутрин и вечер Христос идва и ме утешава.
-И какво ти казва, дядо?
-Добър вечер Симеоне, аз съм Христос, потърпи.
Сестрата се учуди и покани своя духовник, отец Христодул, да дойде и да види да не би Симеон да е паднал в прелест.
Отец Христодул го посети, започна да разговаря с него, зададе същите въпроси, които бе му задала неговата духовна дъщеря, и получи същите отговори. В същите часове, сутрин и вечер, когато Симеон отиваше в храма и поздравяваше Христос, сега Христос поздравяваше Симеон.
Духовникът го попита:
-Да не си фантазираш?
-Не отче, не съм фантазьор. Христос дойде и днес.
-Дойде?! – и какво ти каза?
-Добър ден Симеон, Аз съм Христос. Потърпи, след три дена ще те взема при Мен рано-рано.
Духовникът всеки ден отиваше в болницата и разговаряше със Симеон за живота му. Разбра, че пред себе си има благочестив човек. На третия ден отново рано-рано отиде да види Симеон и да се увери действително ли ще се сбъдне предсказанието му.
И наистина по време на техния разговор Симеон внезапно извика: “Христос идва!” И заспа праведния си сън.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 279
