Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09.2015 05:37 - ЗА МЪЖА И ЖЕНАТА
Автор: ellahikari Категория: Лични дневници   
Прочетен: 396 Коментари: 0 Гласове:
0



image
За жената е казано "немощен съсъд".
Тази "немощ" се състои преди всичко в подвластността на жената на природните стихии в нея самата и извън нея, в нейната по-голяма емоционалност. Плод на това са по-слабият самоконтрол, безотговорност, страстност, прибързаност в изводите.
Почти няма жена, която да е напълно свободна от това, тя е робиня на своите страсти, на своите антипатии, на своето "искам".
Само в християнството жената се освобождава и подчинява своя темперамент на висши начала, придобива благоразумие, търпение, способност да разсъждава мъдро. Това е основата на нейното истинско духовно приятелство с мъжа.
Само в брака е възможно пълното познаване на човека това е чудото на усещането, осезанието, ведението на чуждата личност, което е така чудесно, както познаването на Бога от мистиците.

Ето защо до брака човек се плъзга по повърхността на живота, наблюдава го отстрани. И само в брака, влизайки чрез другата личност, той се потапя в дълбините на битието. Наслаждението от истинското познание и живот дава онова чувство на завършена пълнота и удовлетворение, което ни прави богати и мъдри. Тази пълнота се углъбява с възникването от самите нас съединени и при-мирени ¬ на третата личност ¬ нашето дете.

Оттук обаче започват трудностите: вместо обогатена пълнота обикновено се появява взаимно неразбиране, протести и почти неминуемо третият започва да се отделя от нас. И е сякаш невъзможно да станем завършена троица.

Защо се случва така?
Нужно ли е? Може ли да го предотвратим?
Нали роденото от нас е част от самите нас, наше тяло, кръв, душа.

В детето ние откриваме своите навици и наклонности откъде тогава се появява този разрив и несъгласие?
Мисля, че съвършената двойка създава и съвършено дете, те и после ще се развиват по законите на съвършенството; но ако между съпрузите съществува непреодолим разрив, противоречие, то и детето ще бъде причастно на това противоречие и ще го продължи.
Ако ние само външно сме примирили своя антагонизъм, а не сме го победили, издигайки се на нова степен, то това неминуемо ще се отрази и на детето.Освен това, най-важното е, че детето ¬ наша плът и кръв, е единствена и непов торима личност със свой собствен път и живот. За неговото възпитание и развитие най-важното е да вижда, че родителите му имат дълбок и богат вътрешен живот.

Мнозина ме питат каква е природата на семейните спорове.
Най-често конфликтите се раждат от упреците на жената, които мъжът приема трудно дори когато са основателни (самолюбие).
Нужно е да разберем кое предизвиква тези упреци: най-често те са плод на желанието на жената да вижда своя съпруг по-добър, отколкото той реално е, т.е. на повишената взискателност и на своего рода идеализация. В тези случаи жената се явява съвест на своя мъж и е редно забележките є да се приемат по този начин. Мъжът, особено когато е семеен, е склонен да се отпусне и успокои с емпирически даденото. Жената обратно ¬ непрестанно изисква от съпруга си повече. В този смисъл наличието на спорове в семейството, колкото и странно да звучи, е доказателство за осъществения (а не само проектиран) брак, и в този нов човек, родил се от сливането на две личности, съпругата е съвестта.

Из "Записките" на о. Александър Елчанинов




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ellahikari
Категория: Лични дневници
Прочетен: 371837
Постинги: 595
Коментари: 0
Гласове: 279
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031