Каква е представата ви за Албания? Изостанала, изолирана, ислямска, враждебна... или бързо модернизираща се, с красива почти девствена природа и динамичен, предприемчив и гостоприемен народ...? Каквато и да е представата ви за Албания, едва ли я свързвате с Православието и вероятно това ще е последното място, за което ще се сетите, ако тръгнете на поклонническо пътуване. Очаквате да видите там бункери и джамии, но не и православни храмове. Но истината се оказва друга.
На изток високи труднодостъпни планини сякаш отделят Албания от останалите страни на Балканския полуостров, като прибавим и езика, не приличащ на никой друг, и тоталната изолация на страната при Енвер Ходжа, албанците изненадват с дружелюбност, отзивчивост, гостоприемство... Веднага търсят език, на който могат да общуват с теб, проявяват интерес да научат нещо на родния ти език и за страната ти.
В полумрака на отиващия си ден Гирокастро, с накацали по склона на планината каменни къщи, сгушени под покривите си от каменни плочи, на пръв поглед е като неравна сива скала. Едва свивайки от главния път и тръгвайки нагоре, започваш да различаваш сгушените една над друга сгради. Спираме в самото начало на Стария град и пред очите ни плъзва като огромна змия главната улица, покрита със сив калдъръм и ромбоидни шарки по средата.
По правило всички църкви в Албания, с изключение на новоизградените през последните години, са със зейнали дупки по иконостаса като избодени очи, а липсващите икони, както и тези от централната част на храма са събрани в няколко музейни сбирки, като националния исторически музей в Тирана и музея на иконата в Корча, където се съхраняват десетки хиляди икони от цяла Албания.