Най-после! Откога я чакам! Като чух, че така наречената Истанбулска конвенция идва, за да стане факт и в България, не можах да си намеря място от вълнение. Толкова дълго ревах от щастие, че мъжът ми помисли, че изпадам в истеричен пристъп и аха да ми удари шамар, за да ме върне в реалността… Но не го направи той. Отрезви ме споменът за един отвратителен виц.

Някъде си из Европейския съюз имало конференция, посветена на равноправието между мъжете и жените. Започнала обмяната на опит. Станала Лукреция от Милано и казала:
– Заявих твърдо на моя Паоло, че от утре той ще готви. На следващия ден не го виждам нищо да прави. На по-следващия – пак нищо не виждам. На третия ден – гледам, сготвил.
Взела думата и Гертруде от Мюнхен:
– Поставих ултиматум на моя Ханс, че започва той да глади. Първия ден – нищо не го виждам да прави. На втория ден – пак нищо не виждам. На третия – гледам, че изгладил.
Идва ред на Тодора от Перник:
– Казвам на моя Пешо, че от утре вече той ще чисти вкъщи. Първия ден нищо не го виждам да прави. Втория ден – пак нищо не виждам. На третия ден – леко започнах да проглеждам с едното око…

Тоя виц ако знаете как ме депресира. Спрях и рев и всичко. Ей ти пернишки джендър, или както е преведено в жадуваната от мен Конвенция – „социален пол“. Че то в Перник ако не биеш жена си, какъв мъж си? Неволно потреперих… Защото се сетих, че макар на Конвецията да й викат галено, че е Истанбулска, тя няма да дойде у нас през ГКПП Капитан Андреево, ами идва от Запад. Демек, ще трябва да мине покрай Перник. А там като нищо може да й видят сметката, преди да е стигнала до София. Бунтарят в мен се пробуди. Грабнах си палтото и хукнах да я посрещам. Такава сила ми дойде, че на спринт стигнах чак до Черния кос и спрях, не защото се изморих, ами се сетих да набера някое цвете. Такъв важен документ не се посреща с празни ръце…

Докато се оглеждах къде е най-подходящото място да застана, ми направи впечатление оня каменен паметник, който като монумент може и да изобразява Владайското въстание, но като „социален паметник“ е образ на перничанин от миналото, който очаква софийско жителство. Аз обаче знам истината – това е маскиран враг на Истанбулската конвенция, стиснал в ръце винкел, за да не я допусне до столицата. Но, ресто! Срещу Истанбулската конвенция бронебойни патрони няма открити! Няма открити! Застанах до него със стрък чемшир (само това открих наоколо), за да противопоставя на винкела мир и нежност. А и да не се излагаме пред чужденците по време на преЦедателството. Понеже бързах, нямаше време за хляб и сол, че да посрещна братушките, пардон, брадърите по български обичай.

Всичко мина добре. Маскираният перничанин явно се беше вкаменил от срам, защото не мръдна от мястото си. Документът дойде спокойно. Аз си го снимах за вкъщи и после продължи към МС, където също не се изложихме и с класическия резултат 11:8 се запъти към НС. Мислех, че с това проблемите са свършили. И точно тогава разни мъжаги взеха да се изказват де седнат и станат. То не бяха телевизии, вестници, сайтове, Фейсбук… Невиждана съпротива срещу нещо толкова хуманно. Ядосвах се, защото не можех да разбера как може само жени като Цецка Цачева и Екатерина Захариева да защитават документа. Толкова ли няма други жени в тая държава? Толкова ли няма истински мъже у нас, дето да застанат до тях и да им ударят едно рамо? Да защитят нещо толкова духовно. Дето се казва, докато четеш и Конвенцията ти замирисва на тамян. Толкова е християнска тя по същество.

Като казах тамян и си представих един млад, красив и социално мъжествен иподякон как реди ситни ароматни зърна в сребърна кадилница, а тя подрънква със звънчетата си в знак на уважение към него. И изведнъж се сетих. Ами че да – това не е случаен иподякон. Когато димът се разнесе, в съзнанието ми ясно изпъкна гигантът на милосърдието, моят любим проф. дфн Кико Янакиев (извинете, че така фамилиарно, но го чувствам някак близък). Осъзнах, че ако в България има човек, който да се пребори с фалшивите скандали около Истанбулската конвенция, то това ще е само той. Може да не се вписва в социалната роля на мъжа, мразещ женските права (по българските стандарти), но е отвсякъде „социален мачо“ в европейския смисъл на тази дума. Ако в нечий мозък може да се роди връзка между Християнството и Конвенцията – това е именно неговият. Имаше такава книга – „Мозък-гигант“. Не е посветена на него. Жалко… Но никой друг не е узрял чак толкова, за да проумее, че Конвенцията е християнска по същността си.

И наистина, проф. дфн не ме подведе! Той пише в любимия ми портал, обяснявайки член 12 от въпросната Конвенция така: „В същия член специално е отбелязано (и това намирам за изключително важно), че „позоваванията на култура, обичаи, религия, традиция или така наречената „чест“ няма да бъдат приемани като основания за актовете на насилие, обхванати от настоящата Конвенция“. С други думи, няма да бъдат приемани като оправдание за насилието нормативните например в определени религиозни традиции (ислямската) или етно-културни обичайни „правосъзнания“ (напр. ромската) убеждения, че жената принадлежи на мъжа (баща или съпруг), че е част от неговото домашно имущество, с което той може да сключва сделки, да я продава, залага и т.н. А с това по същество се издигат в ранг на върховно право европейско-християнските идеи за равноправието на половете („Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса“, Гал. 3:28).“

Сигурна съм, че само някой зилот би посмял да опонира на това мнение на проф. дфн. То и аз в началото се заблудих и два пъти прочетох всичките 32 страници на документа и никъде не намерих и сянка от споменаване на Господ Иисус Христос. Даже ми дойде за момент мисъл, че то така и някои документи на научния атеизъм ще излязат християнски и оправдани от Библията, защото в нея пише: „няма Бог“. Изваден от контекста си, цитатът изглежда именно така и можеш да напишеш много глупости, ако не го разгледаш в неговия цялостен смисъл в изречението, а именно: „Рече безумец в сърцето си: „няма Бог.“ (Пс. 52:2).

И с посочения цитат от посланието на апостол Павел до Галатяните стоят така нещата. Апостолът казва, че няма значение дали си мъж или жена, дали си иудеин или елин, дали си роб или свободен, защото всички изброени, са еднакво способни според вярата си да получат Божията благодат в Христа Иисуса. Без Божията благодат, без Господа, този цитат изглежда, меко казано, неразбираем. Нещо повече. Нима социалните роли на роба и свободния се изравняват? Нима в Църквата жените и мъжете имат еднакви задължения? Нима Христос се бори за равноправие между различните социални слоеве (и полове)? В крайна сметка нима Христос е комунист? Не! Тук не става дума за това. А за спасението, което е достъпно за всички, повярвали в Господа, независимо какви са по етнос, пол или социално положение. Ако Конвенцията ни убеждаваше да вярваме в Христа, ако ни казваше, че трябва да се обичаме един друг заради Господа, това би бил един великолепен документ. В случая обаче не е. А дори противоречи на апостол Павел, който казва: „Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа…“(Еф. 5:22) И още: „Жената да се бои от мъжа си.“ (Еф. 5:33).

Такива и прочие еретически идеи ми минаха през главата. Обаче веднага ги отхвърлих, щото си викам: Аз мене си ли ще слушам или изтъкнатия наш тълкувател и любимец на цели задружни творчески фейсбук колективи – проф. дфн? Не! Сигурна съм, че той е прав! „Мен хулите не ме смущават, врагът с които те покри — аз знам, аз вярвам, че си прав(а), когато съгрешиш дори!“ Вярвам с цялото си сърце, че би защитил моите права!

Какво искам аз ли? Не искам вече да бъда дискриминирана според някакви обществени роли, с които са ме натоварили или с религиозните традиции на разните там православни зилоти. Писна ми. Защо ми отнемат правото да се женя за жена? Защо проф. дфн да има това право да се жени за жена, а аз да не мога? Щото е мъж ли? Чувствам се крайно дискриминирана от този факт. Нещо повече, надявам се, че точно той ще ме защити и богословски ще намери подходящ превод на цитата от Ефесяни, така че жената да може да се бои от жена си, и изобщо да се бои от когото си иска, а не да й нарушават правата и да я вкарват в някакви си социални очаквания.

И още: защо в храмовете тук ще дават нафора първо на мъжете, а после на жените? Ние нещо по-малко ли сме, че винаги последни на опашката трябва да си чакаме хлебчетата? Ако стигнат за нас изобщо. Да не говорим, че като съм веднъж месечно в „обикновеното у жените“ (Бит. 18:11), не ми дават Причастие. Даже и мъжът ми, дето ми е мъж, и той не ми дава! Това, ако не е дискриминация на полов признак, даже не на джендър, ами на чисто полов, здраве да е!

Но и тук амбициите ми не свършват. Нещо повече. Аз искам да направя духовна кариера. В член 6 на Конвенцията пише, че страните трябва да „насърчават и ефективно да внедряват политики за равнопоставеност между жените и мъжете и за овластяване на жените“. За да не бъда нахална, не искам да се овластя изведнъж. Съгласна съм да изкача цялата властова стълбица в Църквата, стига само да не бъда дискриминирана. Например, сигурна съм, че проф. дфн ще ми помогне също като него да стана иподяконка. Защо той да може, а аз да не мога? Щото е мъж? Да ги нямаме такива. Вече се разбрахме, че няма ни мъжки пол, ни женски. Не го цитирах аз онова от Галатяни, а той. Ма бил го постригал някакъв владика за четец и певец. Ми мен ме подстригва Петя фризьорката, и съм сигурна, че прави по-хубави прически от тези на владиката. (Или щото е жена, не може тя да ме подстригва?) Аз мога да си направя и две плитки, ако искам, а той едва една хваща, сиромашката. Значи, разбрахме се, остава само да уточним кога почваме. Иначе съм захванала тренировките по църковнославянски и пеене. Пък, ако ми дадат, и аз като проф. дфн мога да философствам след службата. Това пък не е никакъв проблем. Вий неустата жена виждали ли сте? После, като натрупам опит, ще ми дадат да облека и ония хубави роклички, бродирани с ламе, и да отслужа някоя Литургия. Само не ми казвайте, че жена поп не може. Нали чухте какво ви каза проф. дфн? Няма вече мъжки пол, ни женски. Да не ви повтарям като на някакви неевропейци задръстени. И да не ми тикате под носа разни канони, защото веднага отговарям с Конвенцията, която може да отмени постановки в Конституцията, камо ли някакви овехтели религиозни правила.

Сега да си дойдем на думата за властта. Реалната власт в Църквата е тая на митрополитите. А митрополитите са само мъже, както е известно. Значи в Швеция и във Великобритания може да има епископки, а тука не? Колко провинциално. Що бе, джанъм? Ако проф. дфн приеме да смени социалния пол, джендъра или както там му викат, можем да станем първите жени-митрополитки. Пък ако не иска – негова си работа. Кандидатки има колкото щеш. Докато не станем равен брой жени на мъже в Светия Синод, Конвенцията си остава един блян. Една мечта. Мечта, която ще се нуждае от защитници.

Като казах защитници, да знаете, че в Конвенцията и затова е помислено. Институтът на доносниците не си е отишъл с ДС. Той ще бъде реиновиран. И ще даде нови възможности за изява за онези, които цял живот са практикували този благороден занаят, а накрая несправедливо ги пенсионирали. Колко опит и живец има още в тях. На колко интриги биха научили младите. Ееее, какви агенти имаше едно време. Както казват: „Ангели в занаята си“ (малко офицерски хумор не е излишен). Но нищо. Ето нов шанс. Член 27, озаглавен „Съобщаване“ (колко добре измислена замяна на остарялата дума донос), гласи: „Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на всяко лице, станало свидетел на извършването на актове на насилие, обхванати от настоящата Конвенция, или което има разумни основания да смята, че такъв акт може да бъде извършен или че могат да се очакват и бъдещи актове на насилие, да съобщава за това на компетентните организации или органи.“ А как би могло да се насърчава това лице в демократични условия? Ще премълча отговора – предполагам е ясен на всички, няма тепърва да откриваме топлата вода.

Вижда, например, проф. дфн, че попът, който служи, се причастява, а на мене не ми дават, заради онова „обикновеното“ – отива и донася (съобщава) където трябва на компетентните органи, да се позанимаят те най-хуманно с въпросния поп. А държавата, законодателно, ще ми помогне да го осъдя и да му прибера парите (виж. чл. 30 от Конвенцията).

Аз за парите вече много не се притеснявам. Само да ратифицират документа и ние с проф. дфн с текстове като тия сме захлебили. Да му мислят ония, дето говорят обратното. Нас членове 8 и 9 ни пазят финансово гърбовете: „Страните отпускат подходящи финансови и човешки ресурси за доброто изпълнение на интегрираните политики, мерки и програми за превенция и борба с всички форми на насилие, обхванати от настоящата Конвенция, включително за тези, които се провеждат от неправителствени организации и от гражданското общество.“ (чл. 8) и„Неправителствени организации и гражданското общество Страните признават, насърчават и подкрепят на всички равнища работата на съответните неправителствени организации и на гражданското общество, които действат активно в борбата с насилието над жени, и установяват ефективно сътрудничество с тези организации. (чл. 9)

И накрая да кажа и за най-обсъжданото – така наречения „социален пол“ (чл. 4, т. 3) Наистина, трябва човек доста да се изпоти, докато обясни какво точно е това нещо. Обаче няма страшно, нали затова си имаме проф. дфн, за да ни обясни, че това не било нещо друго, а джендър. Той пише: „Тъй че докато полът като мъжки и женски е биологичен факт, който е един и същ във всяка култура, онова, което означава полът от гледна точка на gender ролята като „мъж“ и като „жена“ в обществото, може да бъде твърде различно в различните култури“. В първия момент и тук се забатачих, защото си викам: А кой ще каже какво е джендър според нашата култура? Щото според мене е едно, в Перник – друго, според ЛГБТ – трето и т.н.? Как може Конвенция да работи с такива абстрактни и многосмислени понятия, зад които може да се крие какво ли не. Направо преизподнята може да стои зад това. Но после си казах: Как така кой ще каже? Ми много ясно – проф. дфн ще каже. И каквото каже той, ще е истина, а каквото каже някой друг, ако ще и Москов да е, няма да е вярно. Точка по въпроса. Решихме всички проблеми. Зорът ще е само да мине ратификацията в НС и предвиждам такъв живот, че само си викам – дано!

П.П. И да не е посмял някой да ми скача за този текст, че веднага ще получа психическа травма и ще ми се стори, че ми е дискриминирана свободата на словото на полов ли, на джендър ли, на какъвто си решите признак.

П.П.П. Така на Запад изглежда едно вече настъпило бъдеще