|
Имам опасението, че у някои западни политици отново се е възвърнал меракът да бъде свален Башар Асад силово, казва бившият шеф на военното разузнаване
Интересно е, че в Сирия химическо оръжие се употребява винаги, когато опозиционната групировка е застрашена, заявява в интервю за "Фокус" ген. Чавдар Червенков, ръководител на Военното разузнаване в периода 1991-1993 година и по-късно министър на вътрешните работи в служебното правителство на Ренета Инджова.
Според ген. Червенков напрежението е започнало да спада и той е оптимист за развитието на ситуацията. Бившият шеф на военното разузнаване припомни как се развиваше диалогът между президентът на САЩ Доналд Тръмп и севернокорейския лидер Ким Чен Ун - тръгна от остър тон и заплахи и се стигна до уговаряне на среща.
Ето и цялото интервю на ген. Чавдар Червенков пред "Фокус" и Цоня Събчева:
- САЩ и Русия се намират на прага на най-голямата от 60-те години на ХХ век криза, която може да се разгори в пълномащабна война, включваща не само тези държави. Какви са възможните сценарии на конфликта, който се очаква да започне в Сирия? Той ще бъде ли реален военен сблъсък или ще се ограничи до камуфлажни операции?
- Може да градим различни сценарии, но имам усещането, че напрежението леко спада. И съм оптимист за развитието на тази криза. Всъщност две са основните страни, от които зависи развоят на събитията – Русия и САЩ. Предполагам, че всички ваши слушатели са прочели това, което Тръмп в сряда написа в Тиутър. Тук ще отворя скоба, интересно ми е, че напоследък политиците отправят своите послания не официално, а чрез Тиутър, но очевидно това е практика, която намери приложение напоследък. Първата информация на американския президент беше доста заплашителна, но втората бележи обрат, с който Тръмп отправи призив към разведряване, разоържаване и т.н. Между впрочем американският президент е известен със своята екстравагантност в това отношение. Само да си припомним риториката му по отношение на Северна Корея и на нейния лидер Ким Чен Ун – от заплахи за нанасяне на ракетни удари до среща. Така че аз лично се надявам и този път разумът да надделее. Постепенно да се намерят форми, такива има, да се снижи напрежението и да се търсят начини да се решава конфликтът в Сирия, защото неговото продължаване води до тези следствия, на които сме свидетели сега. Има и много детайли, но предполагам, че ще стане дума по-нататък в нашия разговор.
- Как да разчетем поведението на САЩ и неговия президент, който през миналата седмица изрази желание да изтегли американските военни единици от Сирия, в сряда вече говори за пристигащи там „умни ракети“?
- Това не може да не направи впечатление. Аз имам опасението, че у някои западни политици отново се е възвърнал меракът да бъде свален Башар Асад силово. Мисля че към края на миналата година имаше негласно съгласие, че – да, очевидно Башар Асад, то беше прието, макар и с неудоволствие и неохота, че Асад ще остане на власт още известно време. След това ще се търси някакъв начин по легитимен път той да бъде махнат от властта. Не може да отречем, че през последните няколко години САЩ свършиха много добра работа в Сирия по отношение на ликвидирането на „Ислямска държава“, подпомагайки Ирак и кюрдските сили, но в един момент ми се струва, че Тръмп, особено през последните няколко месеци, президентът Тръмп реши, че отношенията му с Турция са му по-скъпи от правата на кюрдите и пое курс към изтегляне. Изостави своите доскорошни съюзници. Изостави ги на волята на Ердоган. Може би е бил подложен на критики, как така ще се остави Русия да постигне своите цели в Сирия и ходът на събитията в Сирия, по-специално отношението към президента Асад, може да се обърне само, ако САЩ се ангажират със сериозно, много сериозно военно участие срещу Асад. Естествено е, че ние нямаме информация от кухнята и е много трудно да направим съвсем достоверен анализ.
- Господин генерал, ако напрежението продължи, то само между САЩ и Русия ли ще се ограничи или ще се включат и други държави? И ако да, с какви мотиви, заради какви интереси?
- Това е въпросът. Въобще това, което предполагаме, че може да се случи в Сирия, какви са мотивите? Засега виждаме, че само Франция проявява някакви мераци. Аз не мога да разбера мотивите на Макрон, освен да се направи на по-голям мъж от Меркел тук в Европа или от Тереза Мей. Не виждам сериозни мотиви на Франция, освен някакво театрално възмущение от употребата на химическо оръжие в град Дума, за което ние не сме получили никакви неопровержими доказателства. Както и по случая „Скрипал“. Това което виждаме в медиите, което се появи като филмов материал, като клипове - мъж, който поливаше едни дечица с маркуч. Друго не видяхме. Не се допускат независими, избрани със съгласието на всички в техните страни международни контролни органи, които да проверят на място. И всичко е на принципа „вервайте ми“. Обаче този номер с химическите атаки от страна на революционно-демократично джихадистки групировки в Сирия вече ни беше предлаган миналата година. И то в момент, когато Асад има инициативата, побеждава и няма никаква нужда да си влошава положението, употребявайки химическо оръжие. Интересно е, че химическо оръжие се употребява винаги в момент, когато опозиционната групировка е застрашена. И това навежда на някои мисли, че всичко е сценарий и монтаж.
- Какви цели преследва Русия в конфликта, на какво разчита в него? В патова ситуация ли е, впрочем, тя спрямо САЩ?
- То е ясно. Официалната цел при намесата през есента на 2016 г. беше защита на легитимната власт, на законно избрания президент Башар Асад. Другата цел, бих казал неофициалната, Русия има интерес да запази Асад начело на държавата, за да си гарантира съюзник в този район, защото съюзниците на Русия много намаляха и да си осигури военно присъствие в Средиземноморието, което е важно като подкрепа на амбициите, които има Путин да играе роля на световна сила. Сирия остана последната опорна база. Няма го вече Алжир, няма Либия, няма Египет. Това кара Путин да се ангажира така сериозно в тази страна с всичките последствия, разбира се.
- Какво поведение по конфликта можем да очакваме от Турция?
- Онзи ден президентът Ердоган направи изявление, че тези, които са употребили химическо оръжие, ще бъдат наказани жестоко, но аз досега не мога да разшифровам, кого визира той като виновник. Във всички случаи ми се струва, че Турция ще се опита да извлече максимална полза от конфликта и напрежението между двете големи страни на принципа „двама се карат, третият печели“.
- А в какво ще се състои тази полза?
- Тя е заявила своите апетити там към определени райони от северна Сирия. Плюс това, което е много важно за нея, да не позволи на кюрдите да създадат независима самостоятелна държава. Да получат независимост. Това е. Затова тя и навлезе с войски и не крие своите намерения да разшири военното си присъствие при необходимост.
- Как ще се развива занапред ситуацията в Близкия Изток?
- Обстановката е достатъчно сложна и сега. Развитието на напрежението между Русия и САЩ ще повлияят значително за бъдещето на ситуацията в Близкия Изток, защото при неблагоприятно развитие, тоест при конфликт, има опасност при него да бъдат въвлечени по-сериозно вече Израел и Иран – две страни, които отдавна са антагонисти и търсят начин за взаимното си, не бих казал унищожение, но неутрализиране. Израел притежава сериозни средства, но вече трябва да отчетем, че Иран също притежава средства, с които може да достига до израелска територия. И ако не се постигне снижение на напрежението сега в момента, има опасност този конфликт да се разшири и да обхване по-голям район, което не виждам дали някой от участниците желае това да се получи, защото тогава конфликтът ще излезе от контрол и ние докато си мечтаем, така да се каже, войната в Сирия да завърши, да настъпи някакъв, макар и труден, мир, бежанците да започнат да се завръщат, регионът да се успокои, ние да се успокоим също, тоест заплахата от бежански поток да намалее или да изчезне, едно разширяване на огнището на конфликт в региона ще ни отдалечи от този бленуван момент.
- Очаквате ли преориентиране на Москва към Техеран в търсене на по-стабилен партньор в региона след Башар Асад? Очевидно е, че той не може да бъде дундуркан вечно.
- Имало е моменти, когато се усеща известно напрежение между Москва и Дамаск, но мисля, че Асад разбра, че той не бива да излага своя покровител на риск. Напоследък се държи прилично и дисциплинирано, така ми се струва. По отношение на това дали може да бъде заменен – мисля, че ролята, която Русия е определила на Сирия и на Асад, няма как да бъде заменена с Техеран и с Иран. Но по същество в момента към тази ситуация имаме коалиция между Иран, Русия и Сирия, която решава основния въпрос за задържане на Асад на власт и разширяване на контрола, по възможност върху малко по-голяма част от територията на Сирия. Русия има интерес да поддържа и в бъдеще конструктивни отношения с Иран, Иран също, защото Русия оказваше, предполагам и сега оказва, помощ, макар че ядрената програма в онзи й вид вече не съществува, но във военната област сътрудничеството е доста тясно. Иран просто няма друга алтернатива, може би, освен Северна Корея и Китай в известна степен.
- Защо заради напрежението между САЩ и Русия след поредната употреба на химическооръжие в Сирия, няма реакция от институциите на Европейския съюз? За пореден път Европейският съюз не присъства на дипломатическата маса, не присъства на международната шахматна дъска, няма го никъде.
- Беше направен опит този конфликт да се реши в ООН, в Ню Йорк. От вторник знаем, че не се постигна съгласие между двамата основни антагонисти по отношение на проверката и доказателството за употреба на химическо оръжие в Сирия и как това да стане. Аз вече споменах, че виждам известно повторение на метода, който опозицията в Сирия използва по отношение на химическото оръжие и, тъй като на европейските институции, на европейските страни им дойде химията малко в повече – още не са преглътнали в Европа аферата „Скрипал“, на която все повече се разклащат краката – и много трудно ще се хванат втори път, без да са получили страните безспорни доказателства, за да вземат позиция в една или друга поска. Тъй като, обаче, по презумпция Асад е лошият, дори да не се докаже, а то аз съм сигурен, че няма да се докаже безспорна употреба на химическо оръжие, никой няма да се извини или да каже: „Лошите са еди-кои си. Ние ще подкрепим правата страна“. Ще се остави времето да изличи спомена. Знаем, че човешката памет има това качество да забравя и моята надежда е, че и САЩ, и Русия няма да направят крачката да преминат тази условна червена линия, да достигнат до военен сблъсък помежду си по един не чак толкова фатален, сериозен повод в Сирия. Тоест залогът не е чак толкова голям, че да се достигне до такъв развой на нещата. И може би в близките 12-24 часа ще видим накъде ще тръгнат нещата. Аз специално съм оптимист.
- Генерал Червенков, в ситуацията какво трябва да бъде поведението на България като председател на Съвета на Европейския съюз?
- Ние вече имаме пример. Както досега – до получаването на безспорни доказателства. Не може да се люшкаш ей така, защото на някого нещо му се иска.
|
