Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08 06:37 - Хана Арент: Изключителното зло се извършва от обикновени хора
Автор: ellahikari Категория: Лични дневници   
Прочетен: 104 Коментари: 0 Гласове:
0



 “Баналният човек е човек, който се задоволява да живее, който не спира да живее, който никога не поглежда назад към своите постъпки, думи, иначе казано, човек, който никога няма среща със себе си”. В интервю във “Фигаро” Беренис Льове ни припомня най-важните философски послания на Хана Арент. Професор по философия, дисертацията на Льове е посветена на Арент (Hannah Arendt et la littйrature - "Хана Арент и литературата"), а по-късно й посвещава книгата Le Musйe imaginaire d"Hannah Arendt ("Въображаемият музей на Хана Арент").

 

image

Хана Арент, 1930 г. 

 

През 1961 г. Хана Арент отразява процеса срещу Адолф Айхман в Израел за “Ню Йоркър”. Тогава тя въвежда категорията “баналност на злото”. Не става  дума за банализиране злото, а на осъзнаване на една реалност, за която нашата мисловна традиция изобщо не ни е подготвила: 

 

изключителното зло се извършва от обикновени хора,

 

същества, в които няма нищо чудовищно, нищо сатанинско.  

 

Баналният човек е човек, който не мисли, а под мислене Хана Арент разбира, следвайки Сократ, способността да установиш вътрешен диалог със себе си. Следователно баналният човек е човек, който се задоволява да живее, който не спира да живее, който никога не поглежда назад към своите постъпки, думи, иначе казано, 

 

човек, който никога няма среща със себе си.

 

Моралното съзнание не произтича от подчиняването на заповед (на Бог или на разума, както при Кант), а от  предусещането на този момент, в който ще се окажа сам със себе си и ще дам сметка на това алтер его, което е в мен. Само този, който има опита за това, може да се въздържи да извърши определени действия, отказвайки перспективата да живее в компанията на доносник или на убиец, изтъква Беренис Льове.

 

Присъствието на литературата в творчеството на Арент е безспорно. За да осмисли индивидуалната идентичност, тя се позовава на Карен Бликсен, по въпроса за доброто и злото - на Мелвил и Достоевски, относно политическото призвание на хората - на Омир и Рене Шар, за Първата световна война - на Фокнър… Открих също, че докато е слушал ораторията “Месия” на Хендел, е имала откровение за 

 

“метафизичния смисъл на раждането”, 

 

разказва Беренис Льове.

 

Хана Арент много добре показва, че нуждата от стабилност, дълготрайност, продължителност и желанието за промяната, вкусът към новото преминават през всяко човешко същество. Фактът, че ги издигаме в противоположни сили, според нея е знак за изгубено равновесие. Арент знае обаче, че новото, промяната, ни заслепява за една безкрайно по-спешна задача: да запазим, да съхраним, да попречим на света да “кипне”, както казва тя. А истинската свобода, тази, която свидетелства за способността на човека да влияе на хода на нещата, се проявява в консервативното поведение. 

 

Арент не се оставя да я затворят в каквито и да било категории - “аз не се вписвам”, обичала да казва тя, - но със сигурност е много критичен мислител на модерността, изтъква Беренис Льове. Модерните философски постулати са компрометирани от тоталитаризма, от логиката им на “всичко е възможно”, от политиката им на социално и антропологично инженерство. Модерността се характеризира, според Арент, и това е основен момент в нейното творчество, с разбунтуването си срещу съществуването. 

 

Характерно за модерните хора е невъзможното им помирение с човешката ситуация. Модерният човек е неспособен на благодарност, безчувствен е за измерението на дара в това, което му е дадено, което не е избрал, на което не е автор. Независимо дали става дума за завещанието на вековете или за половото тяло, в което се е родил…

 

Арент е анти-Бовоар: раждаш се жена и ставаш такава.

 

Според Хана Арент ако има някакъв урок, който трябва да извлечем от тоталитаризма, това е именно да сложим край на този бунт срещу дадеността. Но през 1958 г., когато става свидетел на първите опити да са създаде живот в епруветка и обещанието човека да бъде направен безсмъртен започва да вълнува умовете и лабораториите, тя е принудена да констатира, че 

 

хората не са склонни да се примирят с крайността. 

 

“От известно време голям брой учени се опитват да направят живота “изкуствен” (Арент намеква да опитите за създаване на живот в епруветка - б. р.) и да прережат последната връзка, която все още държи човека сред децата на природата. (…) Подозирам, че желанието да избягаме от човешката ситуация би обяснило и надеждата да се удължи продължителността на съществуването над сто години. Този бъдещ човек, когото учените ще създадат, както те ни казват, след век, не повече, ще се окаже жертва на бунта срещу човешкото съществуване, такова, каквото ни е дадено, дар, дошъл отникъде (говорейки като лаик) и който искат да разменят срещу изделие на собствените им ръце”, пише Хана Арент в увода на “Човешката ситуация”. 

 

С есето “Кризата на възпитанието” аз влязох в нейното творчество, разказва още Беренис Льове. “Една фраза улучи право в целта: “Със зачатието и раждането родителите дават не само живот, те въвеждат в свят”, като свят означава цивилизация, отделна форма на човечеството, формирала се през вековете. Индивидът е предшестван. Тук Арент полага основите на антропология на предаването. Задачата на възрастните е да придружат детето в тази гора от символи, в която влиза като чужденец, да го научат да ги познава и да обича тази цивилизация, която е била там преди него и е призвана да остане и след него”, подчертава френският фисолоф. Според нея геният на Арент е, че обединява задълженията на възрастните към децата със задълженията им към “непрекъснатостта на света”.

 

Възпитанието е застраховка срещу заплахата от разрушение, 

 

която новодошлият представлява за исторически формиралата се цивилизация. Друг важен момент: Арент изтъква добродетелите на предаването на миналото: изоставяйки детето в настоящето, ние не го освобождаваме, а го затваряме в затвора на тук и сега. Без наследството на вековете, духът на времето го връхлетява. Откъдето и парадоксът, дръзко заявен от Хана Арент: “Именно за да запазим новото и революционното във всяко дете, възпитанието трябва да бъде консервативно”, завършва Беренис Льове.

 

image

Беренис Льове

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ellahikari
Категория: Лични дневници
Прочетен: 157230
Постинги: 525
Коментари: 0
Гласове: 255
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031