Тази седмица в България беше синът на големия руски артист Владимир Висоцки. Никита Висоцки е един от синовете на големия руски артист, певец и поет – синът, на когото се пада да пази паметта на Владимир Висоцки като директор на музея му. И той е актьор.

Срещаме го в годината, в която баща му щеше да стане на 80. Казва, че хората най-често го питат какво е да си син на Висоцки. А отговорът му е, че друг никога не е бил.

Владимир Висоцки е единственият съветски артист, когото светът от двете страни на Желязната завеса приема като звезда – не само с музиката си, но с вида на лошо момче и покорител на женските сърца. Най-известната му съпруга е третата – френската актриса от руски произход Марина Влади. Заради нея се разделя с майката на Никита – красавицата Людмила Абрамова.

А за Никита да бъдеш син на Висоцки, означава да го показват като циркова мечка в казармата.

„Във военната ми книжка беше написано името ми – и бащиното, и фамилията. Питаха ме: „Ти на онзи Висоцки ли си син?”. И се превърнах в забележителност на полка. Като идваха родителите на свиждане, ги водеха ги да покажат и мен. При военна проверка ме викаха в щаба – да ме видят и висшите военни. А след много години, като се върнах в града и от сцената казах, че съм служил там в пехотния полк, залата стана на крака”, разказа Никита Висоцки.

В музиката си Владимир Висоцки се хвърля от едната крайност в другата. От ненавист, към онзи, който наднича в писмата ти, който бърка в душата ти, до ирония – раз-два-три-четири и упражненията за изтрезняване, ако си жив на сутринта.

„Пускаха по радиото тази производствена гимнастика и от 10 до 11 ч. И в цялата страна почваха да махат с ръце и да правят упражнения”, посочи Никита Висоцки. 

„Песните му са различни. Бил съм на негови концерти и хората, разплакани след някоя тъжна балада, мигновено започваха да се смеят, когато и той се смееше от сцената. Много бързо преминаваше от сълзи към смях. Умееше и да увлече публиката. Затова винаги казвам: Не ме слушайте мен какво ви говоря за Висоцки, слушайте него”, допълни синът.

„Коя песен бих препоръчал аз? Вероятно „Капризните коне”. Там ще го видите най-ясно”, уверява той.

„Капризните коне” е и една от най-известните в репертоара на Висоцки. Именно нея избира за танца си Михаил Баришников в сцена от филма си „Бели нощи”.

Никита Висоцки днес е сигурен, че ако баща му беше жив, и на 80 щеше да си е същият. „Хора като него се раждат в точно определено време.  Там горе е предрешено. Идват при нас, а после си отиват пак в точно определен миг. Животът му беше кратък, но той успя да направи всичко което трябваше”, убеден е той.

Не всичко обаче. Никита Висоцки губи баща си, когато е на 16. До ден-днешен смята, че има две думи, които баща му не е чул от него.

„Като всеки един син, който рано е загубил баща си, у мен остана чувството на нещо недоизказано. Остана нещо недовършено. Ако имам възможност да го срещна, а и сигурно ще се видим един ден, кой знае там горе, аз бих слушал него. А какво щях да му кажа? Онова, което не успях – „Обичам те”.  Не съм му го казвал. Мислех, че се подразбира и той го знае. А тези неща обаче трябва да се казват”, категоричен е Никита Висоцки.