По същия начин, по който хората чистели дрехите си с урина, го правели и с лицата си. Вярвало се, че жените, които мажат лицата си с урина ще станат по-красиви.
  Благородните дами бършели лицата си с кърпи напоени с урина, тъй като си мислели, че тя е антисептична и от нея тенът им ще стане по-хубав и светъл. Може би това ни се струва гнусно, но от друга страна поне не е вредно.
  В редките случаи, когато някой решавал да изпере дрехите си, това ставало в урина. А повечето хора се къпели по 1-2  пъти на година и уникален аромат се носел от предците ни.
  Хората воняли толкова зле, че се налагало да носят букети от цветя със себе си

Тъй като нивото на хигиената било толкова ниско, жителите на Европа често носели със себе си букети цветя, за да удавят миризмата на всекидневието.
  Редно е обаче, да се спомене, че в прединдустриалната епоха, когато нямало перилни препарати, урината била едно практично и ПОЛЕЗНО решение. Все пак тя съдържа амоняк, който е една от съставките в много перилни продукти.
  Още в ранното Средновековие хората оставяли гърнета на улиците, за да могат минувачите да пикаят в тях след, което използвали насъбралият се „материал“ за да перат дрехите си.

  Хората се къпели в редки случаи, това ставало в общи речни бани. До края на XV век Римо-католическата църква считала общите бани за място на разврат, където проститутките намират своята клиентела.
   Англия. Кралете имали назначени на специална позиция служители, които да бършат задните им части

   Ирак - територията на древна Месопотамия. Шумерската цивилизация се зародила преди около 4000 години пр. ХР. И достига своя културен връх 2700 – 2350 год. пр. ХР. В ранния период шумерите се обличали с кожи от овца с руното на вън и ги украсявали с декоративни кичури.
   Тези поли от овча кожа се прикрепели с помощта на игли. Били с дължина до коляното, а при по-знатните стигали до глезените.
   Горната част на тялото в повечето случаи оставало голо, или се покривало с друга овча кожа във вид на наметка.

   Според археолози и антрополози, в дълбока древност в първобитните общества дрехите са се изработвали от трева, листа, кожи и други ествствени продукти и са се носели драпирани, увити или вързани около тялото. Според някои археолози първите облекла започват да се носят преди около 50 000 години. Познаването на тези дрехи остава трудно, тъй като материалите, от които са разработвани, се разлагат много по-бързо от камъка, костите, черупките и метала. Археолозите са идентифицирали много рано шевни игли изработени от кост и слонова кост от около 30 000 г. пр.н.е., открити в Русия през 1988 г.
   Ленени влакна, които биха могли да бъдат използвани в облеклото са били открити в праисторическа пещера в Грузия, които датират от 36 000 пр.н.е.
   През годините облеклото е еволюирало значително, с новите технологии и нови материали то става по-удобно, по-трайно и по-естетично. Освен това тенденциите в облеклото следват и модата.

Човек