Дошъл на село от големия град
джендър - женствен, голобрад,
погледнала го с почуда баба Стоя:
"Я, какъв е па тоя?!"
Не виждали мъж с токчета обут,
бабите изпаднали в шок и смут.
Всяка баба взела да се моли, да се кръсти,
като видяла на джендъра лакираните пръсти.
Сърце им забило, от вълнение ще се пръсне,
кога видели, че мъж краката може да си бръсне.
Всяко куче като вълк завило,
щом видяло мъж с червило...
Някой камбаната забил с тревога,
попът паднал на колене пред Бога.
Само баба Стоя, нали е мъжкарана,
останала да води кръгова отбрана.
"Бабо, май, че страдаш от деменция,
не си ли чула Истанбулската конвенция?!"
Но, докато й обясни, че законът го пази,
баба тръгнала като танк да го гази!
"Защитавай се, с достойнство се дръж,
ела да ти покажа - кой е жена, кой мъж!
Ела, да ти покажа, ако ти стиска,
че за жена мъжество се иска!
Мъжество - деца с болки да раждаш,
всеки ден с грижи да ги обграждаш,
мъжество - да им готвиш, да ги переш,
ако се налага, за тях дори да умреш,
мъжество - да даваш на децата си кураж,
на семейното огнище да си верен страж,
мъжество - съпруг да любиш, да крепиш,
когато закъснява, от тревога да не спиш,
мъжество - да работиш всеки Божи ден
и да не издаваш, че си до болка уморен,
мъжество - да носиш чантите тежки,
да стискаш зъби от мускулни болежки,
мъжество - да се блъскаш в автобуса
и критическата силно да те друса,
мъжество - навсякъде да огряваш,
бавно, неусетно дори да остаряваш...
Така че, теб те защитава конвенция,
а мен - достойнство без претенция.
Без претенция за обществено признание,
аз съм жена с морално основание.

стих-Петър Донкин