"Какъв е бил  църковнославянският език  в Русия ?  Езикът  на толкова много литературни произведения е просто далеч от църковнославянския език. Църковнославянският език се прехвърля в Русия от България, не само чрез книгите, но и устно - чрез богослужението. И веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовните ценности за това, което се говори и пишена него. България  даде на източните славяни висшия слой на езика, плюс духовнните ценности,  способността да възвиши  мислите, концепции, идеи. Той е  език, на който се  молят, на който се пишат тържествените думи .Той винаги бил редом  с руския народ, обогатявайки го духовно.
Църковният славянски език се различава от руския само по някои граматични форми, в семантиката на отделните думи и фрази, в особеностите на синтаксиса, който на славянския език най-често копира гръцкия синтаксис и с малък брой думи (няколко дузини), които отсъстват в съвременния руски език. 
В този случай трябва да се отбележи, че съвременният български език  е много различен от старобългарския език.. Но съвременният  руски и старобългарският  имат много прилики!
И така, въз основа на заключенията на учените, можем спокойно да заявим, че руският език, най-малко в 55 процента, е старобългарски."