Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09.2014 08:02 - Евангелие от Марко, Глава 12
Автор: ellahikari Категория: Други   
Прочетен: 306 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 07.09.2014 08:14


Притчата за лозарите - злодеи (1-12).Отговорът на Господа на фарисеите и иродианите за данъка на Кесаря (13-17). Отговорът на Господа на садукеите по въпроса за възкресението на мъртвите (18-27). Най-важната заповед на закона (28-34). Христос - Син и Господ на Давид (36-37). Словото против книжниците и фарисеите (41-44). Двете лепти на бедната вдовица (38-40).

1. И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си.

 

2. И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето.


3. А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо.


4. Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие.


5. Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха.


6. А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми.


7. Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше.


8. И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето.


9. Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други.


10. Нима и това не сте чели в Писанието: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:


11. това стана от Господа, и е дивно в очите ни"?


12. И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си.

 

И почна да им говори с притчи (стих 1). Според Евангелието на Марко  излиза, че Господ е казал на първосвещениците и книжниците („им”) няколко притчи. И евангелист Матей действително, съобщава в параленния откъс (Мат. 21:28-44 и 23:1-14) три притчи. Ясно е, че ако в настоящия случай евангелист Марко привежда само една, то прави това предвид голямото съкращаване на повествуването. Притчата, от него избрана - втората при Матей - е най-силната. Точно така от слугите, за които споменава евангелист Матей (Мат. 28:34), евангелист Марко споменава за един - вероятно, най-важния.

 

И хвърлиха вън(стих 8). Според евангелист Матей, те предварително са извели сина от лозето и след това вече са го убили. И при евангелист Марко е употребен такъв израз (εξέβαλον αυτόν), който навсякъде се използва не за труп, а за жив човек. (ср. с Марк. 5:40; Лук. 8:54; Йоан. 2:15). По този начин към този израз в началото трябва да се прибави: „сред като предварително” и целият 8-ми стих трябва да се преведе така: „и като го взеха, убиха го, след като предварително го изгониха вън от лозето”.

 

Ще дойде и ще погуби... (стих 9). Тези думи евангелист Марко влага в устата на Господа, докато евангелист Матей ги приписва на слушателите на Христа. Но могат и в Евангелието на Марко тези думи да се считат за отговор на слушателите, ако се постави само пред тях изразът: „и казаха”.

 

И търсеха повод да Го хванат... (стих 12).  Първосвещениците и книжниците (така по-точно следва да се предаде мисълта на 12-тия стих) прилагали всички средства, за да заловят Христа, но в това време ги обхванал страх пред възможността от народно възстание заради Христа. А причината за техните старания била, че те добре разбрали, че гореприведената притча била насочена против тях.

 


13. И изпращат при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят на дума.


14. Те дойдоха и Му казват: Учителю, знаем, че си справедлив и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице, а истински поучаваш на път Божий. Позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? Да дадем ли, или да не дадем?


15. А Той, като знаеше тяхното лицемерие, рече им: що Ме изкушавате? донесете Ми един динарий да го видя.


16. И те донесоха. Тогава им казва: чий е този образ и надпис? Те Му казаха: на кесаря.


17. Иисус им отговори и рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. И те Му се почудиха.

 

вж. Мат. 22:16-21.

 


18. След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:


19. Учителю, Моисей ни е написал: ако някому умре брат и остави жена, а деца не остави, то нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си.


20. Имаше седем братя: първият взе жена, и на умиране не остави потомство.


21. Взе я вторият, и умря, но и той не остави потомство; също и третият.


22. Вземаха я и седмината, и не оставиха потомство. След всички умря и жената.


23. И тъй, при възкресението, кога възкръснат, кому от тях ще бъде жена? понеже седмината я имаха за жена.


24. Иисус им отговори и рече: не от това ли се заблуждавате, задето не знаете Писанията, нито силата Божия?


25. Защото, кога възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, а са като Ангели на небесата.


26. А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Моисея, как Бог му каза при къпината: "Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов"?


27. Но Той не е Бог на мъртви, а Бог на живи. И тъй, вие много се заблуждавате.

 

(Вж. Мат. 33-23-33).

 

не от това ли се заблуждавате? (стих 24). Тези думи, приведени само от  евангелист Марко, е по-добре да се предадат така: „с това ли, което сте предали по-горе, (случаят е изобразен от запитващите) се заблуждавате, т. е. изпадате в съмнение във възкресението на мъртвите. Но вие можете да изпадате в заблуждение само, не познавайки както подобава Писанието, което съвсем не е предназначено за уреждане на отношенията в бъдещия живот, и не разбирайки, че силата Божия може по съвършено различен, отколкото тук на земята,  начин, да установи в бъдещия живот всички отношения между хората”.

 


28. Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди?


29. А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ,


30. и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед.


31. Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма.


32. Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него;


33. и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви.


34. Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита.

 

(Вж. Мат. 22:34-40).

 

Евангелист Марко в този откъс донякъде се различава от евангелист Матей. Така, той казва, че към Господа е пристъпил един от книжниците, който се вслушал в пренията, които водели помежду си враговете на Христа. (При Матей той е назован „законник от фарисеите”). Не казва евангелист Марко, че този запитващ е имал изкусителни намерения (както съобщава евангелист Матей). Може би в действителност книжникът, поискал уж да изкуси Христа, скоро се отказал от своето намерение, поради което евангелист Марко и не счел за нужно да споменава за това намерение. По-нататък, заповедта за любовта към Бога евангелист Марко предваря с думите на известната еврейска молитва („schma”) представляваща повторението на думите на Моисей (Втор. 6:4). При евангелист Марко тези думи на Моисей са основание, по което се изисква изключителна любов към Бога: Бог е единствен Господ и Владика, следователно на Него единствено трябва да принадлежи цялата любов на израилтянина.

 

Книжникът Му рече: добре, Учителю! (стих 32). По-добре е думата „добре” да се отнесе към глагола „рече”, защото в Евангелието на Марко никъде обръщението „Учителю” не се поставя ня второ място.

 

повече от всички всесъжения. (стих 33; вж. Ос. 6:6; 1 Цар. 15:22). Тази добавка е била твърде важна за читателите на Евангелието на Марко - християни от езичниците, които се смущавали от това, че нямали такъв храм и такъв тържествен култ, какъвто до 70-та година имали Иудеите.

 

Иисус, като видя, че той разумно отговори... (стих 34). Разумността на отговора на книжника се отразила не само в неговото съгласие с думите на Христа, но и в стремежа точно да определи онези способности, с които човек трябва да служи на Бога. Именно, (по най-доброто четене вж. Тишендорф 8-мо издание) той казва, че Бога трябва да обичаме със сърцето, ума или разбирането и силата: той поставя по този начин, разсъдъка (η σύνεσις)[12]s01 като оръдие на любовта към Бога, която действително трябва да бъде напълно осмислен подвиг, а не само дело на чувството. Обаче все пак е малко за встъпването в Небесното Царство единствено признаване на единството Божие и необходимостта от любов към хората. Трябва още да се изпълнява тази висша заповед: книжникът трябва да пристъпи към Христа не само като към Учител, но и като към Спасител, Който само и може да му подаде сили, необходими за изпълняването на тази най-голяма заповед. А вяра именно в Христа като в Месия, очевидно, той още и не е имал.


35. Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов?


36. Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти".


37. И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада.

 

(Вж. Мат. 22:41-46).

 

За разлика от евангелист Матей, евангелист Марко словото на Иисуса Христа изобразява като монологично. Христос тук говори на народа за книжниците. Но книжниците несъмнено, присъстват при това обръщение на Христа към народа, защото евангелист Марко казва, че Господ тук е „отговарял” (αποκριθείς - стих 35. В руския превод не е точно: "продолжая говорить” - продължавайки да говори, да поучава). Но на кого пък Той е „отговарял”? Разбираемо, на книжниците, които, по съобщението на евангелист Матей, Той е предложил въпроса и които са му изказали своето мнение за Месия.


38. И думаше им в поучението Си: пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата,


39. предни седалища в синагогите и първи места по гощавките.


40. Тия, които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят, ще получат най-тежка присъда.

 

(Вж. Мат. 23:6-7 и 14).

 

От пространното слово на Господа против книжниците и фарисеите, което предава евангелист Матей (Мат., гл. 23), евангелист Марко привежда само няколко изречения, с които се характеризира честолюбието, користолюбието и лицемерието на фарисеите или собствено на книжниците, за които е говорел Господ, според съобщението на евангелист Марко. За читателите на Евангелието на Марко не е представлявала по-голям интерес цялата пространна характеристика на фарисейството, която е дадена при евангелист Матей.

 

Пременени  ходели обикновено хората знатни.

 

по тържищата - на пазарите (αγοραι̃ς).

 


41. И седна Иисус срещу съкровищницата и гледаше, как народът пуска пари в съкровищницата. Мнозина богати пускаха много.


42. А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, сиреч, един кодрант.


43. Като повика учениците Си, Иисус им рече: истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в съкровищницата;


44. защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия тури всичко, що имаше, цялата си прехрана.

 

При евангелист Матей липсва разказът за бедната вдовица, сложила в съкровищницата на храма две лепти (този разказ го има още при евангелист Лука - Лук. 21:1-4). Христос седял „срещу съкровищницата”, т. е. вероятно, на двора на жените, до църковната касичка (въпросът за това, какво е представлявала съкровищницата — γαζοφυλάκιον[13]s02 — още не е решен окончателно от изследователите на Свещеното Писание). Според обичая, преминавалите около касичката слагали в нея пожертвования за нуждите на храма, при това богатите слагали едри пари. Но ето, пристъпила една бедна вдовица, която сложила „две лепти”, т. е. двете най-дребни медни монети, които съставяли един „кодрант” (λεπτόν е гръцка монета, κοδράντης - е римската quadrans. Стойността на кодранта е 1/2 копейка* (*стотинка). На еврейски „лептата” се е назовавала „прута”). Господ, имайки предвид мнимото благочестие на книжниците, - хора заможни, - за което Той току-що е говорел, не пропуснал да посочи на Своите ученици на примера на вдовицата, която дала всичко, що имала, и която затова със своето пожертвование се издигнала над богаташите, които слагали много повече, но все пак жертвали само най-малката част на своето притежание.

 

Евангелие от Марко, Глава 13

 

Лопухин. Толковая Библия

  Свързани статии (по етикет)



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ellahikari
Категория: Лични дневници
Прочетен: 371668
Постинги: 595
Коментари: 0
Гласове: 279
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031