Постинг
30.05.2013 14:54 -
Лов на Вещи - I
Теодора Петкова
Случвало ли ви се е да ненамирате място за една чаша на кухненския плот или за дреха в гардероба? Или може би сте от хората, които винаги знаят къде и кога е мястото на всичко и никога не попадат в ситуацията да бъдат преборени от вещите си? Коя си ти? Владетел или затворник на пространството?
Оградата, която разделя хората, владеещи пространството си и тези, които често се чувстват притиснати от него, се преминава сравнително лесно. Ключът е организирането на лов на вещи.
Всъщност успешният лов на вещи е лов на минути за свободно време. Колкото по-притиснати сме от безредието около нас, толкова ставаме по- напрегнати и стресирани. Когато обаче внесем уют и подреденост у дома, се чувстваме спокойни и отпочинали.
„Нещата се стремят към естественото си състояние – хаосът“, сподели един физик в някакво предаване. Прозвуча доста обезкуражаващо за всички онези, които се стремим към някакво организиране на ежедневието. Но звучи удобно. С него можем да оправдаем безредието, което понякога цари около нас. Но не! Ние сме на лов.
Подреден ум в подредена къща
Задръстеното пространство около нас неумолимо се прокрадва в ума ни и някак поражда чувство за обърканост. Безпорядъкът в живота ни понякога се оказва резултат от отлагани задачи, несвършени задължения или прекалено много поети ангажименти.
Същото е и с вещите. Много често се случва да местим неща от едно на друго място, мислейки си, че подреждаме. Всъщност трудната истина е, че трябва да свикнем да слагаме ред и то ефективно. Нещата, които отлагаме да хвърлим – да отстраним веднага, кутиите, които пазим с идеята някой ден да ползваме по предназначение – да употребим, а дълго чаканото подреждане на гардероба да започнем сега.
На думи е много лесно да се подрежда. На практика обаче същността на бъркотията се крие в това, че опита за овладяването й някак я... мултиплицира. Помислете само. Тъкмо започвате да изхвърляте разни вехтории и хоп появява се стара блуза, за която сте забравили. Веднага в главата ви започва да се върти идеята как да я преправите и да си я носите пак. Неусетно от мисълта „Трябват само няколко поправки“ блузата се превръща в необходимост от категория “да преправя, когато мога” и освен с полуподреден гардероб се оказвате и с няколко извадени от нафталина дрехи, които почти със сигурност ще започнат да чакат някъде из дома ви.
Ето защо справянето с бъркотията изисква увереност и решителност. За да не сте постоянно затрупани от какви ли не неща, можете да се доверите на няколко прости правила, Преди това обаче е добре и да се справите с емоционалната привързаност към разни непотребни вещи, която ви натоварва излишно.
Затвори Музеят от преживявания
Понякога страстта към пазене на какви ли не вещи е толкова силна, че може да се сравни с други пристрастявания, които имат негативен ефект над психиката. Всички имаме своите прашни спомени от най-различни паметни събития – няма да е честно, ако не си призная, че сред вещите си имам: скъсан наполовина билет за театър от 2007 г., фиба, която носих на последния концерт по характерни танци, молив, който един приятел от Америка ми подари в знак на вечна любов...и още доста подобни артефакти. Явно е неизбежно да не се опитваме да запазим нещо като физически архиви от емоции. Факт е обаче, че рано или късно те извървяват своя дълъг път от почетно място върху бюрото, през не толкова почетно място в чекмеджето, до вече позабравения килер, Оттам, кандидати в очакване за изхвърляне.
Успешното справяне с хаоса от вещи, които притежаваме, означава да превъзмогнем желанието да съхраним всичко възможно, преминало през живота ни. С времето вещите се натрупват, събират все повече и повече прах. От чувство за пълноценност и приятни спомени започват да нагнетяват усещане за задръстване, застой и липса на място.
Оградата, която разделя хората, владеещи пространството си и тези, които често се чувстват притиснати от него, се преминава сравнително лесно. Ключът е организирането на лов на вещи.
Всъщност успешният лов на вещи е лов на минути за свободно време. Колкото по-притиснати сме от безредието около нас, толкова ставаме по- напрегнати и стресирани. Когато обаче внесем уют и подреденост у дома, се чувстваме спокойни и отпочинали.
„Нещата се стремят към естественото си състояние – хаосът“, сподели един физик в някакво предаване. Прозвуча доста обезкуражаващо за всички онези, които се стремим към някакво организиране на ежедневието. Но звучи удобно. С него можем да оправдаем безредието, което понякога цари около нас. Но не! Ние сме на лов.
Подреден ум в подредена къща
Задръстеното пространство около нас неумолимо се прокрадва в ума ни и някак поражда чувство за обърканост. Безпорядъкът в живота ни понякога се оказва резултат от отлагани задачи, несвършени задължения или прекалено много поети ангажименти.
Същото е и с вещите. Много често се случва да местим неща от едно на друго място, мислейки си, че подреждаме. Всъщност трудната истина е, че трябва да свикнем да слагаме ред и то ефективно. Нещата, които отлагаме да хвърлим – да отстраним веднага, кутиите, които пазим с идеята някой ден да ползваме по предназначение – да употребим, а дълго чаканото подреждане на гардероба да започнем сега.
На думи е много лесно да се подрежда. На практика обаче същността на бъркотията се крие в това, че опита за овладяването й някак я... мултиплицира. Помислете само. Тъкмо започвате да изхвърляте разни вехтории и хоп появява се стара блуза, за която сте забравили. Веднага в главата ви започва да се върти идеята как да я преправите и да си я носите пак. Неусетно от мисълта „Трябват само няколко поправки“ блузата се превръща в необходимост от категория “да преправя, когато мога” и освен с полуподреден гардероб се оказвате и с няколко извадени от нафталина дрехи, които почти със сигурност ще започнат да чакат някъде из дома ви.
Ето защо справянето с бъркотията изисква увереност и решителност. За да не сте постоянно затрупани от какви ли не неща, можете да се доверите на няколко прости правила, Преди това обаче е добре и да се справите с емоционалната привързаност към разни непотребни вещи, която ви натоварва излишно.
Затвори Музеят от преживявания
Понякога страстта към пазене на какви ли не вещи е толкова силна, че може да се сравни с други пристрастявания, които имат негативен ефект над психиката. Всички имаме своите прашни спомени от най-различни паметни събития – няма да е честно, ако не си призная, че сред вещите си имам: скъсан наполовина билет за театър от 2007 г., фиба, която носих на последния концерт по характерни танци, молив, който един приятел от Америка ми подари в знак на вечна любов...и още доста подобни артефакти. Явно е неизбежно да не се опитваме да запазим нещо като физически архиви от емоции. Факт е обаче, че рано или късно те извървяват своя дълъг път от почетно място върху бюрото, през не толкова почетно място в чекмеджето, до вече позабравения килер, Оттам, кандидати в очакване за изхвърляне.
Успешното справяне с хаоса от вещи, които притежаваме, означава да превъзмогнем желанието да съхраним всичко възможно, преминало през живота ни. С времето вещите се натрупват, събират все повече и повече прах. От чувство за пълноценност и приятни спомени започват да нагнетяват усещане за задръстване, застой и липса на място.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 279
