Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.07.2013 16:00 - Святата борба на християните, която ги очиства и съединява с Бога
Автор: ellahikari Категория: Лични дневници   
Прочетен: 321 Коментари: 0 Гласове:
2



 След като имаме своето свято призвавание и произход, нека, без да се леним, последваме Христа и Неговата Църква. Нека ние, нейните смирени чеда, поискаме с цялото си сърце и душа да станем едно с Него. Нека решително се устремим към целта на нашия живот - единението с Бога.

Онези, които сега започват своята борба в Христа, нека започнат със свята ревност. Нека започнат без колебание и страх, като завинаги изоставят предишната си леност и нежелание за работа.

Останалите, нека укрепим старото си желание с нова, божествена ревност. Освободени от всякакви съмнения, нека работим за делата на светлината, за спасителните заповеди на нашия Господ, Христос.

Защото сега е времето, дошъл е денят на спасението.

Нека приемем в себе си едно позитивно убеждение и с твърда решимост накараме ветхия човек в нас да се подчини на светия глас на Църквата.

Нашата Църква ни призовава да отворим вратите на душата си и да приемем Христа да влезе и да остане в нея.

 

Ние приемаме Христа:

Когато с дух на послушание се доверяваме на нашата Майка, Светата Църква, вярваме в това, в което тя вярва, и приемаме всичко, на което с любов се опитва да ни научи. Така духовните ни очи се отварят и ние вникваме в тайнствата на Бога. Съзнанието ни се разширява и облагородява, сърцето ни се очиства от страстите.

 

Християнинът приема Бога в своя живот:

* Когато, след като има пред вид склонността на човешката природа към грях и признава своята собствена греховност, през целия си живот се упражнява във:

Въздържание.

Духовна бдителност.

Молитва.

* Като съди за нещата от този свят, имайки пред себе си единствено мярката на Богочовека Христа и решително пренебрегвайки светските, атеистични критерии и предпочитания. Когато не обръща внимание на неодобрението и насмешките от страна на светски настроените хора.

* Когато наистина се опитва, доколкото е възможно, да действа по един уместен начин против антихристиянските закони и правила, както и срещу всяко зло в живота на хората, причинено от атеистично мислещите институции. Така той не само се грижи за запазването на духовното здраве на своя ближен, но и следва Христовите заповеди в своя живот.

* Когато редовно, със сърдечно съкрушение изповядва всичките си грехове пред своя духовник, като смирено го моли за помощ и благословение.

Така в тайнството Изповед той получава:

подкрепа в своята духовна борба;

опрощаване на греховете;

възможност за достойно причастяване със светите Тяло и Кръв Христови;

наставления за по-нататъшния си път към Бога.

Християнинът подчинява своята зла, неразумна, ограничена човешка воля на просветената воля на своя духовен отец, който говори и действа от името на Христа.

Той се научава да върви по светлия път на покаянието, на божественото послушание и смирение.

* Когато посещава светите служби поне всяка неделя и на големите църковни празници.

Присъствието на божествените служби не бива да се възприема единствено като дълг на нашия духовен живот, но като съкровена благодарност и признателност към Всеподателя Бога. Ние ходим в църква не просто да се помолим, но и за да се срещнем с Живия Бог, Който присъства там, както и за да общуваме със своите братя в Христа. Светите служби вливат в нас животворната благодат на Светия Дух, умиротворяват ни и ни укрепяват в Бога.

 

Християнинът се бори да приеме Христа в своя живот и да вкуси от божественото общение с Него:

Когато в тежки моменти на болка и изпитания, при които човек изпада в отчаяние поради своята немощ, християнинът нито с дело, нито с дума и помисъл не изпитва неверие и съмнение в Бога.

Но напротив, той смирено понася всичко като се уповава изцяло на Бога, Който по-добре от нас знае как да устрои живота ни според Своята света воля. Така на дело осъществява това, което пеем: "На Твоя Кръст се покланяме, Господи, и славим Твоето свято Възкресение."

 

Младите хора приемат Христа в своя живот:

* Когато обръщат гръб на плътската, хедонистична гледна точка към света и така превъзмогват всевъзможните неприлични изкушения и предизвикателства.

* Когато, с Божията благодат, живеят във въздържание и се пазят чисти от всякакви скверни зрелища, действия и думи, както и от нечисти помисли.

* Когато запазват девствеността си до брака, което им помага да натрупат духовност и да задълбочат светостта на бъдещите си съпружески отношения.

* Когато се венчават в църква със страх Божи и възприемат това свето тайнство като Божие благословение за своя нов живот, за своето семейство. По този начин те поставят на здрави основи своето семейно общуване.

 

Мъжът и жената приемат Христа и получават Неговата благодат в своя живот:

* Когато живеят в сдържаност и вярност един към друг, избягвайки всякакви извънбрачни отношения, както и прекомерните, порочни удоволствия в брака. Това укрепва взаимното им уважение и любов и ги съединява с Христа.

* Когато с търпение "носят теготите един на друг" и се покоряват един на друг.

* Когато предлагат на децата си - не само на думи, но и на дело - пример за духовен живот и ги възпитават в послушание към Църквата и страх Божи.

 

Жената-християнка приема Божията благодат в живота си и в семейството си:

* Когато не се вслушва във всевъзможните съвременни, несъстоятелни и безсмислени "феминистки" послания, които биха я подтикнали да търси леките, егоистични решения на житейските си проблеми. Подобни решения са противни на Божията воля, те биват търсени, за да удовлетворят нейната собствена воля, така че тя да живее един лек и удобен живот.

* Когато по никакъв начин не се стреми да избегне бремето и страданията, свързани с дадените й от Бога отговорности. Напротив, тя храбро приема кръста, даден й от Светия Бог като дар за нейното собствено спасение и за спасението на братята й.

* Когато намрази и отхвърли благополучния, но празен живот с безнравствените му сладости, когато със страх Божи избягва всичките съмнителни удоволствия, които я отделят от Бога и Неговата спасителна благодат.

* Когато запушва ушите си за дяволските гласове, които я убеждават да направи аборт, като отказва да извърши това гибелно престъпление, а вместо това се справя с всички трудности и остава вярна на Бога. Защото знае, че животът - нашият живот и този на децата ни и на ближните ни - принадлежи не на нас, а на Бога. Тя отказва да направи аборт, защото предпочита вечния, божествения закон пред временните, несъвършени закони, създадени от атеистично настроени, егоистични хора.

Така жената избягва този голям грях, който опустошава душата и я лишава от Божията благодат, избавя се от тежките угризения на съвестта и душевните страдания, които биха последвали. По този начин тя получава Божието благословение над своя дом, радостта и щастието в личния си живот и в семейството си.

* И накрая, тя остава вярна на Бога, когато възпитава децата, които Той й е пратил по Своята воля, и приема с радост и благодарност Неговите свети, дълбоко промислителни планове за себе си и за своето семейство.

 

Християнинът приема Бога в своя живот и се съединява с Него:

* Когато искрено се стреми да живее един честен и почтен живот, в съгласие с Бога и чувство за отговорност преди всичко пред Него и пред собствената си съвест, и след това пред другите.

* Когато избягва всяка видима и не толкова видима незаконна облага, всякакъв вид неправда и всяка нечестна сделка.

* Когато отказва да измами братята си, и когато трябва да избира, презпочита той да бъде измамен, вместо да измами.

* Когато, винаги много дискретно и внимателно, дава от себе си, за да служи на ближния си, който има нужда от помощта му. Така той служи на Самия Бог, според думите на светите отци: "Когато утешавате братята си, вие утешавате вашия Бог!"

* Когато с цялата си душа и сърце се стреми да намери време и начин да общува с Бога, когато не изоставя редовната си молитва, дори ако трябва да пожертва времето си за почивка заради нея.

Постъпва така, защото знае, че общуването с Бога е източник на радост и върховно блаженство за вярващия. Душата, която се упражнява в святото дело на молитвата и най-вече в усърдното призоваване на пресладкото Христово име и в Иисусовата молитва, привлича към себе си Самия Господ. Тя се наслаждава на тайнственото общуване с Него и приема Неговите безценни дарове, през целия си живот вкусва сладостта на Божието присъствие и чрез тези преживявания се укрепява в борбата.

Но той се моли не само за себе си, но и за своите ближни. Моли се за целия свят (за живите и за починалите), със съзнанието, че това е най-добрият пример на милосърдие и благочестив труд в името на любовта, чрез който се обогатяваме духовно.

* Когато внимателно изучава свещените писания и полага усилия за преуспяване във всяка добродетел, като живее в покаяние и угажда на Бога, и се стреми да не Го огорчава нито с дела, нито с думи, нито дори с помисли.

 

image

Християнството е свободен живот в Христа, който надхвърля всяка представа за човешките закони и ограничения. Само че ние, които сме оковани във веригите на досегашния си живот и сме заболели духовно, трябва да започнем лечение и да бъдем изцелени. Трябва да поемем по светия път на освобождаването от веригите на своите страсти, с които сме свързани, и така ще достигнем свободата, на която се радват Божиите чеда.

Честната борба на християните приближава Самия Христос към сърцата им. Това е една тежка, но красива и спасителна борба, която ни възкресява от собственото ни падение. Тя възстановява изгубения Божи образ вътре в нас, възвръща ни предишната красота и възвишеност, съединява ни със Самия Творец.

Такава е борбата, към която нашата Свята Православна Църква призовава всеки от нас да води - и преди всичко нашите млади братя, които, бидейки млади, са изпълнени с чисти пориви и копнежи, със сили за нещо голямо, светло и истинско в своя живот.

Наистина, борбата в Христа е за всички души, в които живеят чисти желания и решимост, а всички тези неща присъстват най-вече в душите на младите. Душите, които са способни да обичат силно, като жертват всичко ценно, което имат. Душите, които успяват да се преборят с враговете, да преодолеят пречките и да извоюват победа.

Душите на младите могат - и трябва - да изпитват истинска, дълбока радост. Те трябва да живеят с единствено реалното, неразрушимо щастие в Христа, и в него да премине целият им живот. Трябва да вкусят Неговия мир и Неговата любов. Те не бива да погубват себе си в суетни, празни занимания и в измамни, евтини "удоволствия", каквито им предлагат страстите, светът и дяволът, "удоволствия", които твърде бързо погубват жизнеността и красотата, дадени им от техния Творец.

Борбата в Христа ще благослови живота на младите, както и на всички нас, и:

ще ни избави от греха на нашето бездействие;

ще ни обогати с Христовите добродетели;

ще ни укрепи за нов живот в Христа;

ще ни изпълни с дълбоко покаяние;

ще смири сърцата ни;

ще ни даде спасителната памет за смъртта и Страшния Христов съд;

ще всели в нас силно желание за придобиването на Неговото вечно Царство;

ще ни дари безстрастие и ще ни направи достойни да видим Господа.

Ние не знаем накъде Светият Бог ще насочва живота ни, какви блаженства ще ни дари и какви скърби ще ни изпрати поради голямата Си любов към нас. Но със сигурност знаем едно: че с Него нашият живот е красив и блажен.

Ето защо нека оставим Бог да устрои живота ни така, както Той знае и както ще бъде спасително за душите ни.

Трябва само да се грижим да изпълняваме Неговата свята воля навсякъде и винаги, през целия си живот. Църквата се моли: "Научи ме да върша Твоята воля..." Така ще можем да достигнем онова свято разбиране на молитвата на великия отец на нашата Църква, св. Никодим Светогорец, който се обръща към Бога с думите: "Господи, направи с мен така, както Ти искаш, независимо дали аз искам, или не."

Предаването на Неговата свята воля, решението да отсечем своята собствена и пълното ни доверие към спасителните Божии планове за нас повече от всичко друго ни освещава и съединява с Него.

Православната Църква живее в Христовата светлина, радва се заедно със своя Младоженец и обича своите чеда (Божиите чеда) и дълбоко страда за онези, които странят от нея и са далече от Бога. С болка и с майчина любов Църквата ги призовава да се приближат към Него, но не с цел да печели привърженици. Тя няма нужда от това да бъдем колкото е възможно повече, защото Църквата е едно малко, но благословено Христово стадо. Не тя, а ние, както и целият свят, се нуждаем от нея. Църквата се радва, когато в лоното й все повече хора се удостояват да живеят в Христа, в Неговото истинско щастие и Царство.

Същото това щастие ние желаем на всички свои братя, на всички хора.

Искаме те да влязат в това благословено място на освещаване, на общение с Бога и Светата Троица - в Църквата.

Трябва, с Божията благодат, да останем тук, и доколкото имаме сили, да се борим, като изключим всички свои планове и изцяло отсечем своята собствена воля. Всичко това е необходимо, за да не се отдалечим от Църквата, но да продължим да бъдем в нея.

Човеколюбецът Бог ще ни просветли. Той ще ни помогне да съзреем духовно, ще ни направи истински щастливи и благословени.
image




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ellahikari
Категория: Лични дневници
Прочетен: 371732
Постинги: 595
Коментари: 0
Гласове: 279
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031