Прочетен: 341 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.08.2013 11:54
Сам човек не може да съгради нещо добро, ако не получи благодат; и благодатта не дава нищо на човека, ако човек сам не се труди.
Делото на обръщането към вярата извършва благодатта, а как - това е тайна. Оръдията й са много.
Вземете решение да живеете с памет за Бога и да ходите в Божието присъствие и самото това ще ви доведе до добър край. Всичко това е от Божията благодат. Без благодатта Божия по никакъв друг начин не може да се придобие нищо духовно.
Ако всичко зависеше от Бога, в един миг всички биха станали свети. Едно Божие движение и всичко би се променило. Но законът е такъв, че човек трябва сам да пожелае и да потърси - и тогава благодатта вече няма да го остави, стига смо той да й остане верен.
Благодатта действа двояко: отвън, когато призовава - и това е всеобща благодат, никой не е изключен, защото Господ иска всички да се спасят и да разберат истината; Когато някой се вслуша в призива и се обърне, тогава благодатта чрез Тайнството на кръщението или покаянието се вселява вътре и там гради спасението, или от стихиите на доброто, естествени за човека, създава нов човек, наследник на вечното Царство Небесно, не властнически, а ръководително и спомагателно, тоест като посочва доброто и помага да го извършваме (1, п.185, стр. 204).
Благодатта е обща за всички, само взимай... и достъпът до нея е открит за всички - и всички могат да бъдат спасени, ако пожелаят. Вината за неспасението носи не благодатта, а нашето нежелание.
Врагът и лукавото грехолюбиво сърце все дърпат към себе си. Божията благодат помага на този, който пази сам себе си, а който се хвърля в огъня - него тя оставя да изгори.
Благодатта... на Светия Дух, когато дойде и се всели в сърцето, става извор на духовен живот, който води в живот вечен.
Как се получава благодатта и как благодатта се проявява в сила. Получава се чрез Светите Тайнства, не другояче, а става явна в онези, които успяват да умъртвят страстите с известни подвизи... Тази ясност се състои в особеното разбиране на вярата, в мирния строй на сърцето, в усилените молитви, в саможертването заради благото на другите, в невъзмутимото търпение... тъй че гледащите това не могат да се начудят. Отличителна черта на снизхождането на Духа е дълбокият мир и откъснатостта от всичко видимо - навътре пред Бога. Тук се пресича всяко телесно движение и човек не чувства обичайните потребности.
Врагът и лукавото, грехолюбиво сърце все тегли на своя страна. Божията благодат помага на онзи, който се пази сам, а който се хвърля в огъня, оставя да изгори (5, п.818, стр. 104).
Човек засвидетелства верността си към благодатта или към Господ с това, че нито в мислите, нито в чувствата, нито в делата, нито в думите си не допуска нищо такова, което съзнава като противно на Господа, и напротив - не пропуска да изпълни никакво дело и начинание, щом съзнава, че това е Божията воля, съдейки по стечението на обстоятелствата и указанието на вътрешните влечения... Това понякога изисква много труд, болезнено самопринуждение и съпротивляване срещу себе си.
Благодатта е като извор на всички духовни блага, мирът е като неин плод. Като слиза вътре и претворява и преобразува там всичко, благодатта помирява и преискрено съчетава с Бога, умиротворява вътре всичко и свързва всички в братски съюз.
Навсякъде можем да се спасим и спасението не е от мястото и не от външната обстановка, а от вътрешното настроение. Ако вярата е жива, ако няма грехове, разделящи с Бога и угасяващи Божията благодат, ако общението със Светата Църква и изпълнението на всичко църковно е здраво, вярно и усърдно, състоянието ви е спасително, остава само да се пазите и да пребивавате в този начин на живот, като помните за Бога и за смъртта и винаги имате в душата си съкрушено и смирено чувство.
Създай от себе си служител на Светлината на Сина. Светлината на Сина е спасението, устроено от Господ и преподавано на всички нас - заради вярата и живота по вярата. Служител на тази Светлина е онзи, който с цялото си усърдие служи на Господ с вяра и с всякакво добро дело. Сила да бъдеш такъв подава отново Господ, в Който се обличаме в Кръщението и с Който искрено се съединяваме в Светото Причастие.
Св. Теофан Затворник