- Всички знаем, че на 10-те Божии заповеди се основават законите в света и Църквата, но защо толкова трудно ги спазваме?

- Защото сме по човешки немощни и склонни към грях. Желаем да вършим добро, да сме добри, изрядни в своето поведение, в думите си и в мислите си, но докато живеем в плът - падаме и отново, и отново се изправяме чрез покаяние. Свети апостол Павел така живо и поетично е предал тази вътрешна трагедия, която засяга всеки от нас. Той казва: „Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили. Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша. А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене”.
С Божия дух, който обитава в душите ни, намираме услада в Божия закон, но увредената от греха наша природа тегне към злото. Когато искаме да вършим добро, злото продължава да ни атакува чрез различни изкушения както отвътре, чрез страстите, които дебнат в нас, така и от вън – чрез обстоятелствата и другите хора. Като веднъж устояваме, друг път – не.

- Точно по този повод, Ваше Светейшество, премина Рождественският пост, в който, за жалост, избухнаха няколко скандала в БПЦ. Имате ли чувството, че някой отвън или отвътре се опитва да опетни Църквата?

- Обичайно е по време на пост изкушенията да са особено големи. Върху кораба на Църквата се изправят силни вълни от нападения, които заплашват да го разрушат. Това са истински изпитания за вярата. А тези изкушения идват както чрез вътрешни, така и от външни за Църквата хора. Най-общо казано: поради човешките страсти. Но, слава Богу, тези изпитания отминават и, ако сме ги посрещнали с неотпадаща вяра и молитвено уповаване на Бога, ние излизаме по-укрепнали и по-пречистени от тях, и за нас отново се възцаряват мирни дни.

- Не бих искала на този светъл празник да говорим за проблемите в обществото, но ако ги отминем, ще приличаме на книжниците и фарисеите от времето на Христос. Как може да се постигне единение и промяна в обществото и да бъде преодоляна духовната криза?

- Да. Като се обърнем отново към християнските ценности, които допреди време се считаха за традиционни в нашето общество и бяха определящи за делата, за поведението на всички: от простия човек от народа до народните управници и водачи, от малък до голям. Тези нравствени критерии, завещани ни от Господ Иисус Христос, би трябвало отново да станат определящи за нашето поведение на всички нива: в личен план, в семейството, в училището, на работното място, на улицата, в професионалната сфера, икономическите отношения, политиката.

Защото доброто, благоденствието, любовта и единението са там, където обитава Духът Божий, а Той е там, където се тачи и изпълнява Божият Закон.

- Днес се ражда Слънцето на правдата; казахте Божия закон, но защо на нас ни е като че ли по-лесно да живеем в мрак и неправда?
- За съжаление има такава тенденция. Човекът е сътворен с богоподобна същност и в него има изконен стремеж към светлина, правда и мир. Неправдата и мракът в този свят идват от това, че всеки търси своята правда, отстоява я с цената на всичко, а не търсим Божията правда, която изисква от нас понякога да отстъпим от своето право заради любовта към ближния и ангажиментите ни към него.

- Когато Бог влезе във времето, му даде ново начало и така започна новото летоброене. Започна нова ера в човешките взаимоотношения, с какво се отличава тя?

- Сам Господ посочва тази новост в Своята прощална беседа с учениците Си, като казва: ”Нова заповед ви давам, да любите един другиго” (Йоан. 13:34). Християнската любов е особено чувство, което приближава човека към Бога, Който е Любов (1Йоан. 4:8). Образец и съвършенство на тази любов е Небесният ни Отец, Който пожертва за нашето спасение Своя Единороден Син. Синът Божи, слизайки от небето, се въплъщава, страда и умира, та чрез възкресението да даде на грешника тази блажена вечност, която той е изгубил при грехопадението. А преди Голгота Той дава на Своите верни завещание – заповед, идеал: ”Както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг” (Йоан. 13:34). Това е идеалът на безкористната християнска любов, която обхваща всички – не само приятелите, но и враговете.

- Какво да сторим, за да се роди Младенецът в сърцата ни?

- Младенецът, раждайки се на земята, идва не в царски палати, а в бедна пещера. Първи за раждането Му научават простосърдечните пастири и мъдрите боготърсачи, които впрегнали всичките си знания, за да открият истината за раждането на Спасителя и не пожалили сили, за да Го намерят и да Му се поклонят. Това, което ние трябва да направим, за да се роди Младенецът в сърцата ни. И да прогоним от душата си всяка проява на гордост, честолюбие и суета и да застелем сърцата си с добродетели: кротост, смирение, търпение, разум, който идва от Бога, и любов.

- Ваше Светейшество, номиниран сте между един боксьор и един тенисист за "Мъж на годината", как се чувствате в тази компания?

- За тази инициатива разбрах от близки в медийната сфера. Не съм очаквал такова внимание, да застана сред такива добри спортисти, които заслужават тази номинация, но каквото обществото реши. Аз му благодаря.

- Това е първото Рождество Христово в качеството Ви на Патриарх на БПЦ, каква е равносметката от отминалата година?

- Имахме много трудни моменти за овладяване тази година. Имаме доста силно изразено напрежение и вълненията ни бяха насочени към тези обществени прояви. Вярвам, че с настъпването на Новата година ще има в обществото ни омиротворение и стремеж към добри дни, с Божията помощ очакваме през Новата година трудните моменти да бъдат по-малко, та да заживеем в мир, благочестие, обществено съгласие, за да постигнем онези цели, които сме си поставили като важна задача за нашия живот.

- Дай Боже, това де се случи и трябва да знаете, че българите разчитат най-вече на своя духовен водач в тези цели!

- Да се отговори на такива очаквания е твърде трудно, но призоваваме
всички, на които е скъп църковният мир и благоденствие, да се молят за преуспяване на светата ни Църква. Нашите сили ще бъдат впрегнати изцяло за доброто на църковния народ. 

- И накрая на нашия разговор - Вашата благословия за слушателите на „Благовестие“ и програма „Христо Ботев“.

- Посрещаме Рождество Христово, нека си спомним Витлeeмската нощ, да си спомним, че Господ дойде при нас в бедност, та ние да станем богати, че Той се лиши от топлата дреха в студената пещера, та ние да се облечем в Неговото божествено одеяние и да влезем в небесния Му дом (св. Йоан Златоуст). И, както ни подканя църковната песен: Христос идва при нас и между нас на земята, затова да Го посрещнем! Не само като подредим домовете си и богата трапеза, но да отворим вратите на сърцата, подредени и благоукрасени с добродетели, и да посрещнем Христа Господа! Да изпълним сърцата си с оная радост, която никога не секва, защото ни се е родил Спасител и да Му дадем място в живота си. Да запеем заедно с цялата Църква: „Христос се ражда - славете Го! Христос идва от небето - посрещнете Го! Христос е на земята - възвисете се! Пейте на Господа, цяла земя, и с веселие Го възпявайте, защото Той се прослави”, та чрез Него и ние да се облечем изобилно в слава.
Честито Рождество Христово!