В рождестве девство сохранила еси,  во успении мира не оставила еси, Богородице, 
преставилася еси к животу, Мати сущи Живота, 
и молитвами Твоими избавляеши от смерти души наша.

/В рождеството си съхранила девството и в успението не си оставила света, Богородице, представила си се пред Живота, Майка станала на Живота и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души./   Днес, 15 август честваме Голяма Богородица - Успение на Пресвета Богородица!    
На този ден  всички православни и католически църкви почитат 
Св. Богородица като покровителка на майчинството, жените  и като пазителка на семейното огнище. Този празник е един от дванадесетте велики празници, като е най-големият от всички празници, посветени на Богородица. Народът ни го нарича Голяма Богородица или Голяма Черква. Успение означава начало на нов живот, успокоение за душата, събуждане на другия, вътрешен живот. Навсякъде на този ден се отслужва тържествена литургия в прослава на Светата Дева – нашия застъпник пред Бога.   В християнската религия празникът е свързан със смъртта на Божията майка - на 64-годишна възраст Богородица се моли в Елеонската пещера, когато й се явява архангел Гавраил с палмова клонка в ръка и й възвестява, че след три дни духът й ще се пресели в Царството небесно. Преди да умре, тя пожелава да види още веднъж всички апостоли, след което ангелите идват да приберат душата й. Погребана е в пещера до Гетсиманската градина, която на третия ден от смъртта й остава празна, тъй като светицата възкръсва. Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм. В църквата “Успение Богородично” в Гетсимания се намира и една от най-ценните реликви на православния свят - чудотворната икона Св. Богородица Йерусалимска". Тя привлича както християни, така и мюсюлмани - вярва се, че образът на Божията майка, който впечатлява със своята реалистичност, е помогнал на много страдащи да получат изцеление.  

В България множество църкви са кръстени на Божията майка. Най-често срещаните изображенияна Богородица са символните образи, в които тя държи Младенеца Иисус Христос. Те се подразделят на два основни типа — Одигитрия — на гръцки Οδηγήτρια „Пътеводителка“ — Богородица държи малкия Иисус и го сочи като „Пътя, Истината и Живота“), или Елеуса — Ελεούσα — „Милостива“, „Милваща“, в специализираната българска научна литература терминът неправилно се превежда обикновено като „Умиление“. Много са и чудотворните икони на Богородица, всяка една с мощна сила и въздействие. Едни от най- популярни чудотворни икони на Света Богородица са в Рилския, Бачковския, Роженския и Троянския манастири.
  На обредната трапеза се слагат варено жито, царевица, каша от пиле, овнешко с лук, тиква, тиквеници, прясна питка, тиганици, мед. Разрешава се риба, ако Успение Богородично се падне в сряда или петък. Раздават се осветени в църквата грозде, ябълки, круши, дини, както и обредни хлябове за здраве, за здраве се приготвят курбани и се правят събори, обикновено където Св. Богородица е патрон на местната църква.       Честит имен ден на всички именници- 
Мария, Мариана, Мариан.


Честит празник!

 А на 18 август Българската православна църква чества Успението на Свети Иван Рилски.  Иван Рилски Чудотворец е смятан и за покровител на българския народ и покровител на миньорите. 


Той е патрон и основател на най-големия манастир у нас - Рилския манастир, където по традиция се отслужва тържествена литургия в негова памет,където се събират хора от всички православни страни, които почитат паметта на Св. Йоан Рилски.Богомолците разглеждат и пещерата, в която е живял светецът и минават през тесен отвор - поверието е, че който успее да излезе на светло е праведен.     Св. Йоан (Иван) Рилски е роден около 876 година. С живота и делата си оказва влияние върху целия православен свят през Средновековието. Живял е в години, когато християнската вяра бързо се разпространява в пределите на българската държава. Тридесет и четири години след успението си св. Йоан се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века. Св. Йоан Рилски е основател на Рилския манастир. Погребан в малката манастирска църква на Светата Рилска обител. Около 980 г. мощите му са пренесени в София и той е канонизиран. След освобождението византийско владичество цар Асен I ги пренася в столицата Търново през 1195 г.С разрешение на султан Мурад II през 1469 г. монаси върнали мощите в обновения Рилски манастир, където и до днес са предмет на преклонение.      На 19 октомври Църквата празнува скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител. Преподобният Иван Рилски е изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит.


          Богородичен (Успенски) пост    Всяка година на 1 август с водосвет започва 15 дневният
 Успенски /Богородичен/ пост в чест на Пресвета Богородица -
 Успение Богородично на 15 август.       Богородичният пост е един от четирите големи поста в годината. Установен е от Църквата като време на духовна подготовка за честване празника Успение Богородично. Православната Църква отдава дължимата почит на Божията Майка, като тържествено празнува както деня на нейното рождение (Рождество Богородично – 8 септември) така и блажената й кончина (Успение Богородично – 15 август), която тя нарича не смърт, а „успение”, т.е блажено заспиване. Успението на Пресвета Богородица е един от 12-те големи празници в българския православен календар, отбелязван от християнската църква на 15 август и наричан още Голяма Богородица. Макар точната дата на възникването му да е неизвестна, той е един от най-древнитеБогородични празници.
Богородичният пост /14 август (14-27 август стар стил)/ е установен в прослава на Божията Майка, която през целия си живот и особено преди смъртта си (на църковен език успението си) прекарвала времето в пост и молитва. Празникът е установен още от първите векове на християнството, но за съжаление, житиеписците не са предали много подробни сведения. Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Успение Богородично е най-големият от всички празници, посветени на Богородица. Народът ни го нарича Голяма Богородица или Голяма Черква и почита Божията Майка като покровителка на майчинството и на жените, като пазителка на семейното огнище.
Чуден бил животът на Пресветата Дева, чудно било й Нейното успение. Празникът Успение Богородично има две значения: възпоменание на завършването на земния подвиг на Божията Майка - Нейното успение и погребение, и на второ място - Нейното най-високо прославление - "възкресението Й и възнасянето Й на небето с Нейната пречиста плът". Това двуяко значение на празника православните икони разкриват различно - едни загатнато, а други - пълно.

Светата Църква нарича кончината на Божията майка "успение", а не смърт, защото смъртта, като възвръщане на пръстта на земята, а духът - на Бога, който ни го е дал, не е докоснала Благодатната.  "Победени са законите на природата в Тебе, Чиста Дево - проглася Светата Църква - съчетала девството с Рождеството и смъртта със живота. Останала дева след раждането и жива след смъртта, Ти Богородице, винаги спасяваш Твоето наследие".
През Богородичния пост, постът се състои в ядене само на растителна храна с олио - отказ от блажни храни /месо, мляко, яйца и техните производни продукти/. Някои устави уточняват: През целия пост не се употребява вино и елей (олио, зехтин) с изключение на събота и неделя. В дните понеделник, сряда и петък е редно да се употребява само суха храна – не се готви, а се ядат пресни или сушени плодове и зеленчуци. Във вторник и четвъртък се яде готвена храна, но без употреба на олио или зехтин. В събота и неделя може да се добавя елей при готвенето на растителна храна. 
“ Това е само едната страна на поста – телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовенпост . Счита се, че постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.”
В средата на Богородичните пости, на 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите си празнициПреображение Господне или Сотировден.
Началото на празника е от първите векове на християнството и е свързано с едно от най-важните евангелски събития – явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най-близките Му ученици. Според евангелията (Мат.17:1-13; Марк 9:1-9; Лук.9:28-36) Исус Христос, Петър, Яков и Йоан се качват на планина и там Исус се преобразява пред тях: „...лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.“ Църквата чества деня на Преображението Господне като спомен за небесната слава и мощ на Спасителя.
"Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте!" (Матей 17:5)   На този ден по традиция се бере първото узряло грозде. То се носи в черквата, за да се освети от свещеник. След това жените раздават гроздето заедно с други плодове за здраве и благополучие.
На Преображение Господне (06. август) се разрешава риба.
В земите на север от Стара планина е разпространена представата, че на Преображение времето започва да се променя. Водите на изворите и реките стават студени и непригодни за къпане. Застудяват дните и нощите. Вярва се, че в полунощ срещу празника небето се отваря и Господ се явява в сияйна светлина. Ако човек е буден, в този миг може да си пожелае всичко и то се сбъдва.