Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2014 20:36 - Защо оставих юдаизма? Eвреин решил да стане православен Християнин
Автор: ellahikari Категория: Лични дневници   
Прочетен: 379 Коментари: 0 Гласове:
1



  internationalist   image Защо оставих юдаизма? брат Натанаел Капнер - разказ на един евреин решил да стане православен Християнин . 

Израстването ми като евреин, е тъжен факт за мен. Моите родители, и двамата евреи, ме записаха в училището Sabbath, когато бях на 6 години. Когато бях на 7, те ме записаха в училище по Иврит, което посещавах всяка сряда следобед.
Програмата на Съботното училище, която продължи от 1 до 10 клас, беше съсредоточена върху изучаването на целия Стар Завет, части от Талмуда и еврейската история. Това също така включваше и присъстване на службите Sabbath, които започваха от петък вечер, до събота сутрин. В учебната програма сме учили и „Сравнителни религии.“ Но не ни беше позволено да изучаваме християнството. Повече за това по-късно.
Спомням си родителите ми ме заведоха на Бар Мицва, на братовчед ми, в по-отдалечена част на град Питсбърг, където съм израснал. Влязохме в една стара, миришеща на мухъл синагога, където еврейската звезда на Давид беше навсякъде.
Само след 10 минути, вътре, започна да ми се повдига и ми се повръщаше. Синагогата сякаш имаше мъртвешки покров над нея. И аз не можех да понасям, да гледам навсякъде, само еврейската звезда. Късно научих, че звездата на Давид е окултен символ, който е популяризиран от кабалистите през 13-ти век в Европа. Именно тогава на 8 годишна възраст, благодарение на опита ми в онази стара, миришеща на мухъл синагога, разбрах, че юдаизмът е религия на смъртта.
Квартала, където израснах, бе населен от евреи, католици и протестанти. Всяка година по време на Коледа през 1950 г., всички наши нееврейски съседи, пресъздаваха Рождественски сцени на техните зелени поляни. Аз обичах просто да гледам Рождественските сцени! И исках да знам повече за Исус Христос. Но ни беше забранено дори да споменаваме името на Исус Христос, ако не го споменавахме в проклятие.
Мой приятел от детството, на име Рики Раго, беше Римокатолик. Един следобед, след като играхме бейзбол, Рики Раго ме покани у дома си и отидохме в спалнята му, да играем „Монополи“.
Навсякъде по стените му имаше картини на 12-те „спирки“ на кръста. Бях на 10 години по това време и тези снимки на Христовите страдания ми направиха дълбоко впечатление. Аз си обещах, че един ден ще науча смисъла на тези страдания на Исус Христос.
Обещах да ви кажа как не ни беше позволено да изучаваме християнството в нашия Бар Мицва клас. Учителката (никога няма да забравя тази сцена, докато съм жив), г-жа Шектър, с вид на булдог, застана в пред класа и каза:
Сега, деца, ще изучаваме Будизма, Хиндуизма и Исляма. Но няма да учим Християнството. Вижте деца, Християнството е създадено от маниакалния депресант, на име Саул, от Тарсус, който обвинявал еврейския народ за разпъването на престъпника, на име Исус Христос. А Саул от Тартус, трябва да го знаете, е мразещ самия себе си, евреин. Той толкова много мразел да е евреин, че сменил името си, на „Павел“! Така се случило, мили деца, че 500 години след като Исус Христос е бил разпнат, Римокатолическата църква взела налудничавите писанията на Савел от Тарс и направила от тях религия. Те наричат тази религия „Християнство“. Затова ние няма да се занимавам с изучаването на тази фалшива и подстрекаваща към омраза, религия.
Бях много разочарован и си казах:
Как може толкова много хора, повече от 1700 години да основават живота си на добродетелно поведение, (както го и виждах), на „побъркани писания, на човек“?
Като се прибрах вкъщи, попитах баща ми какво мисли за Савел от Тарсус. Баща ми отговори: „Савел от Тарсус се опитал да убеди евреите да станат християни. Но ние сме родени евреи и трябва да умрем като евреи. „Накрая, 1968 г. напуснах дома си и синагогата, за да ида в колеж в Лос Анджелис. Но бях забравил за обещанието си. Така беше до 1970 г., когато един от особняците на Исус, които бяха много популярни по това време, ми даде Новия Завет. Отворих го и започнах да чета Евангелието на Св. Матей. Бях поразен от „еврейството“ на писането. И скоро бях запленен от личността на Исус Христос!
Той беше човек, който ходеше между обикновените хора. Той беше човек, който поучаваше народа от всекидневния житейски опит. И това, което ми хареса най-много от всичко, беше, когато Той каза на религиозните водачи ,“блудниците и митарите (митничарите) ще отидат в небесното царство пред вас.“ Аз, все едно Го виждах, че казва това на г-жа Шектър, която го нарече „престъпник“. Аз вече просто бях влюбен в Исус Христос!
Попивах целия Нов завет от корица до корица и не можех да го оставя. Четох за страданията на Исус Христос и плаках. Четох и „откачените писанията“ на Св. Павел и разбирах, че изобщо не е „луд“, но думите му бяха, думи на надежда и цел. И си казах: „Юдаизмът е несъстоятелен. Но християнското послание е пълно с обещания и живот“.
Когато на възраст 21 години, дочетох последната глава от Книгата на Откровенията, паднах на колене, плачех и молех Исус Христос да прости всичките ми грехове, и да бъде мой Спасител.
Скоро след това срещнах една стара благочестива жена, на събиране на Църквата, която дойде при мен и каза: „Бог има толкова много за вас, и има толкова много да направи за вас.“ Като загадъчен оракул, очакващ дълго влизането ми, и ето сега, 37 години по-късно, започвам да виждам, как това пророчество се сбъдва.

Източник, превод от realjewnews

image          



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ellahikari
Категория: Лични дневници
Прочетен: 371831
Постинги: 595
Коментари: 0
Гласове: 279
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031