Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2014 06:05 - ЗАЩО БОГ МЪЛЧИ?
Автор: ellahikari Категория: Лични дневници   
Прочетен: 486 Коментари: 0 Гласове:
1



 

imageАвтор: Роман Савчук

Превод: Биляна Гълъбова

Източник: www.pravoslavie.ru

Евангелието от Лука започва с повествование за обстоятелствата около зачатието и рождението на св. Йоан Кръстител. „В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името й – Елисавета. И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни. Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст“ (Лк. 1: 5–7), – четем в благовестието на апостол Лука. Обаче, в сравнение с този химн за праведността на родителите на Предтечата, ще ни се сторят странни словата на Ангела, явил се на бащата на Пророка : „…не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан“ (Лк. 1: 13). Защо молитвата на праведника е чута едва сега, когато той вече е достигнал пределите на земния си живот? Нима Бог не е чувал цял живот гласовете на светите родители на Предтечата?

Това е въпрос, близък на всеки християнин. Чува ли ни Бог? И защо Той така често мълчи в отговор на нашите молби? А щом отговори, защо ние не чуваме този отговор? Едните съмнения неизбежно раждат други и така животът се изпълва нерешителност, колебания и безплодни търсения.

Трудно е да оправдаем мълчанието на Бога. Но в това е и смисълът на живота на християнина: да оправдае дори мълчанието на Спасителя – като отговор, изпълнен с истинна любов. Защото любовта на Бога не е сляпа, тя е съвършена, което значи, че може да откаже молба, която не би принесла полза на човека. Нашата вяра трябва непрестанно да разрушава съмненията на разума с един аргумент: Ако Бог мълчи, значи Той има причина за това! Това е мисълта, с която трябва да носим вестта за Благия Спасител на целия свят. Ние сме призвани със своето търпение, със своята вяра, да оправдаем мълчанието на Бога пред безумния свят, искащ от Твореца непременно да се прояви явно и еднозначно. А всъщност Бог не мълчи, Той говори на езика на съвършената любов, който може да бъде разбран само от този, който е готов да отвърне на тази любов! А на този език дори и мълчанието е изпълнено с трепетно признание за отеческото благоволение към Своето създание. Много е важно да приемем това и да го пазим в сърцето си, за да отвърнем на съмненията в момент, когато жестокостта на външните обстоятелства или други причини ни подтикват да се усъмним в това дали Бог ни чува. Точно в такъв момент нашата вяра трябва да си каже думата: значи е дошло времето, когато моят Спасител ми е заръчал да свидетелствам за Неговата любов, да оправдая пред целия свят Неговото мълчание… Това е велика чест – да чуеш в живота си мълчанието на Бога и да отвърнеш на това с благодарност!…

Има и още нещо. Не всеки се решава да запита Бога. За някои това е твърде обременяваща отговорност, а други просто се боят, че Бог няма да отговори. Но трябва да се пита. Това е една здрава потребност на човешката душа – да изпълва живота с Божия отговор. Отсъствието на тази потребност свидетелства за духовна болест – неверие. Такъв път е смъртно опасен, доколкото на такъв човек Бог не му е нужен, Той е чужд за него. Не със Спасителя, а със собственото „аз“ е изпълнен такъв живот. Следователно, рано или късно ще се наложи да преживее горчилката на разочарованията и от себе си, и от света около него.

Има само един път, чрез който може да се избегне гибелността на разочарованието – да живеем по Божия съвет, в Неговото присъствие. Но за нас често този начин на живот се оказва недостъпен поради това, че твърде много наши собствени очаквания и надежди изпълват обръщането ни към Бога и не оставят място за гласа на Твореца.

Незабелязано и за нас самите, въпросът ни прераства в изискване. То ни изглежда съвсем невинно, като естествено развитие на нашите чувства и преживявания. Но първата крачка встрани вече е направена – ние искаме… Разбира се, много често това наше изискване не звучи толкова самоуверено. Звучи под формата на благочестиво изповядване на всемогъществото на Твореца, подобно на това как изкусителят пристъпил към Спасителя в пустинята: „ако си Син Божий…“ (Мат. 4:3,6). Така и нашето искане към Бога започва с мисли за всемогъществото на Твореца, с тайния упрек „нали Ти, Господи, можеш всичко, можеш да промениш обстоятелствата по такъв начин, че отговорът да стане еднозначен и очевиден“. Да, и самият Спасител, лукаво подсказва разумът, някога е казал съвсем ясно : „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори“ (Мат. 7:7).

И човек чака отговор. Но отговор не идва, Бог мълчи. За съжаление, това се случва доста често в живота ни. Ние разговаряме с Твореца на различни езици, не разбирайки какво и как ни се отговаря. Ние очакваме да чуем гръмоподобния глас на Бога Вседържител, искаме видим отговор на нашите молитви, умоляваме да се разрешат недоуменията, а в отговор срещаме обикновени хора, потапяме се в обикновени обстоятелства, наблюдаваме същия този свят, същия живот около нас. Струва ни се, че светът не се е променил, че не се е случило нищо повратно, дори в нашия малък скромен живот нищо не се е променило. Нима е толкова трудно за Бог да отговори… да дойде… да ни покаже?

Навярно с подобни чувства е очаквал явяването на Бога, предречено му от Ангел, и пророк Илия в Синайската пустиня. Свещеното Писание говори за това без излишни подробности, но достатъчно конкретно: „И каза му Бог: излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра – земетръс, но не в земетръса е Господ; след земетръса – огън, но не в огъня е Господ; след огъня – лъх от тих вятър (и там е Господ)“. (3 Цар. 19: 11–12). Оказва се, че в реалния живот наистина е по-лесно да видим Бога в нещо необичайно, чудесно, ярко, отколкото да признаем Неговия Промисъл в обичайното… Тези очаквания да се срещнем с Всемогъщия Творец на света са доста съблазнителни, за да се откажем просто така от тях и да чуем любящия глас на Спасителя в съвета на близък човек… Ние очакваме и изискваме ясен и точен отговор, не оставящ място за колебания и съмнения, а Бог оставя място за търпение, любов, кротост, смирение…

Подобно на нас, съвсем не на такъв отговор се надявали и юдеите, когато очаквали своя месия, комуто да се покоряват народи и който да възвърне величието на Израил. И в това отношение Евангелието се оказва съвсем непонятно: не можеше ли Господ Вседържител да засвидетелства на света явно за Своето пришествие? Защо всичко е толкова сложно? Защо от Елеонската планина прозвуча не гласът на Владиката, Твореца, или поне на велик пълководец, цар, а прозвуча кроткият тих гласец на Иисус от Назарет? Защо Господ се скри от множеството хора, нима Той не можеше…?

Божият Промисъл за нас е непрестанен, не е нужно много да го търсим, трябва само да се заслушаме, да се спрем. Това е придобивка на нашата вяра, нейното живо и здраво проявление – чувството на постоянство в упованието на Бога, увереност в това, че Той отговаря винаги, всеки миг, непрестанно.

Човек е призван да търси Божията воля. Това е единственото, в търсене на което си струва да премине целият ни живот. Нищо друго не може да ни донесе нито щастие, нито вечност. Всички житейски проблеми започват там, където, наред с Бога, се проявява и още нещо, с което човек се опитва да запълни недостатъчните си усилия в стремежа към Истината.

Трябва да отдадем място на Бога в нашия живот. Той не влиза насила, а стои пред вратата и хлопа: „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.“ (Откр. 3: 20). И това е най-важният факт в живота на християнина: Бог отговаря само на тези, които Го търсят, които са готови да намерят място за Него в живота си. „Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас..“ (Иак. 4: 8).




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ellahikari
Категория: Лични дневници
Прочетен: 371710
Постинги: 595
Коментари: 0
Гласове: 279
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031