- Красотата е всичко, създадено от Бога. Красотата е винаги от Бога, не от човек. Ако човек е красив, това е доказателство, че в него се отразява Божествената красота. Физическата привлекателност не е красота в истинския смисъл на думата – по правило тя е похот. В отношението ни към нея винаги ще има егоистичен мотив – какво мога да получа от тази красота? Някой иска да притежава тази красота, да я употреби за себе си, за да удовлетвори своите потребности. Истинската красота, при условие че в нея виждаме Бога, ни позволява да видим нещо велико, нещо по-важно от себе си или другия човек.
Когато се възхищаваме на красотата на една прекрасна гора, не казваме, че искаме гората да принадлежи само на нас, че искаме да си я купим. Вместо това ние се възхищаваме: „Слава Тебе, Боже, че Си създал такава красота! Това е потресаващо.” Е, има и хора, които искат да присвоят красотата на гората за себе си, за да не може никой друг да я види освен него – това вече е алчността. Когато мъжете видят красива жена, те не мислят: „О, Боже мой! Слава на Тебе за тази красота! Колко чуден е Бог!…” Да, рядко мислим така! Казваме си нещо съвсем различно: „О, каква красота! Как бих могъл да се домогна до нея!” Ако една жена е красиво облечена, женствена, привлекателна, някой би си помислил: „Искам я!” Това е далеч от разбирането, че жената отразява красотата на Бога – тук тя е само обект на желание. Забравяме, че цялата работа е в Бога. Няма нищо извън Бог, този свят е нищо – само Бог има смисъл.
Пролет в есента (Късен плод) (Една вечна...
Да се закрие Министерството на здравеопа...