Чувайки, че Спасителят е в дома на Симон, грешницата отишла там, носейки алабастрен съд с миро, и заставайки отзад при нозете на Господа, започнала да плаче и да умива нозете Му със сълзите си, след това ги отрила с косите си, целунала ги и ги помазала с миро (Лука 7-36:39). Тя нищо не казвала, а само със своите действия показвала най-нежна любов към Господа. Затова и за нея било казано: „прощават й се многото грехове, задето много обикна” (Лука 7:47).

О, кога и с нас би станало тъй – по-малко да говорим, а повече да действаме и чрез действията си да засвидетелстваме любовта си към Господа! Но ще кажеш: „Да беше тук Самият Той сега, бих направил всичко за Него”. Но Той лично присъства тук невидимо, а видимо присъства във всички християни, а най-вече в нуждаещите се.

Невидимия Господ помазвай сърдечно и с любов, произнасяйки умната молитва, а за видимия - прави всичко възможно за нуждаещите се и то е все едно като да го правиш на Бога.

Святитель Феофан Затворник. Мысли на каждый день года.

Превод: прот. Божидар Главев