Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.04.2017 06:47 - 6 Неделя на Великия пост ­ Вход Господен в Йерусалим ­ - Връбница ­ - Цветница
Автор: ellahikari Категория: Лични дневници   
Прочетен: 358 Коментари: 0 Гласове:
0



  † 6 Неделя на Великия пост ­ Вход Господен в Йерусалим ­ - Връбница ­ - Цветница ТЪЖНИЯТ ЦАР

 

Ставрофорен иконом Стефан ЕНЕВ

image„И като приближи града, Иисус заплака."

 

Пътят между Витания и Йерусалим е малка камениста пътека. Покрай нея има храсти, тревички и цветя. През месец април небето пред Палестина е синьо. Маслинените дървета са светлозелени, а от височината на града се виждат ливадите на Витлеемското поле.

Седем дни оставаха до Пасхата, а пет дни до края на живота на Господ Иисус Христос на земята. Какво е преживял Спасителят, изкачвайки височината? Той беше с учениците Си и множество народ, заобикалящ Го от всички страни. Море от народ. То шумеше, махаше с маслинени клончета и палмови вейки. Народът, който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: „Осанна Сину Давидову, благословен Идещият в име Господне, осана във висините" (Мат. 21:9-10). И когато влезе в Йерусалим, цял град се потресе.

Наистина, Йерусалим се раздвижи, хората питаха кой е Този. Те си мечтаеха за Цар и мислено Го виждаха седнал на Давидовия престол, в Соломонова слава. Различно бе настроението им. Едни искрено се радваха и надяваха. Други се съмняваха в успеха му. Трети са страхуваха, че мирният им и спокоен живот ще бъде нарушен от опасни събития. А имаше и такива, които се бояха от Освободителя, защото се бяха приспособили и нагодили към римската власт и се чувстваха много добре.

А тълпата викаше „Осанна" и се радваше, че присъства на посрещането на Израилевия Цар, който ще освободи поробената столица от римската власт.

Дали учениците Му разбираха значението на това събитие? Дали те не си мислеха: край на чакането. Сега вече нашият ден настъпва. Ние ще сме първенците и ще седнем отдясно и отляво.

Народът смяташе, че посреща политическия владетел на Израил, а всъщност посрещаше Спасителя на света. А Иисус? Иисус си мислеше за избитите пророци, за твърдоглавието на този упорит, чувствен народ, който винаги пренебрегваше Божиите грижи и отблъскваше любовта Му. Иисус знаеше, че го очаква не корона, а трънен венец, за да опита отровните стрели на неблагодарността и жестокостта. Той знаеше, че днес ликуващата тълпа само след няколко дни ще ревне: „Разпни, разпни Го".

И Христос се просълзи, а като наближи града заплака. Той знаеше, че никога този народ не ще викне пак „Осанна" и че преди края на седмицата по желание на тълпата римската власт ще Го разпъне на кръст. Но все пак това бе тържеството на истината и любовта, които ще победят силите на злото, омразата и заблудата...

Ще дойде ден, когато Христос отново ще дойде в слава и величие, придружен от ангели, за да заеме престола в душите и сърцата на човечеството.

Има една картина - „Христос чука". С трънен венец вместо корона Той чука на вратата, символизираща човешкото сърце, и чака да Му се отвори, за да сподели вечеря с човека. Мнозина се питат - „Кой е Този?" Едни са радостни, други се съмняват, трети Го обичат, но има и такива, които Го мразят и ненавиждат, защото Неговата светлина изобличава тъмните им дела. Кои ще надделеят? Тези, които викат „Осанна" или тези, които викат „Разпни, разпни Го".

Иисус продължава спасителното Си дело вече 20 века. Хлопа на човешките сърца и търпеливо чака те да Го приемат, за да ги обдари със Своите благодатни дарове.

Нека с радост отворим сърцата си за тъжния Цар, Царя с трънения венец, и Го приемем като желан гост, викайки: Осанна във висините. Благословен е Идещият в име Господне!

 

КЪМ ГОЛГОТА

Ставрофорен иконом Стефан ЕНЕВ

imageГодини и векове летят във вечността. Огромни градове, красиви села, богати дворци, силни държави, знаменити народи изчезват в забрава, засипани от превратни съдби.

Таланти и гении се раждат и умират в блясъка на своята слава както светулките в тъмната лятна нощ.

Къде са Тир и Содом, славната Ниневия и прочутият Вавилон?

Къде е величието на Египет, Александрия, Йерусалим, Троя, Атина и Рим?

Къде са Платон, Сократ, Юго, Милтън?

Къде е оная плеада, която с творческата си мисъл създаде цялото културно разнообразие, което носи името цивилизация?

Къде са носителите на прогреса, где е самият прогрес?

Уви, безкраен е нанизът на празнота и на безмълвни гробове.

Навред зинали от злоба уста, потоци от горчиви сълзи, навред ранени, самотни и отровени сърца. И днес човечеството плува в буйните води на себеунижението, ловко ръководено от тъмни сили. А нима затова се раждаме и живеем, за да бъдем поробени от злото? Тогава има ли смисъл животът сред горчивите струи на подлостта и суетата, щом срещаме на всяка стъпка лъжата, суетата, хулата и клеветата?

Брате и сестро в Христа, ако в светилището на твоето сърце, наранено от светската злоба, има жестока борба, ако в полето на твоя ум, смутен от софизми, лъжи и фалш, има отчаяние за смисъла на живота, тогава побързай да отидеш на Голгота. Защото Голгота е свято място, очистено от земните недостатъци. Голгота е образът на божественото, вечното и небесното. Голгота е оня чуден балсам, неусетно лекуващ всички човешки недъзи. Голгота е престолът на Божията милост, правда и любов. Голгота издига друг мир, нова земя, където облика вечната правда.

Всичко под небето ще премине под ударите на колебливата и празна съдба, освен делото на Голготския мъченик, което е вечно и неизменно.

Готови ли сме да понесем тежкия товар на насмешки, злословия и хули, да отбиваме атаките на изкушенията, лъжата, клеветата, злобата и завистта? Нека последваме Христа. Той ще ни вдъхне търпение в страданията, издръжливост в неволите и великодушие към злосторниците. Да не изпаднем в ролята, за която поетът пише:

„Сред здрача блед, под храмовия свод видях един позорен стълб и там Христа с въжета вързан, прикован... Пред Него бе изправен груб войник и шибаше тялото Му с камшик. В тишината някак страшно беше, кога камшикът яростно плющеше... Това бе бич, обкичен със ресни, нанизани със късчета олово, ръбати, остри, с грапави страни. При всяко шибане сурово те вбиваха се в трепетната плът на кроткия Христа... И всеки път, когато пак камшикът заплющеше, Христос потръпваше, но все мълчеше... А по измъченото Му лице струеше кръв. И двете Му ръце пробити бяха. В кротките очи блестяха сълзи в кървави лъчи. Венец от тръни кичеше главата, петна от кръв личаха по ребрата. Навред - по гръб, по рамене, гърди се виждаха все кървави бразди. Безжалостният и суров войник издигна пак разветия камшик и взе да шиба... Силно възмутен, аз пламнах, обладан от гняв свещен, па спуснах се и викнах: „Зли човече! Що правиш? Спри! Хвърли камшика вече!" В лицето исках тоя звяр да зърна. Войникът се във този миг обърна и ме изгледа... Аз... се ужасих..., че в него своето лице открих" ("Сънувах сън", архимандрит Серафим).

И днес, ако Христос се явеше, същата съдба би Го сполетяла, както някога.

Нека се молим Бог да ни удостои да вкусим от плодовете на Голготската жертва. Да носим Христовото име в сърцата си и живота си. Да черпим от него сили за вярна служба на Бога.

„Прекланяме се пред Твоите страдания, Христе, покажи ни славното Си възкресение!" Амин.

Църковен вестник, бр. 17, 1994 г.

 

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ellahikari
Категория: Лични дневници
Прочетен: 371868
Постинги: 595
Коментари: 0
Гласове: 279
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031