Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2017 11:55 - Истинската Църква и нейният двойник
Автор: ellahikari Категория: Лични дневници   
Прочетен: 480 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Автор: Сергей Комаров

Върнете истинското значение на думите и в света ще изчезне враждата, съветвал един мъдрец. В апостолското четиво на Пасха два пъти срещаме една и съща дума, употребена с различно значение. Св. Лука разказва, че Христос след Своето Възкресение е проповядвал много на учениците си „като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие” (Деян. 1:3). При това учениците „питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево?” (Деян. 1:6).

И така, Христос и апостолите говорят за „царство”, но колко различно го разбират! Апостолите още се намирали в състояние на духовна слепота, не разбирайки до край случващите се събития. Те неправилно мислели за същността на Царството Христово, представяйки си го като политически независима и могъща държава. Да си помислим само: след многото Христови притчи за Царството Божие, след тригодишната проповед на Господ, те все още не разбирали. Каква човешка немощ! Как често и ние с години слушаме забележителни свещеници, проповедници, посещаваме подвижници, старци, известни манастири, а все още нямаме верни мисли за Царството Божие. И като резултат – неправилно мъдруваме за Църквата Христова, която е начало на Царството Божие на земята.

Някои чакат от Църквата непременна поддръжка на различни национални движения, следване на този или онзи държавен курс (дори и той да е в явен разрез с Христовите заповеди). Някои чакат определени политически декларации  или изказвания по тези явления, които по принцип са чужди на природата на Църквата. Някои виждат в Църквата социален възпитателен институт или генератор на материална помощ, или някаква прислужница на народа. Някои пък изискват външно „пребоядисване” във връзка със смяната на управляващите режими и т.н. Но съвсем не са това задачите на Църквата, макар и тя да може да издигне глас във връзка с теми или други събития в живота на народа, когато това е действително необходимо.

Църквата, явявайки се проекция на Царството Божие на земната история, не е от този свят, но е подарък Божи, божествена даденост. Църквата се обединява около това, което не е от света. В центъра на църковното събрание е Разпнатият Христос, Чашата с Неговата Плът и Кръв. Църквата е изпълнена със Светия Дух, и в нея винаги звучи Евангелието – Словото Божие. Църквата ни въвежда в реалността на Царството Божие, което по забележката на Спасителя „вътре във вас е” (Лука 17:21), т.е. явява се състояние на сърцето. Попадайки в душата като някакво семе, Царството Божие се разширява в нея по мярата навъцърковявянето на човека още тук, в този живот, но в своята пълнота се осъществява вече като свойство на вечността. В това се заключава функцията на Църквата – да подготви душата към вечния живот, да я въведе в Царството на Пресветата Троица още тук, на земята.

Царството Божие, което ни открива Възкръсналият Христос е толкова красиво, дълбоко, богато, необяснимо, че Иисус след три и половина години проповед, все още говори на тази тема с апостолите почти четиридесет дни и те въпреки това не разбират. За правилното разбиране на Царството е било нужно над учениците да слезе Светият Дух. Така и днес хората не разбират същността на християнството, като отново за същото питат Бога: „в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево?”” Не, Църквата няма да възстанови никакво земно Царство, защото тя не е призвана към това. Чрез Църквата Господ дарява мир на Своето духовно Царство и Църквата е това Царство.

И нищо няма да разбере за Църквата човек, който не влезе в нея. Да философстваш за Църквата, без да бъдеш нейн верен син или дъщеря, е безнадеждно и глупаво занимание. Кой съди за вкуса на меда, без да го е опитал? „Вкусете и ще видите, колко е благ Господ!” (Пс. 33:9). Без живия опит на църковния живот, погледът върху Църквата не може да бъде адекватен. Армията от невъцърковени религиозни учени, излизащи днес от висшите училища – това е някаква подигравка на епохата, незаличим печат на секуларизацията на обществото. Богослови без вяра, религиозни учени, непознаващи църковния живот… Безчислените томове на техните дисертации нищо няма да ни кажат за Царството Божие.

Църквата има двойник, както и Христос има Свой лъжлив двойник – антихрист. Как да отличим Църквата от нейното лъжливо копие? Двойникът на Църквата живее на земята и не познава небесното. Той има напълно земни прагматични цели: да изгради „национална църква”, да обслужи народните интереси, да спечели народното религиозно чувство, да създаде вид църковна структура за провеждането на някакви политически идеи или за реализация на личните амбиции на „църковните” лидери. От двойника на Църквата идва мъртвият дух на безбожието, който личи отдалеч. Там няма вяра и любов, смирение и благочестие. Но задължително има сатанинска гордост, самонадеяност, устременост изключително към земните интереси.

Когато над нас са били произнесени най-важните в нашия живот думи:„Кръщава се Божият раб”, ние сме получили покана за Царството Божие. При нашия вход в пустия Христов гроб в пасхалната нощ, това Царство се обновява в нас. Вместо мирисът на тление, ние чувстваме „Христово благоухание”(2 Кор. 2:15), вместо гробната тъма, ни посреща „истинската светлина, Която просветява всеки човек” (Йоан 1:9). Ние знаем вкуса на Царството Божие и с нищо не можем да го объркаме. За истинския църковен човек да сбърка Църквата с нейната подмяна е все едно да не познае родната си майка. Човекът на Чашата и Писанието, истинският човек на Църквата никога не може да се припознае, никога няма да приеме ангела на тъмнината за Ангел на светлината. И пасхалната нощ отново ще ни дарява със сърдечно разбиране за същността на църковното събрание в Името на Възкръсналия Христос.

Господ казва в книга Апокалипсис: „Оногова, който побеждава, ще направя стълб в храма на Моя Бог, и той няма вече да излезе вън; и ще напиша върху него името на Моя Бог и името на града на Моя Бог, на новия Иерусалим, който слиза от небето от Моя Бог, и Моето ново име.” (Откр. 3:12).

Да даде Бог и ние никога да не излезем от Църквата Христова, която е Неговото Царство, винаги откриваща се в тайнството на Пасхата. И нека святото Пасхално приветствие да не слиза от нашите уста в тези радостни дни.

Христос възкръсна!

Превод: Ренета Трифонова, източник:  http://pravlife.org/content/istinnaya-cerkov-i-ee-dvoynik    





Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ellahikari
Категория: Лични дневници
Прочетен: 371693
Постинги: 595
Коментари: 0
Гласове: 279
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031