Прочетен: 520 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.07.2013 14:27
Йеромонах Филотей Григориатис
Манастир "Григориу", Света Гора
Монахът, който се бори да угоди на Христа, отбягва да говори за това. Безмълвието и желанието да скрие своите преживявания от света го укрепяват в тази борба. Той се стреми към скрития, мистичен живот в Христа, и така успява да се наслади на общението с Бога.
Той се наслаждава на небесните дарове, които получава още тук, на земята, и чувства, че с него се случва нещо твърде необикновено, нещо толкова удивително, че ако поиска да го изрази с думи, едва ли би му се удало, защото и най-доброто описание не би могло да се сравни с истинското преживяване. Ето защо монахът се стреми да го скрие.
Но това преживяване е толкова силно, че често той не е в състояние да го изрази. То се поражда от само себе си и монахът, без самият той да иска, го разкрива пред другите - непреднамерено и просто, без съзнателно да дава външен израз на ставащото в душата му.
Смисълът на казаното е приблизително следният:
"Какво е това, което се случва с мен! Аз се молех единствено да получа опрощение, а това, което ми се дава, надхвърля всичките ми представи и очаквания. Търсех някакво спокойствие, а този мир и блаженство, които ме изпълват, не могат да бъдат изразени с думи. Зная, че съм бил създаден да получавам и да давам любов, но тази любов, която изобилно се излива върху мен, е отвъд всичките ми очаквания. Аз се борех да придобия някаква надежда, но това, което открих, бе един мир, едно истинско щастие. Какво повече бих могъл да желая! Чувствам се объркан и си мисля: "Всичко това за мен ли е? Защо? Какво съм направил, за да ми се случи? Заслужавам ли го, или е станала някаква грешка?"
Веднъж дяволът, приел вид на ангел Божий, се явил на един подвижник, който водел свят живот, с намерението да го изкуши и измами. За да го накара да се възгордее, дяволът казал: "Аз съм Ангел Божий и съм пратен, за да ти помогна в твоята духовна борба и да ти кажа, че Бог е много доволен от твоите подвизи." Но смиреният монах, който добре съзнавал човешката немощ, отговорил просто и спокойно, с непоколебима вяра в думите си: "Трябва да има някаква грешка - аз не съм достоен да бъда посещаван от Божии ангели. Виж дали не трябва да отидеш при някой друг, а вместо това си дошъл при мене!" Като чул това, дяволът си тръгнал смутен и посрамен.
Душата ни се удивлява - как така за нея е направено толкова много! Не е ли това някаква грешка?
Но това не е измама, слава на Бога. Това не е грешка. Ние, православните християни, се докосваме до тайнството на Божията любов в своя окаян живот, "в своето смъртно тяло". Любовта на нашия Бог, на Светата Троица ни прави достойни да влезем в божествено общение с Него като членове на Неговата света Православна църква.
Знаем, че с нищо не сме достойни за такава чест. Всички ние сме грешни и за осъждане. И въпреки това, ние сме благословени "по голямата Му милост".
Ето в какво е нашата радост, нашето щастие. Господ Иисус Христос е Този, Който ни очаква в Своята Църква, приема ни с радост и ни обгръща, умива ни и ни облича. Той ни помазва, отваря за нас вратите на Своя свят дом и ни прави участници в блаженството на вечния живот.
Той прави всичко. Ние само шепнем тихо: "Амин, да, дойди, Господи Иисусе!" (Откр. 22:20)