Горко на пастира, ако той със своите съблазни отваря на своите пасоми пътя към беззаконията.
Ако падне в голям грях пастирът или някой друг наставник, надалече ще се чуе за неговото падение и това ще съблазни много хора. Не е възможно, наистина не е възможно, да се скрият паденията на пастира и наставника, колкото те и да се стараят да ги скрият.
Гонението е насочено най-вече срещу пастирите на църквата. Причината за това е, че те с проповедта си и Божието слово разрушават дяволското царство, разкриват неговата заблуда и тъмнина, изтръгват човешките души от неговите ръце и ги довеждат в Христовото Царство. Затова сатаната яростно напада пастирите, като използва за свое оръдие злите хора.
1. Ти не трябва да търсиш тоя сан и тази почест, но да очакваш повикване.
2. Когато те повикат, разгледай себе си, ще можеш ли да подигнеш и понесеш толкова тежък товар. Ако не ще можеш, не се докосвай до него, за да не те отегчи и да те провали в бездната. Който иска други да изправя, трябва първом себе си да изправи. Който иска да учи, трябва първом себе си да научи. Който иска другите да пасе и спасява, трябва сам да е предпазлив. Който иска други да варди и пази, трябва сам да е добър. Който иска да бъде вожд, да показва път на други и да ги води към отечеството, трябва сам да върви напред. Трябва да бъде светлина на света, с която всички се просвещават, сол на земята и др. Който иска да бъде молител за други пред Бога, трябва първом сам да е чист и непорочен. Който иска други да изобличава за грехове, трябва самия него да не го изобличава съвестта, за да не чуе: "Лекарю, изцери се сам!".Размисли по това, възлюбени, и не се докосвай до по-тежък товар от твоите сили.
3. Пастирът трябва винаги да учи народа, да го води към истинско покаяние, да насажда в човешките сърца страх от Бога и любов, да заплашва безстрашните и неразкаяни грешници с Божия съд; да ободрява смутените и съмняващите се, и склонните към отчаяние с Божията милост и с евангелска утеха; да изкоренява суеверията, ересите и сектите. Всичкото това учение да го черпи от Израилевите извори, от свещените книги на словото Божие и да го предава на подчинените си люде.
4. Място за поучения е светият храм; обаче пастирът може и трябва да преподава поучение навсякъде, дето има събрание и дето се отдаде случай. В това дело пример за всички пастири е Спасителят на света Христос, Който поучавал не само в Соломоновия храм, но и по домове и в пустинята, и на други места. Случаят ще покаже на старателния и остроумен пастир какво и къде да говори, както виждаме това и в Евангелието. На трапезата например може да говори за трапезата на небесното царство и др.
5. Това, което ще говориш на народа, трябва първо достатъчно да го обсъдиш и добре да го разбереш, и после да го предлагаш на народа. Ястието първо се вари и се посолява, и после се предлага на трапезата и бива угодно и полезно на ония, които го ядат. Така и пастирът трябва първо да свари ястието на словото Божие вътре в сърцето си, да го посоли със солта на разума и пламенната вяра и тъй да предлага на гладния народ духовната трапеза; иначе пастирът лесно може в словото си да погреши.
6. Понеже хората са двояки: едни безгрижно живеят, а други са сломени от страха пред Божия съд и са жадни за утеха, то и пастирът има дълг в своето слово да предлага на безстрашните закона Божий и Божия съд и с това да ги води към истинско покаяние и съкрушение; а на съкрушените, наскърбените и смутените в съвестта си да дава евангелска утеха: "Верни и за всяко приемане достойни са думите, че Христос Иисус дойде в света да спаси грешниците…" (1 Тим. 1:15)
7. По един начин се казва изобличително слово изобщо и по друг - към едно лице. Когато се говори изобщо, може да се говори по-строго и по-остро, за да почувстват слушателите грешници удара на страха в сърцата си и така да се събудят от греховния сън. Това виждаме в пророческите и апостолските писания. Но когато искаш да кажеш изобличителни думи на един човек, и то за известен и на двама ви грях, в такъв случай говори предпазливо, да не би, желаейки да изцериш една рана, да отвориш по-голяма. Така че търси време и случай за това. А няма по-добър случай от този, когато той сам ти изповяда своя грях. Тогава ти всичко можеш да му кажеш, само че трябва да говориш кротко и със съжаление, а не с гняв, за да разбере, че ти му говориш от любов и че искрено му желаеш да се спаси.
8. Когато хора, каквито и да са те, вършат беззакония и ти знаеш това, недей да мълчиш, но навсякъде в твоите думи изобличавай техните беззакония, да не би да заприличаш на нямо куче, което не лае, макар и крадци да налитат на дома и да го разграбват, или пък вълци нападат стадото и го погубват. Застани тук, възлюбени, и показвай твоето пастирско дело, макар и да пострадаш. В това дело ти имаш за пример пророците, апостолите и Христовите светители, които някога са живели.
9. Пази се да не ласкаеш богати и високи люде, които живеят в разкош и гордост на тоя свят, и не омаловажавай пороците им, или което е по-лошо от това – да ги смяташ за нищо, та да не би вместо учител да бъдеш ласкател; но направо изобличавай всеки порок и навсякъде и всякога свидетелствай за истината, защото казваш слово Божие, като Божий пратеник. Нека всички такива знаят, че ти си техен пастир и учител, и че ще даваш за тях отговор на справедливия Съдия.
10. Пази се да не говориш словото Божие за човешка похвала и слава, да не би да погрешиш пред Бога, присвоявайки онова, което не е твое. Словото Божие е дадено за човешкото спасение и за прослава на Божието име: с тая цел и трябва да го проповядваш. Когато усърдно изпълняваш пастирската си длъжност, ще имаш похвала, макар и да не я желаеш, обаче не от всички. Добрите и старателните за своето спасение ще те обичат и хвалят, а злите и нехайните ще те мразят и хулят, защото не на всички се харесва всичко.
11. Всичко, на което ще поучаваш поверените на тебе люде, него сам ти първо трябва да го вършиш. Така ще поучаваш и с думи, и с дела, когато твоите нрави и живот бъдат съгласни с думите ти. Понеже на високо място седиш и си пред погледите на всички, всички виждат и забелязват що вършиш и що говориш. Поучавай ги, прочее, на добро и с твоите думи, и с твоя пример, та като слушат полезни думи от устата ти и виждат примера на добрия ти живот, да се ползват от твоите думи и живот! Възлюбени, бъди за твоите люде светлина – и с думи, и с живот, бъди тяхна сол, бъди им вожд към небесното отечество, а не препречен стълб на техния път! Посочвай им пътя и сам ти върви напред! Пази ги като страж и сам себе си пази! Казвай им Божията воля, но и самият ти пръв я изпълнявай! Поканвай на великата вечеря на вечното блаженство другите, но и сам ти върви напред!
12. Както старанието и делата на самия пастир, така и тия на людете не могат да се извършват и нямат успех без Божията помощ. Затова дълг на пастира е да се моли усърдно на Бога, за да помогне Той на него и на всички хора. С какви добродетели да е украсен и колко старателен трябва да бъде пастирът, св. апостол Павел излага в първото си и второ послание до Тимотея и в посланието до Тита. Чети сам, и ще видиш! Заслужава да отбележим следните негови думи:
"Епископът (и презвитерът) трябва да е непорочен, трезвен, целомъдър, скромен, почтен, страннолюбив, поучлив; не пияница, не побойник, не свадлив, не алчен за гнусна печалба, а кротък, миролюбив и не сребролюбив; да управлява добре къщата си и да има деца послушни със съвършена почтителност" (1 Тим. 3:24).
Из книгата на Сливенския митрополит Йоаникий
Размишления за пастирското служение
